На какво се крепи самочувствието ви?

Според мен има лека разлика между самочувствие и непукизъм. Може например да не се харесваш особено и въпреки това да не те интересува и да не ти влияе мнението на някой, който не е важен за теб.

Да, но за някакъв вид израстване в социума - било кариерно или като имидж, влияние, фактор в средата си и т.н. самочувствието е по-полезно. Ако си непукист специално в тоя контекст ще трябва да разчиташ другите сами да ти забележат достойнствата. Ако имаш класическо самочувствие нещата ще станат по-бързичко, защото ще им ги напомниш сам.

Говорим за реално самочувствие.
Преструвките всички ги владеят.
Всички играят роли за пред социума. Няма общо.
Но като си легнеш вечер завесите падат. Падат и пред любимите ти хора и приятели.
Затова се нарича само/чувствие.
Как ти се чувстваш със самия себе си.

Тогава "света" някаква абстракция за теб самият ли е тук или точно нуждата и днес да се събереш, вдигнеш и скочиш още веднъж в мелницата на мненията, оценките, осъжданията на другите спрямо теб.

Абстракцията е света, да.
Ако изходиш от себе си насаме и света ти се случва.
Първо си само/чувстваш насаме, после като се приемеш, разбереш, и света ти става лесен.
Ако самочувствието ти се гради на очакванията на света и външното, винаги ще си смачкан. Няма да имаш самочувствие.

Мен си ме крепи половинката ,той е майка,той е баща ,в дните,когато съм командировка,както и той...взаимозаменяеми сме...В едно предприятие сме от 20+ г.,там се намерихме ,колектива ни е 120 човека таван,доказали сме се през годините,не мога да си представя ежедневието без неговото присъсъствие,както и той без моето,имаме си самочувствие и авторитет пред началство и колеги..Какво повече ни трябва ?

Тогава в предния цитат твоето "да се заявяваш пред света" е да се заявяваш пред себе си, да не самоскромничиш, да си наясно със силните си страни.
После "Защото точно това изисква доза арогантност и дързост" дори е в подкрепа на такава мисъл. Но "ЗАщото го има страха от приемането и дали няма да те порицае и отхвърли света" започва повече да напомня за доброто, старо съобразяване точно с външния свят и най-силно изразеният му елемент в контекста, неговият човешки социум (не се страхуваме дали гората ще ни приеме като дърво или не). И ако дори това може да се изтълкува все още като метафора за субективното, то "По тази линия предпочитам да съм сноб в очите на някого, отколкото мушица." вече недвусмислено сочи, че говорим за приемането ни от социума, а не за себеприемане. Вари го, печи го, самочувствието изглежда вързано на възел със способността ни да формираме, приемем и преглътнем оценката на външния свят за нашия вътрешен.

Като разбира се отчитам вероятността цитираните мисли да са отвъд когнитивните ми способности. Ей го и предимството да тълкуваш какво е искал да каже автора в негово присъствие.

ПП: "По тази линия предпочитам да съм сноб в очите на някого, отколкото мушица." ... Един вид предпочитам да имам даденостите, които отвън се етикират като снобски, отколкото тези, обективно считани за мухльовски. Ок, май така пренаписано вече те разбирам.

Много го мислиш.
Преди света се изграждаш пред себе си, после и света те харесва, ако ти се харесваш.
Простичко е.

Мда, има какво да се дискутира, обаче една патка мислила мислила и станала генерал, пък аз не ща.

Според мен социума и самочувствието са свързани, защото човек е устроен да се сравнява и на тази база да си създава самочувствието. Щеш не щеш има хора около теб и ти се мериш по тях. Сега - дали ти като се мериш и се чувстваш застрашен, или се чувстваш ненадминат това вече е вътрешната ти нагласа (високо / ниско ). Но ако нямаше социум, няма да има как да ти се образува самочувствие, ти ще си гол и невиждащ голотата си като Адам и Ева

Социумът е за калибриране. Не е за самочувствие.

Според мен човек може добре да познава силните си страни, да се чувства уверен в дадена област, дори другите да му казват, че е добър в нея и че го бива, и въпреки това да не желае да се занимава с нея.

Човек може също да има ясна представа за себе си и добре да съзнава какъв е, но пак да не желае да се показва и изявява пред другите. И за това може да има свои причини.

Възможно е това да е човек, който съзнателно премълчава, съзнателно отстъпва назад и оставя друг да се изяви – заради нещо, което е по-важно за него, и то не са хората наоколо. А те може би никога няма да разберат мотивите му. Може да решат, че няма самочувствие. Да, но може и да не е така.

Според мен да определяш непознат човек по характеристики, които сам натоварваш с тълкувания и тежест, е доста рисковано начинание.

Бих ти предложила друга формулировка на същата тема, защото с настоящата се вкарваш в голям трап. Освен, ако не смяташ, че да пишеш дипломна работа и пост за социални мрежи носи еднаква тежест, но то тогава няма нужда да завършваш социолгия.

Според мен има разлика между здраво и нездраво самочувствие. Здравото самочувствие няма нужда от външна валидация, а нездравото се разклаща при липсата й, съответно постоянно я търси под някаква форма - дали чрез изтъкване, сравнение или пък обратното, разграничаване от някой привидяно неуспешен.

Интересна тема сте подхванали. Взех да мисля и аз. Имам умерено самочувствие. Гордея се с това, че без пукната стотинка завърших университет на сравнително стари години в Швейцария и успях да постигна мечтата си - от фризьорка да стана психолог. Това ми дава самочувствие. Освен това мисля, че съм добър човек.  Гордея се и че пак на стари години съвсем сами си купихме тук апартамент. Че имам добри приятели и мъж. Може за друг това да е съвсем нормално, но на мен тези неща ми костваха много усилия и лишения.

Гледам и парите сте обсъждали. Когато дойдох тук, имах синдрома на бедняка. Купувах марки до припадък. Срам ме е, но съм похарчила пари колкото за половин апартамент за някакви боклуци. После се научих от швейцарците. Виждам милионери, които не карат скъпа кола, нито пък имат Айфон. Канила съм такива у нас, сядат и пият бира от кенче. И хич не им дреме дали си ги поканил в скромното си апартаментче или в пентхаус. Но пък много се кефят да си им сготвил домашна храна. Та почнах и аз да премислям какво не ми е наред в ценностната система. Като резултат имаме Дачия и я намирам за много стабилна кола. Нямам Айфон и не искам да имам. Имам чанти Кочинел и Майкъл Корс, но Гучи вече не си купувам. И хората взеха да ме възприемат по-добре, отколкото когато бях накичена като коледна елха. Осинових котка от улицата и хич не ми пука, че не е "маркова". За нея купувам най-висок клас храна и не жаля пари, нали искам да е здравичка на мама принцесата. Та така, извинете за чаршафа.