На какво се крепи самочувствието ви?

  • 12 812
  • 444
# 60
Хората с истинско самочувствие не изпитват нужда да доказват нищо на никого.
Самоувереността действа като психологически щит срещу обиди и комплекси, и изключва нуждата от вербална агресия .
Виж целия пост
# 61
Свободата може да я оцениш когато си се измъкнал от битовизмите. Така мисля аз. За това по-бедни финансово общества залагат на материални неща, ценят ги, искат ги, показват ги и си ги мерят.
Там, където найк и айфон са просто обувки и просто телефон може да си градиш самочувствието на други неща.
Не си съвсем права. Това е типично за пост соц обществата, защото преди не сме имали. Но обикновено преминава, а у нас се задълбочава. Обикновено парвенютата наистина имат пари, новобогаташи са, затова нямат култура и ги избива на показност. Не е и до самочувствие, според мен.
Виж целия пост
# 62
Свободата може да я оцениш когато си се измъкнал от битовизмите. Така мисля аз. За това по-бедни финансово общества залагат на материални неща, ценят ги, искат ги, показват ги и си ги мерят.
Там, където найк и айфон са просто обувки и просто телефон може да си градиш самочувствието на други неща.
На практика хич не е така. Богатите хора също "си го мерят" помежду си,но по скрито и затова изглежда по-грозно и злобно... С очите си съм виждал богаташ да завижда на друг богаташ заради новата му къща,въпреки че има пари да построи същият тип къща... Yum Не можеше да се стърпи и лицето му беше се изкривило в мълчалива завист...
Виж целия пост
# 63
Свободата е да си над битовизмите въпреки битовизмите.
Имах един бивш като се скарахме и често ми мяташе в лицето – ти имаш много високо самочувствие и това много ме дразни. Joy
Обичам да дразня с високото си самочувствие.
Не толкова, защото знам какво имам зад него, а заради незаменимите реакции на околните, която ме забавлява безкрайно с колко предразсъдъци са изпълнени хората.
А това ирония - самоирония са им безкрайно чужди.
Виж целия пост
# 64
И какво общо има снобизмът на разни кухавелници с темата за самочувствието? А от своя страна самочувствието, погледнато в малко по-голям мащаб какво представлява - увереност в себе си и способностите си, тоест знанието, че знаеш и можеш? Е да, но тази увереност е вид утеха на съзнателното същество, попаднало в свят, който съзнанието му не може да обхване, бариера да не търси дълбочина отвъд повърхностното, както подобна утеха е и религията. Интелектът, същинският, а не този базиран на назубрени знания от типа "минута е много" усеща колко малко знае и разбира, и съответно се смирява. Смирението е по-стойностното измежду двете качества, самочувствието е на ниво битовизъм, ежедневие, успех в живота, дори щастие, което е супер, но не е фактор за интелект и осъзнатост, даже като да е обратно пропорционално. Смирението, предпочетено пред себелюбието е едно ниво нагоре. Макар, че, закъде пък сме тръгнали да се изкачваме, което ни прави щастливи - то се брои, ако е "аз съм най-най", така да бъде.
Виж целия пост
# 65
На мен би ми било интересно да прочета от хора, които са имали високо самочувствие като деца и тийнейджъри - как са го постигнали родителите им?

Много хубава тема.

Имам високо самочувствие откакто се помня. Бях много обичано, обгрижвано и подкрепяно дете (да не се бърка с разлигавено). Възпитавана съм да се справям сама, да разчитам на себе си, да се заявявам, да не мълча и да не допускам лошо отношение към себе си. Родителите ми винаги са ми имали доверие и никога не са ме третирали като неспособна, само защото съм била дете. Не са ми говорили с умалителни; не са ми държали рамката на колелото, докато карам; не са ме прикрепяли докато се катеря по катерушки на площадката. Винаги съм била окуражавана да опитам сама, да се справя сама.

Казвано ми е, че не всички хора ще ме харесват и че няма нужда да се опитвам да се харесвам на всички. В този смисъл, никога не съм имала нужда да принадлежа към някаква компания в гимназията примерно. Имаше един опит за подигравки, защото съм левичарка, затворих им устите на секундата, повече не е имало драми.

Отделно си имах ( и още си го имам) мой си свят - книги, рисуване, пътувания, джаз, учене на езици. Запазих детското си любопитство за знания, което ми дава допълнително самочувствие, и в работата, и извън нея.
Виж целия пост
# 66
Откакто съм възрастен човек съм все  150 см и 40 кг. А като дете бях почти прозрачна. Трябваше да полагам повече усилия от другите, за да се справям житейски в чисто битов план, добавям и усилията по време на ученическия и студентския ми период. Никога не ми е оставало време да мисля за странични неща като самочувствие и подобни. Израснах през соца, когато бяхме еднакви, макар че родителите ми имаха малко по-добри финансови възможности. Не обръщах съществено внимание на това, бях прекалено заета със себе си.
На попрището жизнено в средата имах по-тежки приоритети от някакво си самочувствие. Все се боря, или да не изостана от другите по житейската писта, или да оцелявам, пък трябва да мъкна и други камъни на гърба си. В момента навлизам в третата възраст. Пак съм на същата въртележка. Думата самочувствие ми звучи почти абстрактно. Може би нямам такова....Нямам усещане за такава липса. Вероятно може и без него. Приемам липсите и загубите без особена драма.
Виж целия пост
# 67
Смирението и снобарията могат да вървят заедно.
За някои неща съм смирена, за други съм сноб и нямам никакъв проблем с това.
Ако другите имат, то си е техен проблем.
Виж целия пост
# 68
Тогава и смирението е снобарско.
Виж целия пост
# 69
Нека аз да знам какво чувствам и кое какво е. Simple Smile Ок?
Няма общо – може да си смирен в любовта си към родител, но да си сноб за изкуство или за чанти/обувки.
Виж целия пост
# 70
Примирен с нещо конкретно по-скоро. Иначе смиреният сноб е като почти бременната. Но хубаво, нека може Simple Smile
Виж целия пост
# 71
Кое не ти е ясно, Вяско. Simple Smile
Това са различни страни на личността – за естетика може да си сноб, емоционално да си душичка. И защо сноб трябва да е с отрицателна конотация задължително?
Виж целия пост
# 72
Защото и снобизмът и самочувствието са свързани с претенция. Аз съм еди какъв си е тояа, претенция, увереност, другото име на неосъзнатост.
Забележи, че няма квалификация на нечий вътрешен свят. На това как се чувстваш - не обсъждаме субективното. Аз се чувствам Батман (макар и само нощем).
Пойнта е, че самочувствието изисква доза арогантност към света. Аз ще му кажа кой съм, какво мога и т.н А смирението е обратното на това.

Ще ти цитирам Валери Петров по памет
"после крачейки натам
през годините и друмите
казваме по-рядко знам
и пестим изобщо думите"
Виж целия пост
# 73
Идеята на самочувствието е то да не стъпва на атрибути на престижа, според мен. Другото е просто компенсаторно.
Виж целия пост
# 74
Изобщо не съм съгласна - свободата е в главата на човека.
Когато я няма там, нищо не може да я създаде - най-малко пък икономиката...щото в капитализма няма такова нещо като финансова стабилност / това е илюзия/ - той върти в гиганстка центрофуга хора, капитали и съдби и ако на това се крепи самочувствието - горко ти - защото колелото много бързо може да те свали на дъното.
Свободата е в правото ти на избори, това не се цени, а е най-ценното.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия