Защото и снобизмът и самочувствието са свързани с претенция. Аз съм еди какъв си е тояа, претенция, увереност, другото име на неосъзнатост.
Забележи, че няма квалификация на нечий вътрешен свят. На това как се чувстваш - не обсъждаме субективното. Аз се чувствам Батман (макар и само нощем).
Пойнта е, че самочувствието изисква доза арогантност към света. Аз ще му кажа кой съм, какво мога и т.н А смирението е обратното на това.
Ще ти цитирам Валери Петров по памет
"после крачейки натам
през годините и друмите
казваме по-рядко знам
и пестим изобщо думите"
Забележи, че няма квалификация на нечий вътрешен свят. На това как се чувстваш - не обсъждаме субективното. Аз се чувствам Батман (макар и само нощем).
Пойнта е, че самочувствието изисква доза арогантност към света. Аз ще му кажа кой съм, какво мога и т.н А смирението е обратното на това.
Ще ти цитирам Валери Петров по памет
"после крачейки натам
през годините и друмите
казваме по-рядко знам
и пестим изобщо думите"
Мога да дам друг пойнт – за някого твоята нагласа не е смиреност, а примиренчество. Удобна психологическа хралупа срещу смелостта да живееш и да се заявяваш пред света.
Защото точно това изисква доза арогантност и дързост.
ЗАщото го има страха от приемането и дали няма да те порицае и отхвърли света.
По тази линия предпочитам да съм сноб в очите на някого, отколкото мушица.
Ето ти различни усещания за самочувствие.
И примирение, смиреност са съвсем други неща.
Смиреността на душата идва, когато е намерила смислите си.
И пак може да си арогантен. А не примирен.
