На какво се крепи самочувствието ви?

Звучи като изказване на погребален агент. Или поп.

Предпазливо само да кажа че съм много учудена, че някой намира кусури на епълските продукти (особено използвани в ежедневието), които на практика почти никога и за нищо не засичат и са най-бързите от всички devices които могат да се изброят и качеството на визуалните апове е перфектно

/и приключвам искреното си учудване и спам

Чета ви, че визирате по-големи  с айфон, реално възрастовата група мрънкащи за скъп телефон започват от 8-10годишни.

Имам позната с дете на 10г и в момента "събира" пари за айфон на малкото, т.е постфактум ще бъде сведена покупката до знанието на таткото.
Нито мъжа, нито жената са расли бедно, напротив безгрижно, като големи не се напъват за кой знае какво.
До вътрешна потребност си е и усещане - "всички имат и ние трябва да купим"


Друга позната е лекар с три деца  между 11-8 годишни. Едното мрънкало за айфон, питам какво мисли по въпроса, защото не е човек, който го вълнува да парадира,  отговаря - абсурд.
И училището уж подбрано, но родители с кифленски маниери има ли мнозинство се пренася между децата

Забелязала съм, че хора, които не са живяли в лишения и постигат нематериални цели и мечти, могат да имат и имат материални мечти. Пътуването например материална или нематериална мечта е, щото като седне някой да ми разправя как почти без пари обиколил света с моторетка или с лодка, ама се върнал към “нормален” живот, щото и пари трябват, нали….

Абсолютно.
Аз съм била мега задоволена материално като дете. Може би и затова имам самочувствие.
Не с глезотии, а с материална сигурност. Семейството ми е било много осигурено и стабилно, имащо. Това ми е създало нематериална зависимост. Грам не ми пука кой с каква вещ е, ако е баклюк. Нямам респект към материалното. То се придобива.
Ценя цената на парите, но и не са ми приоритет.
Пари трябват за долче вита, да.
Но не и като смисъл на живота.
Човек, чието самочувствие орбитира около материалното, ми навява дълбока носталгия.

Това е интересно. Човекът си е избрал определено нещо, но защото и другите имат такова се е отказал от него. Без значение, че му харесва.

Не, просто осъзна, че се приема като знак за някаква принадлежност, а той не иска да принадлежи към групички и клики.

Хейзъл, епълските продукти са хубави, но не всички и това важи за айфон. Лично мнение. Просто е преекспониран.
Пък и пак е част от масовката.
Човек със самочувствие не би следвало да е щастлив като част от масовката.

Някой спомена статиите на една дама за елита, престижа и т.н. Тя точно масовките и зорът да се впишеш описва, да демонстрираш елит, вместо да си осигуряващ удобство. Реално личното удобство и удовлетворение са това, което вдига нивото, а не това да си част от някаква групичка.

Последните Х страници са упражнение на тема "статус символи". Забравете айфоните  и се фокусирайте върху това, което ви кара да се усмихвате с непоколебимо усещане за превъзходство, когато се погледнете в огледалото. Това коментираме.

Аз съм много доволна от това, което виждам в огледалото. На моята възраст е голямо изключение. И ми дава самочувствие, защото съм положила много труд, строг режим и постоянство, за да е така. Това много малко хора го могат. По-лесно е да се оправдаваш с ЕГН -то. Ама то си е същото, откакто го има.

Следя една страница във фейса: being fit over 50 is best prove of success. Това е и моето мнение по въпроса със самочувствието. Но все пак тук не е бг баба и млади хора пишат.

Като един самоуверен човек – нищо не следя никъде.
Не следвам съвети и не се сравнявам.
Имам отбран балон на комуникации.
И не споделям с всеки (особено бг-мама) кое ме прави щастлива.
Превъзходството е естествено усещане, то не се демонстрира. Иначе се превръща в снобизъм.
//
А, разбира се. Забравих.
Нагледен пример за самочувствие е Дара и победата ѝ на Евровизия.
Изсипаха се лавини хейт върху това момиче. Но, когато човек има вътрешна увереност в себе си и така се държи, това винаги се усеща и личи. Това е самочувствието. То се гради/крепи на вътрешна увереност. Без значение дали си Айнщайн или Дара и пееш някакво спорно парче.

Е, щом е в огледалото, значи пак опираме до материализъм, тоест до външния вид. Защото не вярвам някой невзрачен плешо, който честно превъзхожда останалите с някакво друго качество да се усмихне точно на недостатъците си и вероятен източник на комплекси вместо това.

Отскоро имам страхотен пример. Вярно впечатляващи генетични данни - спортистка почти 185 см, почти 14 год. БЕЗ никаква специални прически, гримове и какъвто и да е смартфон. То детето дори и не знае какво точно се прави на него, за няколко часа, не погледна към телефоните на родителите си. Родителите му имат, да, но е приело че няма да има до 16 год. и така. Има едно часовниче, доста старо колкото да им се обажда, не мога да кажа марката. Ами самочувствието му на терена е впечатляваш. Интересното е, че и в учението се справя - в някаква специална гиманазия, със засилено обучение по математика - доста добра, въпреки че казват че спортистите не се справят. Та така ... Реално мачка всички около нея с визията си. И въпреки че това ѝ е заложено генетично, да, по - лесно е така да има самочувствие, но на фона на тътрещите се покрай нея УОНА БИ момиченца, с айфоните, изкуствените мигли, оголени сланинести пъпове и клоунския макиаж изглежда много впечатляващо. И няма амбиция да е като тях. Не бих казал че е "красива" каквото и да значи, но те трябва да се равняват с нея, а не тя с тях.
Това, че Стив Джобс е сътворил нещо уникално, китаеца е съумял да направи частите и го сглоби за 300$ а маркетинговия отдел е съумял да го направи толкова желан и да го продава за 2000$, и на някой от родителите ти, числото на заплатата е докоснала сърцето на кредитния консултант във фирмата за бързи кредити и му е дал да си купи на отрочето "символа на успеха", не те прави велик и уникален за света. Докажи с други качества, че можеш и знаеш нещо.

За съжаление тук децата трябва да имат телефони и то смартфони и да имат  постоянно достъп до интернет. Поне в училището на дъщеря ми редовно й се налага да го ползва. Много често за онлайн тестове. И никой учител до сега не ни е предупредил, че например утре даваме такъв тест, моля децата да си носят устройство.  Някак се подразбира, че детето по принцип има.
Последния учител, пред когото изразихме недоволството си от тази практика, не ни разбра. Защото дори и да има телефон, може да е с родитерски контрол, спрян интернет извън дома, или просто детето да е наказано и да не го носи.
Домашни до 7 клас редовно се даваха в приложения, където после пък трябва и да ги качи. След това може да се наложи да го отвориш в час,  но пък там да не тръгне училищния компютър, защото ученикът пред теб го е прецакал и пак опираш до личния си телефон.
Отдавна не възприемам телефона като лукс за ученичката, а като нещо необходимо. Да е качествен, с много място и да не издава багажа след 1 година.

Истинското самочувствие се крепи на любовта.
Щом си обичан човек, ти си ценен.
Самочувствие имат обичаните хора, другите - не. Другите се опитват да го набавят по друг начин.

Нямам нищо против айфоните, БМВ-та, Бугати, Ферари, Порше, каквото и да било. Всеки седи в неговата класа, колкото и да се опитва да бъде от друга класа. Но нищо не дава истинско щастие така, както любовта.