На какво се крепи самочувствието ви?

  • 12 885
  • 444
# 285
Че то само за успеха се живее според мене - аз поне за това живея и ич не се преструвам.
Обичам парите, искам ги и точка.

Всеки ги иска, каквото и да говори. И безспорно ако ги имаш достатъчно, че и повече, това подплатява самочувствието, няма как мизерстващият човек да се върви по улиците все едно светът е негов.
Но иначе има нюанси - някои искат пари просто заради самите пари, други за власт, трети за стандарт, четвърти за сигурност... И повечето в някаква комбинация от всичко.
Виж целия пост
# 286
Т.нар. позитивно мислене е положително фантазиране и дори автохипноза, за да се убеди човек, че всичко е положително, да не вижда лошото. Много е писано за вредата от подобно нещо, няма да пиша и аз, може да се прочете из нета.
Иначе е хубаво човек да вижда и хубавото и да го цени, но мярката е важна, както и запазване на връзката с реалността.
Виж целия пост
# 287
Упорството и вярата са важни, но всяко нещо има цена. Понякога, след като постигнеш целта, се обръщаш назад и започваш да броиш не само успехите, а и загубите – хора, време, моменти, себе си. Успехът не е единственият пътепоказател. Може би зрелостта е не да спреш да имаш цели, а да стигаш до тях по по-мек и по-мъдър начин.

Позитивното мислене не е непременно автохипноза. Има разлика между „всичко е прекрасно“ и умението да виждаш и хубавото, без да губиш връзка с реалността. Както обикновено – мярката има значение.
Виж целия пост
# 288
Около мен хората си имат самочувствие и си се харесват, даже като прочетох темата ми беше странно, че въобще някой може да няма самочувствие или да пита на какво се крепи чуждото самочувствие.
Сега аз не обичам да навлизам в чуждия живот, не ме интересува и не питам нищо никой, но такива са ми наблюденията. Хора, без самочувствие не срещам или ако има такива, не го показват.
Нормално е да имаш лоши дни, дори и години, в които нищо не върви и ти е тежко, но нещата в даден момент се обръщат. А позитивното мислене не е да си заравяш главата в пясъка, а да видиш хубавото в живота, не да се концентрираш в лошото. Това е въпрос и на възпитание. Ако си възпитан да си максималист, вероятно е трудно поне в началото на живота да станеш по -лежерен и да се радваш на хубавото време, на разходка, на това че си здрав, на хубавата храна, тоест да цениш каквото имаш.
Вече ако си болен, особено от нещо, което ти носи ежедневна физическа болка, вероятно няма как да мислиш позитивно, но и тогава не бива да спираш да търсиш лечение и да се надяваш, дори посещение на свещени места, в които се изпълняват желания съм препоръчвала.
Виж целия пост
# 289
Аз имам една приятелка, има образование, специфична търсена професия, пари настрана, дете, жилище, дори нов мъж и пак често е страшно сдухана, без самочувствие.
Може би всичко идва от супер изискващата й майка, която винаги я сравнява с брат й.
Виж целия пост
# 290
Т.нар. позитивно мислене е положително фантазиране и дори автохипноза, за да се убеди човек, че всичко е положително, да не вижда лошото. Много е писано за вредата от подобно нещо, няма да пиша и аз, може да се прочете из нета.
Иначе е хубаво човек да вижда и хубавото и да го цени, но мярката е важна, както и запазване на връзката с реалността.

Съгласна съм. Позитивното мислене не може да заменя критичното.
Иначе, да - броим провалите за успехи, уповаваме се на вярата, правим си генетични тестове, тъпчем се целогодишно с добавки, следваме три прости правила и всичко е топ!
Виж целия пост
# 291
Аз имам една приятелка, има образование, специфична търсена професия, пари настрана, дете, жилище, дори нов мъж и пак често е страшно сдухана, без самочувствие.
Може би всичко идва от супер изискващата й майка, която винаги я сравнява с брат й.

Е то ролята на родителя е да подкрепя детето си и да го приема такова, какво е. Останалото е ,каквато ти е съдбата.
Виж целия пост
# 292
Най- завистливите хора, които познавам са тези, които уж всичко си имат. Даже в повече. Но явно емоционалните им дупки са големи. Това какво имаш и как се чувстваш са различни неща
Виж целия пост
# 293
Съгласна съм. Позитивното мислене не може да заменя критичното.
Иначе, да - броим провалите за успехи, уповаваме се на вярата, правим си генетични тестове, тъпчем се целогодишно с добавки, следваме три прости правила и всичко е топ!
РАзсмя ме.
БАш.
Може да е самонадеяно, но винаги се усмихвам снизходително на подобни прийоми.
Защото знам, че са пълнители на емоционални липси.
Лошо няма, ако дава на някого опора и стабилност.
Преди е била само религията. Сега съвременната религия е дълъг живот, здраве, позивитет. Крайните му форми са също фанатизъм.
//
Съгласявам се, че вярата е част от самочувствието. Да си вярваш, да вярваш в това, което искаш. Ето за Чуби са пари, за мен пък точно обратното – любов. Житейски смисли, различни хора.
Виж целия пост
# 294
Четейки тази тема, си мисля за предизвикателствата ни в живота. Дори мислех да създам такава тема тук, но досега не съм пускала тема в този форум. Не знам и как става.

Ако някой иска, нека да създаде тема „Нашите предизвикателства в живота" и пишете.
Виж целия пост
# 295
Кой ще е искрен ?
Виж целия пост
# 296
Който иска.
Виж целия пост
# 297
Буквално, кое е това, което ви кара да сте спокойни със себе си пред останалите?

Не говорим за самооценката, там вече е ясно, че човек трябва да си преценява качествата в сравнение. Питам за основите на чувството ви за себеуважение, достойнство и лична стойност.

Провокирана съм от темата за децата и парите, и настояването, че за да се впишат и да не им се подиграват е най-важно с колко скъпи дрехи са. Това идва отнякъде, сигурно е от възрастните, но наистина ли парите са най-ценният ни актив като хора сред останалите?

Уточнявам, че  според мен парите са хубаво нещо, носи свобода. Идеята на темата не е да се преброи кой е най-духовно извисен или да се обиждаме. Въпросът е кои са нещата, които ви правят сигурни и спокойни сред другите хора, и кои ви напрягат и ви карат да се чувствате отхвърлени, аутсайдери? И какво ви кара да цените другите, че са богати, известни, умни, добри? Кое у другите предизвиква желание да сте в нечия компания?

Интересна тема.
Аз винаги съм имала високо самочувствие, основано изцяло на нематериални ценности. За жалост това не ме прави спокойна сред другите хора, както е формулиран въпроса на Бояна, а по-скоро ме кара да се чувствам като аутсайдер - особено в днешно време. Защото по мои наблюдения в днешно време хората масово се ориентираха именно към материалното, не държат на образованието, посредствени са, някак дръпнаха назад...

В никакъв случай не ценя някой по това колко е заможен. Предпочитам да съм заобиколена от хора, които са интелигентни и най-вече човечни /добри/ - да ги е грижа за околните, да помагат с каквото могат - и не само по отношение на нуждаещи се хора, но и по отношение на нуждаещи се животни. Дори мога да заявя, че ми е по-важно един човек да се отнася най-вече човечно към животните - това ми е критерия за доброта.
Виж целия пост
# 298
Крепи се на интелекта ми най- общо казано. Ако ме питат, с какво се гордееш, това ще кажа. Невинаги се проектира добре обаче, тъй като това нещо е даденост, а не постижение и просто е там.
Имам склонност към самобичуване, но пък съм човек, който през планини минава и намира начини, това ме крепи.

Комфортно се чувствам в компанията на интелигентни, умерени и най- вече човечни хора. Не понасям парвенюта, та парите изобщо не ги включвам.
Винаги, когато се стремя към тях е с цел осигуряване на сигурност, не показно или самочувствие.
Виж целия пост
# 299
Ей сега мобна няколко в тази тема .
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия