С какво ви дразнят хората? - тема №6

Не съм съгласна с този двоен аршин. Ето това мен ме дразни.

Виждала съм хора в нужда, винаги не един е скачал да помага. Това с лежащата жена и подминаващите хора никога не съм срещала.

Ами, браво на теб.
Пред ВМА, точно след спирката на тролеите беше случката.

Разбира се, че е грозен двойния аршин.
Да не говорим за категоризиране и характеристика на непознати хора, само по видима възраст на критериите на правещия го за такава.
Той младия мъж може да е на 30, но да има повече заболявания, които са противопоказани да вдига тежко от една жена на 50. Примерно.
Няма как така с лека ръка да се раздават квалификации само защото импонират на нечии разбирания.
Ето това пък мен ме дразни.

Е, сега. Може да не можеш да помгнеш да стане, но можеш да спреш, да говориш на човекът в беда и да го питаш какво му има, да повикаш за помощ.
Иначе, на приказки  - теории хиляда.
Да подминеш не е ОК, както и да го въртиш. Утре може да си ти в нужда.

Така е. Но това може да го направят всички, не само лошите млади (мъже).

Не мисля, че някой отрича написаното.
Ставаше въпрос за конкретния израз и сравнението между мъж на 30 и жена на 50 /кой колко може да вдига според външни наблюдатели/.

Имаше някакви психологически експерименти.
- Човек симулирано припада или нещо подобно, когато наоколо има само един минувач. Последният почти без изключение отива да окаже помощ.
- Същият човек симулирано припада сред тълпа. Повечето хора отминават и минава време докато някой се загрижи.

Обяснението е, че когато си сам не можеш да пренебрегнеш чувството за дълг да помогнеш, но когато си в тълпа си мислиш "е, все някой друг ще се погрижи, а аз сега имам важна работа". Та може и това да е оказало влияние.

И на мен ми се струва, че хората са станали по-бездушни и жестоки. Дразни ме в такива моменти, като при споменатите паднали хора например, когато никой дори не се опитва да заговори човека или да звънне за помощ, например, а не бездушно да отмине. Истината е, че най-често хората спират и помагат, но в последно време имам две случки, в които много се разочаровах от човечеството.

Бях с дъщеричката си в магазина, доста хора имаше, детето застанало до мен и по едно време я виждам с периферното си зрение, че изохква и залита към мен - някой я е блъснал. Аз се обръщам като бик на червено, готова за война, с който ми блъска детето, и виждам служителка как лети с главата напред, пада по лице на земята и не мърда. Народът стои и гледа. Мен ме беше страх да я обръщам, да не й е счупено нещо, та полегнах до нея на пода да й видя лицето, взех да й говоря, тя измрънка нещо…викам на детето - дай да бягаме да намерим мениджър или колеги на жената. Намерихме, върнахме се всички на бегом - по това време вече тя се опитва да седне, пада пак, люшка се, ужас, а народът все още стои и гледа - направили кръг и безмълвно се взират. Толкова се ядосах - ами, барем подпрете я да не пада повторно или поне й говорете, опитайте се да я накарате да лежи, докато дойде помощ. Помогнаха й колегите да стане, заведоха я до офиса и се обадиха на бърза помощ - казаха после, че й паднала кръвната захар и затова се е строполила така, ама си и ударила главата яко в пода.

Втората случка е направо зловеща - не съм видяла директно - колегите в офис в Сан Франциско ми казаха. Бездомен човек легнал и спи баш на площадката пред вратата на офиса. Хората бързат сутринта, директно го прескачат, за да могат да влязат, че и го удрят с вратата като я отварят. Чак вечерта някой се усетил, че човекът не е мръднал - той се оказал не заспал, ами починал - и са му стъпвали отгоре цял ден. То, като се замисля, не знам какво може да се направи в този случай - не може да го следиш цял ден дали се обръща и диша, ама…лоша работа.

Тъкмо вчера се изтърсих в МОЛА. Веднага млада жена ми подаде ръка да стана , ами тя 45 кила, аз 80. За съжаление сама е абсурд да стана, че съм с болно коляно. Викна един бая атлетичен  мъж и той ме вдигна, та не стоях дълго като обърната по гръб костенурка. Здрави да са и двамата!!!
Леле, Etereia в последствие прочетох за падналия и починал мъж - хора ли сме вече или роботи? Кошмар, кошмар!

Скоро една жена на средна възраст се спъна по стълбите на Била-та на Плиска и политна напред, падайки. Бях до нея, тръгнах да й подам ръка, но един млад мъж вече беше я подхванал. Не беше много ударена, ожулено имаше, дадох и пакетче мокри кърпички, неотваряно имах, питах я дали има нужда за нещо друго, но беше добре, за щастие.

Сетих се нещо за Билла. Пазаруваме си ние преди много години и по едно време някакъв чичка удря шамар на една жена. Нещо явно са се сбутали покрай фризерите. Половинката веднага го хвана за яката и го дръпна настрана да не стане по-голям кютек.  Това добре, ама след малко отнякъде дойде мъжът на жената и като разбра скочи да бие чичката. Респективно с другата ръка половинката пък хвана него за ревера и така ги държи на две изпънати ръце разстояние, а те налитат един към друг като петли Сега ми е смешно като си спомням.

В това отношение братята-роми смятам, че са много по-човечни. Поне няколко пъти съм била свидетел да помагат на паднал човек.

vita, за съжаление си права. Не искам да звуча расистки, разбира се. Повече роми са ми правили път примерно с големия корем и не са се опитвали да ме прередят, а като ме видят с количката винаги ми дават реда си. Не са длъжни и не винаги приемам помощта, но самия факт, че го правят си е .. факт.

Ми всички, да. Това беше и смисълът на поста ми, че много добрите и човечни май останаха само по форумите.

Съгласна съм за циг@ните, много по- задружни са и единни от българите.