С какво ви дразнят хората? - тема №6

  • 15 821
  • 401
# 345
Ами предлагала съм на майки, на слизане от автобуса особено, но то пък шофьорът излиза, пуска сгъваемата рампа и реално нямат нужда от мен. Може да ги е страх, знам ли, видимо чужденка. Скоро разнасяха една азиатка по ФБ групите, до полиция стигна жената, някакво дете изскача на улицата, докато майка му блее в телефона и тази азиатка се втурва и го мести на отсрещната улица, местните решиха че искала да го отвлече, снимката обиколи де що интернет има.
Виж целия пост
# 346
Никога, никога за година и два месеца  нито един шофьор на автобус не ми е пуснал тая прословута рампа и все се чудя кога няма да ми издържат нервите и силите да вдигам количката и вместо това ще вдигна един скандал. Както е длъжен да пусне рампата за човек в инвалидна количка, така е длъжен и за майка с бебе. По тротоарите паркирани коли, няма откъде да се мине, аз кола нямам и съм принудена да вървя пеш или да ползвам градския транспорт но всичко е един кошмар.
Виж целия пост
# 347
Аз съм от тези, които се дразнят случайни хора да ми предлагат помощ.
Откъде да знам няма ли да хукне някъде с куфара ми, или да дръпне количката с бебето.
Виж целия пост
# 348
Аз съм от тези, които се дразнят случайни хора да ми предлагат помощ.
Откъде да знам няма ли да хукне някъде с куфара ми, или да дръпне количката с бебето.

В такъв случай, любезно отклоняваш предложението. Надявам се не се тросваш намусено на клетия човек, който ти е предложил помощ.
Виж целия пост
# 349
Преди около три месеца беше. Спъвам се на някакъв капак на шахта и падам по очи и на лакти. Ужасна болка, от която почти загубих съзнание. В последствие се оказа, че и двата ми лакътя са счупени. Рано сутрин беше и почти няма хора. Виждам, че срещу мен идва някакъв мъж и си казвам - може би ще ми помогне да се изправя. Не. В момента, в който видя колко съм безпомощна и не помръдвам, пресече на другия тротоар. Лежах в безпомощно състояние доста време докато две жени не ми помогнаха.
Сигурно се е изплашил да не го обвиня, че той ме е потрошил, ама поне да се  беше се обадил на 112.
Виж целия пост
# 350
Бях писала в друга тема как някаква хантавелка 100 кила , на която в трамвая и повдигам количката да да я придърпа по двете стълбички ми вдигна луд скандал. Алоооо, трамвая тръгва, аз не мога де се кача, помагам - зелето или патладжана ще ти открадна?
 
Виж целия пост
# 351
Дразнят ме хората , когато не изслушват и не разбират, а искат да са прави. И тези, които не успяват да кажат благодаря, моля, може ли и извинявай.
Виж целия пост
# 352
Винаги първо питам, дали искат да им помогна.
По-често са ми отказвали, отколкото обратното.
Виж целия пост
# 353
И аз първо питам, не се втурвам, повечето пъти ми отказват.

Написаното от LordOzzy ми се струва нормално. Да не се бутат непременно, но ако помолиш- да откликват. Просто различни порядки.
Виж целия пост
# 354
Essentiall, да така е редно, и аз съм отказвала помощ. Но в случая малка преценка за собствени габарити  и тези на товар, както че трамвая не е такси да те изчаква би свършила работа.
Виж целия пост
# 355
Виждам, че срещу мен идва някакъв мъж и си казвам - може би ще ми помогне да се изправя. Не. В момента, в който видя колко съм безпомощна и не помръдвам, пресече на другия тротоар. Лежах в безпомощно състояние доста време докато две жени не ми помогнаха.
Ух, ужасно преживяване. Добре, че са били тез жени!
Ама инак мъжете имат претенции да са наши защитници...
Виж целия пост
# 356
В последно време рядко ми харесва театър, все нещо куца. Тази вечер гледах великолепна постановка, уникална актьорска игра("Последната нощ на Сократ").
Е, абсолютно неадекватна публика. Случи се до мен една госпожа, през цялото време "Мхм, ъхъм, Ъъм, ъхъм" и тн., с някакви ужасни междуметия реагира. Все едно е у тях си пред ТВ. Отделно, ужасно неадекватна реакция на публиката, хилеха се като изтървани на иначе неподходящи моменти, ако и да бяха в сатиричен аспект.
С две думи, дразнят ме хора, които не знаят къде и защо се намират.
Виж целия пост
# 357
Аз съм сигурна, че ако беше попитала някой за помощ с количката щеше да я получи потребителката.
Виж целия пост
# 358
Хм, аз съм с други наблюдения относно помощта от непознати, от както излизаме с малкия (вече е почти на 2) абсолютно винаги някой ми е предлагал помощ и при качване на стълби и в градския транспорт. Дори е имало случаи и да сме двамата с мъжа ми и пак предлагат.
Няколко пъти съм ставала свидетел на паднал човек - последно една възрастна жена пред Фантастико - ами поне 5 човека отидохме до нея.

По темата - дразня се от коментари и въпроси защо още ползваме бебешка количка. Ами така сме решили е краткият отговор. Иначе - най-предпочитаната от нас площадка е на около 10 минути от вкъщи и без количката ще вървим поне 40. Или ще иска да го носим на ръце, а вече си тежи. Но, общо взето е наша работа и ме дразнят, защото обичайно са с един такъв леко обвинителен/подигравателен тон.
Виж целия пост
# 359
Ми не е точно така, как да поискаш помощ, качвайки се в автобуса младите със слушалки в ушите забили глава в телефоните, възрастните кой с бастун немощен старец, и да иска сигурно не му е по силите да помогне,  кой просто равнодушно те гледа... по стъпала също, минават си, подминават си, то ако иска човек да ти помогне,ще предложи. Аз мога да се справя сама, за година и два месеца няма случай да не съм се справила с количката, но масово хората са абсолютни егоисти. Аз и преди да имам бебе съм помагала на майки с колички, то си е до човек.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия