🧿ЧААТАЙ УЛУСОЙ🧿"EŞREF RÜYA"/"UYKUCU"-"СПЯЩИЯ"🧿Проекти, партньори и приятели🧿Тема-43

Писах на един имейл адрес, който намерих. Би трябвало да е на Нерон.
Ще видим дали ще ми отговорят.
Ако и вие намерите някакви контакти, дайте ги да им пиша и на тях.
Ели, според мен им е по- лесно да превеждат, когато има руски субтитри, а не озвучаване, но ...нека видим дали ще има отговор.
Клипче от Gabi,  посветено на Uyukucu

Сцените между Бюшра и Чаатай, бяха наистина много силни.


https://x.com/OnlyCagatayU/status/2060427997966954569

Съгласна съм! Особено в първия сезон.
От асистента Генчай

The end
Ако е от днес, значи са приключили в имението на Стареца

Добро утро!
Колкото повече наближава финалът, толкова повече си давам сметка колко различни са първият и вторият сезон на Eшреф Рюя.
Първият сезон беше история за Ешреф Тек, легендата. В центъра бяха властта, кодексът на Сираците, войните, лоялността и мистерията около Рюя. Ешреф изглеждаше почти недосегаем, човек, който контролира всичко и не се страхува от нищо.
Вторият сезон обаче ни показа човека зад легендата. Вече не гледахме само мафиотския лидер, а мъж, който обича, страхува се, мечтае за семейство и за първи път има какво да губи.
Според мен и любовната история се промени много. В началото Рюя беше мечта, спомен, идеал. Сега мечтата има лице, име и собствена болка. Любовта вече не е романтична фантазия, а реалност, която носи със себе си страх, отговорност и жертви.
Забелязвам и още нещо, в първия сезон най-важни бяха властта и лоялността, а във втория на преден план излязоха семейството, родителите, децата и последствията от изборите на предишните поколения. Не случайно темата за бащите и дъщерите се превърна в една от най-силните линии в историята.
А най-голямата промяна е, че преди Ешреф се бореше за своето място в света. Сега се бори за хората, които обича.
Първият изграждаше легендата, а вторият ни показа цената, която плаща човекът зад нея.


Ако искате споделете и вие как видяхте двата сезона и кой ви подейства по - емоционално.

Желая ви прекрасен ден!

За мен сериалът извървя огромен път - от класическа драма за "улична" чест и изгубена любов до тежък, психологически трилър, в който залозите станаха на живот и смърт.
Първия сезон мина под мотото на надеждата и миналото. Ешреф търси своята изгубена детска любов (Рюя), а екипът се бори да оцелее на улицата под крилото на Якуб Баба. А Ешреф беше романтичният закрилник. Воден от идеала си, тактик с морален компас, който се опитва да балансира между честта и любовта. Всичко беше някак по-бавно, емоционално и изпълнено с носталгия по детството и романтични искри.
Във втория сезон сезон вече имахме пречупеният воин.
Поставен в безмилостната среда на съперничеството, той беше притиснат до стената. Лидерството му се превърна във военна стратегия. Загубите- първо на Якуп баба, посре на Мюслюм превърнаха екипа в машина за възмездие. Войната стана тотална...
Любовта в първия сезон беше някак идеализирана. Тя беше блян, Ешреф преследваше призрака на Рюя, докато Нисан не знаеше коя е. Връзката им се градеше върху поетичното разпознаване на душите.
​Във втория сезон рюбовта стана прагматична, сурова и зряла.
А новината за бебето съвсем приземи Ешреф и го накара да иска да избяга от престъпния свят. Според мен зрителите ( аз също)харесаха повече първия сезон, защото тогава всичко беше загадка.
Коя е Рюя? Ще я намери ли Ешреф? Какво крие Нисан? Каква е истинската и роля? Непрекъснато имаше въпроси, които ни караха да чакаме следващия епизод.
Освен това Ешреф беше по-мистериозен персонаж. Беше силния, недостижим мъж, който всички уважаваха и от когото всички се страхуваха. Имаше повече сцени, показващи властта му, стратегическото му мислене и влиянието му върху всички около него.
Вторият сезон е много по-емоционален. Той не разказваше толкова за легендата Ешреф Тек, колкото за човека Ешреф. За любовта му към Нисан, за мечтата му да бъде баща, за страховете и слабостите му.
Мисля, че тук се разделиха и зрителите. Едни искаха да гледат мафиотската история и възхода на Ешреф. Други се привързаха към любовната история и харесаха именно това, че виждат по-уязвимата му страна.
Лично за мен първият сезон беше по-напрегнат, но вторият е по-болезнен. В първия се чудехме какво ще се случи. Във втория се страхуваме какво ще загубят героите.

Ако има нещо, което ми липсваше във втория сезон, това е реакцията на Нисан на истината, че тя е Рюя.
Да, видяхме я как търси спомените си. Видяхме терапията, въпросите, болката, опитите да разбере какво се е случило в детството и, и защо умът и е заключил част от него.
Но сякаш цялата история беше разказана само от нейната гледна точка като травма.
Липсваше ми другата страна.
Липсваше ми моментът, в който Нисан истински осъзнава какво означава за Ешреф да е Рюя.
Защото тя беше човекът, който в сиропиталището се запита: „Какво ли е да те обичат така?“
А после разбра, че именно тя е била обичана така. Че едно 15-годишно момче се е влюбило в нея и е носило спомена за нея през целия си живот. Че е останала единствената му любов въпреки всички години, всички жени и всичко, което е преживял.
И някак си тази част остана на заден план.
Видяхме шока, болката и объркването на Нисан. Видяхме щастието, неверието и емоцията на Ешреф, когато разбра истината.
Но не видяхме техния общ момент.
Не видяхме разговора, в който двамата едновременно осъзнават какво означава тази истина.
И затова за мен една от най-пропуснатите възможности в историята беше, че Нисан използва знанието, че е Рюя, за да накаже Ешреф, като мълчи. А аз исках да видя не наказанието, а емоцията.
Исках да видя момента, в който тя го поглежда и разбира, че през цялото това време именно тя е била мечтата, която той никога не е изоставил.
Защото това не беше само нейната история.
Това беше и неговата.

Ще видим какво са измислили, Ели.
Изтекоха и някакви снимки, не знам от кога са. Чаатай е с някакво момиче.
Може би наистина Демет е напуснала по- рано, защото тя вече е в Америка и Чаатай довършва сериала с променения финал.

Левент уж бил отследвал Чаатай, че уж го смятал за виновен, пък сега пуснал стори с него
Лъсна още една от лъжите на Деметините клакьорки.