🧿ЧААТАЙ УЛУСОЙ🧿"EŞREF RÜYA"/"UYKUCU"-"СПЯЩИЯ"🧿Проекти, партньори и приятели🧿Тема-43

Добро утро!

Честит празник на малки, големи и още по- големи момичета и момчета!
С пожелания да не губят детското в себе си!


Тина, много хубаво си описала двата сезона на Ешреф Рюя!
Ще добавя само още един нюанс.
Първият сезон наистина беше изграден като модерна приказка. Не случайно толкова много зрители се влюбиха в него. Историята не беше просто за мафиот и певица. Тя беше за едно момче, което 20 години носи в сърцето си спомена за едно момиче. Имаше поезия в репликите, символика в сцените, съдба ,спомени, погледи. Дори насилието беше на втори план спрямо това  "Кога ще се познаят? Какво ще се случи, когато истината излезе наяве?"
Бяхме въвлечени в едно романтично търсене.
Вторият сезон обаче направи нещо рисковано. Вместо да развие докрай емоционалните последици от това разкритие, той прескочи към последствията от реалния живот, както ти казваш.
 И проблемът според мен не е, че историята  стана по-реалистична. Проблемът е, че преходът беше твърде рязък.
Чакахме да видим как Нисан осъзнава, че е Рюя. Как двамата говорят за това. Как Ешреф преживява факта, че мечтата му е станала реалност. Вместо това сериалът почти веднага премина към следващия конфликт.
И затова се получи усещането, че приказката е прекъсната по средата.
От друга страна, ако погледнем историята на Ешреф като цяло, може би точно това е била идеята на сценаристите. Първият сезон разказва за мечтата. Вторият-  за цената на мечтата.
Защото да намериш Рюя се оказа най-лесната част.
Много по-трудно се оказа да живееш с нея в реалния свят.
Предателства. Арести. Оцеляване.Война. Старецът. Разузнаването. Бременност...
Може би затова повечето зрители предпочитат първия сезон, той е мечтата.
А вторият е животът след мечтата. И животът почти никога не е приказка. Но понякога точно затова е по-интересен и по-болезнен.


Сряда е все по- близо. Може да ни покажат още нещо днес.

Желая ви прекрасен ден!

Гери, всеки сън, освен, ако не е кошмар, е по- хубав от действителността.
Всъщност ние много пъти си говорихме, че за Ешреф няма да е едно и също да обича идеал и реален човек.
Във втория сезон всички се събудихме от приказката, може би сега, отново ще се потопим в съня.
Според мен това ще е последната обща сцена на Чаатай и Демет

 А и портрета на Нисан също е готов да отиде на стената.

Гери, мен вече не ме ядосват такива коментари, просто ми е смешно.
Всеки може да си съчинява каквото си иска
Например, защо не- че Демет е напуснала по- рано, избягала е в Америка и сега трябва да завършат без нея. Звучи напълно възможно.

Колкото до Сънят на Ешреф, винаги всичко е сочело само към него.

Още в тази сцена, когато той и каза,че много харесва песента и и тя го попита какво най- много му е харесало, той отговори  "че всъщност винаги е търсел съня си" .
Всъщност сега си мисля, че той, разбирайки, че Нисан е Рюя, изпита голямо облекчение, защото любовта му си остана Тек- единствената.През по-голямата част от живота си Ешреф  живя с един парадокс. От една страна беше убеден, че обича само Рюя. От друга, беше влюбен в Нисан, без да знае, че това са един и същи човек.
Затова, когато разбра истината, според мен освен щастие, изпита  и огромно облекчение - че не е предал спомена за Рюя.
Че сърцето му не е избрало друга жена.
Че любовта му е останала вярна на себе си през всичките тези години.
Всъщност, ако се замислим, Ешреф винаги е носил вина, че Нисан започва да заема място в сърцето му, което е принадлежало на Рюя. Спомнете си колко дълго се съпротивляваше, колко пъти се опитваше да постави граница между миналото и настоящето.
А после се оказа, че такава граница никога не е съществувала.
Защото Нисан не е заменила Рюя, тя е била Рюя през цялото време.
И според мен точно това обяснява онова тихо щастие, което видяхме у него след разкритието. Не беше еуфория. Не беше възторг.Беше спокойствие.
Сякаш най-накрая всички парчета от живота му са се подредили на мястото си.
Защото той разбра, че единствената му любов никога не е изчезвала. ❤️
А от Нисан не видяхме почти нищо. Единствено, се успокои, че не е имало защо да ревнува от Рюя.
Аз също очаквах поне един момент, в който Нисан да остане насаме с тази мисъл, чех
"Този човек е обичал мен през цялото това време.Не Рюя като идея.Не Рюя като мечта. Мен."
Защото в крайна сметка тя разбира не само коя е Рюя. Тя разбира, че е била центърът на нечий живот в продължение на двадесет години.А това е огромно осъзнаване.
Вместо това най-силно беше подчертано облекчението и, че няма друга жена, от която да ревнува.
И честно казано, това ми се стори твърде малко за тежестта на разкритието.
Очаквах повече удивление. Повече емоция. Може би дори малко вина за моментите, в които е поставяла под съмнение чувствата му.
Защото каквото и да мислим за Ешреф и грешките му, едно нещо е безспорно- той никога не е преставал да я обича.
И според мен сериалът показа много добре как Ешреф преживя истината за Рюя, но почти пропусна да ни покаже как Нисан преживя истината за любовта на Ешреф. Именно това е емоцията, която ми липсваше.