С какво ви дразнят свекървите? – 173

Аз имам внучка от дъщеря.До скоро сама настоявах за списък. Моите деца не са гледани от баби, бяха млади и работещи, ама аз сега не искам да ОТглеждам внуче. Много се генерализира понякога тук. Щото вас са гледали баби, затова родителите ви не искат да се занимават с децата ви. Ми не е винаги така. Аз не искам, защото наистина ми е изморително. Моите съм си отгледала, когато са правели бебе, не са ме питали ще помагам ли.
    И въпреки списъка, съм от глезещите баби.И внучката си знае-това, което е позволено у нас, не е позволено у тях. Напр. майка й не позволява да седне отгоре на масата. Ние двете у нас го правим. Аз я вдигам ,тя седи и си говорим. У тях заспива сама, у нас обожава да си легнем двете, или с дядо си. Ако пък сме тримата е най- готино.
    Аз , обаче ,почти не позволявам телефон, докато у тях в определения време й пускат музика или филмче. У дома четем.Но пък купувам боклучки за игра.

Аз не очаквам някой да ми гледа детето. Може би щях да се радвам, ако имах поне малко помощ (истинска помощ, не просто да лигавят детето), но това е положението. Пак се радвам, че е така вместо някой да ми виси постоянно на главата и да ми дава ненужни съвети (каквото забелязвам при приятелки). Но е факт, че конкретно моите родители и тези на мъжа ми не са се оправяли сами на младини и сега не могат/не искат да се оправят и с внуче. Обичат го, интересуват се от него, но от разстояние. Ако са повече от ден с детето (в наше присъствие), почва да им писва, цъкат телефони, гледат тв, ровят си нещо. Да го изведат сами на разходка - дори не предлагат. Ние с мъжо не сме били толкова енергични като малки (да не се разбира, че синът ни е дивак - не е) и виждам как повечкото енергия предизвиква раздразнение у бабите. Дядовците пък са били от породата да не се занимават много със собствените си деца (за разлика от мъжа ми). Ама това е. Да са живи и здрави и да няма драми, че като чета тук какви дяволи има...ужас.

Близостта е от общуване, не е по кръв, заблуда е другото. Да,  и свои деца се отчуждават, не само внуци.  Става точно това - интересуваш се, обичаш, но няма онази близост и е по-добре. Не мога да кажа ,че съм толкова близка със сина си ,колкото съм била, да споделя, да умуваме, нищим версии, да пита. Ами не пита. Повече става обръщане , аз съм детето ,аз питам,  аз се съобразявам и слушам. Това е животът.
 Миленака,  има причини , има обяснение. Не спираш да обичаш ,но връзката от далеч е друга ,като непознати.  Не знаеш яло ли е, спало ли е ,имали добра оценка.  Каквото кажат е минималното, обобщеното. И с растежа  е повече отдалечаване.  Както и да изглежда, малко дете е мило, само по себе си , и свое и чуждо.  Болката за внуче  е свързана с тази за детето ти, боли детето ти, боли теб. Мивнава през твоето дете. Приказките обичам повече от детето си  са си думи.Ще се съглася на равна болка.

Файър, помощ и " лигавене " не се изключват взаимно и не е  задължително нещо лошо.
   И аз съм била така категорична като по-млада, но говорейки сега с моите деца, разбирам, че това " лигавене" им е създало топли спомени с баби и дядовци.
   И ако някоя снаха ще ми чупи стойки,че сме закъснели със съня инцидентно, или обядът е закъснял, или нещо подобно/ , айде у лево.Могат и без мен. Не говоря за животозастрашаващи неща.Нормалните баби се страхуваме и притесняваме повече , отколкото родителите.
ААА, да, категорично не искат да й подарим пиано с микрофон за 01.06, за у тях.У дома ще си получи точно това.Майка й и баща и знаят.

Зависи какво "лигавене" се има предвид. Всичко трябва да е в някакви граници.
За другото съм съгласна.

Лигавене не търпя лесно. Нико йне ме е лигавил, не съм  и аз. Отнасяла съм се като с възрастни, честно обяснено ,без лъжи.
 Сега са ми намеквали ,че се отнасят като с големи хора, укорно. Не мога да съм друга.

Това е много индивидуално. Не винаги хората, които не са били особено ангажирани като родители, после са дистанцирани и като баби и дядовци. Има и обратния вариант — в един момент се включват с огромен ентусиазъм, от желание да компенсират и да си върнат някаква роля и значимост. И точно тогава започват едни излишни драми, съревнования и демонстрации кой знае по-добре.

Цитирам milenaka:

Когато родителите нямат възможност, разбира се. При нормални обстоятелства за децата е добре да има връзка между тях и бабите/дядовците.
Но "пълноценността" по отношение на децата трябва да идва от родителите, а бабите не са такива.
П. П. Аз съм малко по-консервативна в това отношение. За мен родителите (като функция) са двама. Трима родители (като функция) не може да е норма. Близките може да помагат, ако родителите не могат някой ден, бабите, както казаха, може да си глезят внуците, но отглеждащите детето са двамата родители. Другите са помощници по изключение.
[/quote]
milenaka,
Неправилно употребих думата пълноценен. Наистина родителството е танц за двама.И сам родител не е норма, но се случва.
Моята баба ни казваше:"Имате си майки като гълъбици, аз съм ви баба."

Например не се събираш с нея. Аз имам роднини ги виждам два пъти годишно, на големи празници. В голяма компания на маса и се правя, че не чувам. Все толкова даже аз мога да стисна зъби.


Твоя не е особено цапнат в устата. Единия ми син прилича на мен. И щеше да е по-остър. "Баба ми, като влизаш без да почукаш, аз може и секс да правя."


Аз съм била много отдаден на децата си родител, тъй се получи, че нямаше друго как. И няма да бъда много отдадена баба, не искам просто. Аз съм отгледала толкова деца, колкото съм решила и родила.

Само да кажа, че на  мен не се звъни , а на мъжа ми, който пред мен и каза на леля си "това няма как да стане" и на следващия ден тя звънна с другото предложение да отидел той с детето, те с майка му щели да го гледат. ММ я попита само "вие ненормални ли сте? Майка ми в някаква криза ли е? Болни мозъци", а реакцията беше " Не е хубаво, че не давате  детето на майка ти ама то има един, който гледа". Тя звъни да съдейства на сестра си да си заведе внучето на море. Смятайте онази колко е ревала и се е оплаквала. Никой не знаел колко време му остава на тази земя и искали да си прекарат дните с децата и внучетата. За протокола нито свека, нито сестра и са болни или на преклонна възраст. Едната е на 56, а другата на 46. Само 7 години е по-голяма от мен леля му.
По темата - значиии аз днес имам 7 часа дондуркане на  бебе на ръце, защото спи 10 минути и се събужда и е кисела и  аз продължавам да приспивам. Коликите ни мъчат всички. Да е човек да дойде тя да ме смени да се изкъпя и да напазарувам, че от 2 месеца не сме яли нормална храна, да ама не. Тя иска да идва когато на нея и е кеф, да и се направи кафе и безалкохолно и да си прави каквото реши. Не иска да помага наистина и реално не се вслушва в думите ми. Защото за мен да си правиш волни програми не е помощ. Аз списък не давам, аз казвам как да се държи и кога за какво реве, но насреща поглед на тапир. Единия път като дойде детето тъкмо се събуди, беше спала 2 часа и го грабна от кошарата и то се стресна и ревна. И тя какво направи - бутна биберона и започна "шшшшшшшшш" и аз и казвам "свеки, не шъткай, че това е за приспиването, а тя е наспана и ще я храня". Нацупи се, остави я на спалнята и каза " Аз да си тръгвам, че явно не съм удобна". Казах и, че няма да мога да я изпратя, защото правя млякото. Остана на спалнята да ме гледа как я храня. Моята бебка ядеше 40-50 мин. Сменяне памперса и заспива. Започват да и се зачервяват веждите и аз започвам да я приспивам и тя ми вика "Ааа, ама ти може да шъткаш". Ми мога, минал е един час. Бебето на 20 дни беше, заспиваше на шишето още. Приспах я и я слагам в кошара и тя ми казва " Дай да я държа". Казах и, че докато спи няма нужда от държане и ще я научим на ръце и тя пак се разсърди и си тръгна. От 40-то не беше звъняла на сина си. Тя на мен не ми звъни по принцип и вчера му звънна да го пита как сме и той като и каза, че не спим от колики репликата беше "така е, не е лесно". Нито предложи помощ, нито нищо. Иначе на прословутото събитие докато малката спеше в количката  я вадеше да я размятква заспала, а сега няма интерес. Всеки се радва на кротко бебе, но пищящото се пада само на майката.

Не ти трябва помощ от нея — това е  мечешка услуга. По-скоро се радвай, че засега не идва. А това с размятането на бебето не е било, защото е било кротко, а защото е имало публика.

Ние като помощ имаме - поискана от нас не много, защото броени пъти се е налагало да помолим за такава - за 2 сватби, на които бяхме канени, за мои 3 посещения при лекар , когато нямаше как да е в часовете, когато ММ не е на работа и за съжаление един път за погребение на мой близък.
Това е, обаче - реално малкият е редовно я с едната баба, я с другата - по тяхно желание. Сега свекърва ми е по-възрастна и няма как да го гони по площадки и обичайно и ММ е с тях. Нашите обаче редовно го взимат и с преспиване. Пак по тяхно желание. Факт е, че малчо грейва като види всеки от тях.
За списъци чак - нямам, обяснила съм режима, като много пъти съм казвала, че 30 минути до час отклонение не е никакъв проблем. Изискване имам само за шоколад и какаови - не даваме изобщо, но и тук нямаме проблем. Едната баба е върл противник на сладките неща от този тип (за мое съжаление майка ми - такава беше и аз като бях дете, та и аз рядко ядях купени - домашни правеше, ама тогава другите ми се струваха върха на сладоледа.)
Другата пък - имат няколко случая на диабет в близкото семейство и като цяло избягва всякаква захар и сладки неща



Май единствено не мога да се разбера съвсем и с двете (по-скоро ММ), че те и аз сме зиморничави, ама детето никак не е. Не го навличат, но все подпитват дали не му е студено - не се сърдя, че и аз понякога се чудя, ама не, явно не му е. Аз с дълъг ръкав и яке, той с една тънка блуза, а баща му по тениска - и на тримата ни е добре.

😳 изумявам просто ... как може това поведение да е на жена на 56 г?! Майка ми на малко над 70 се държи по-съвременно.

Моята е на 51 и е  същата.
Правят ми очни ставки с мъжа и — кой какво казал, кога го казал и в колко часа. А майка ми казва: „Нас не ни мислете, вие двамата сте семейство, вие да се разбирате.“ Не е до години, а до интелект. Като човек е махленски настроен, възрастта няма никакво значение.

Радвам се, че не идва. Файда няма от нея никаква. То не беше да дърпа ютии от ръцете на моя, не беше подмятания защо в тях никога не е гладел и готвил, не беше цупене, не беше чудо. Нали за това реших да излизам като идва. Викам си хем ще поема въздух, хем ще разходя кучетата и ще звънна на приятелка по телефона. Тя дойде два пъти откакто решихме с моя да идва след 17ч. като той е в нас и това беше. Вторият път аз се прибирам и чувам "ела, че се наака". Моя през това време мие чинии. А тя държи бебето на разстояние от себе си и ми вика " Мирише". Аз само казах " Двама човека сте тук и чакате мен" и си сложих детето на повивалника, а тя "ой на бабааа, видя баба си и се наака от кеф. Сине, виж щерка си как ми се радва".