Да кажа. Разведени са със свекъра и той си е прехвърлил неговата част на нея. Къщата е изцяло нейна получена с покупко-продажба.
Относно бабата - всичките и внуци освен моя мъж (сестра му и братовчедите) са в София, тук в провинцията сме само ние останали. И двете и дъщери преди 5 години се завърнаха окончателно от чужбините. Докато бяха там ние постоянно ходене при бабата да я наглежда между, но си беше все още добре.
Тайс, много си права. Тази жена не си жали сина изобщо. Аз съм споделяла, че е звъняла на моя да я взема от летището (ние сме на 300км от терминал 1) през работната седмица посред нощ каца самолета 1-2 часа, въпреки че знае че работи на 2 места. Той правеше 14-16 часови смени тогава и тръгване за София. При положение, че дъщеря и и племениците живеят там и има кой да я прибере през ноща, а сутринта да си хване автобус. Аз съм и го казвала това директно и тя ми отговаря "аз за това имам син".