Много често детето в предучилищна и ранна училищна възраст може да решава даден тип задачи, но се затруднява, когато условието е зададено по малко по-различен начин. Например справя се добре със задачи за откриване на разлики, сравняване или броене, но при нова формулировка на същата задача започва да се колебае, да пита какво трябва да направи или избира отговор прибързано.
В такива случаи често детето разпознава отделни елементи, но не успява веднага да разбере какво точно се иска от него. Това е напълно нормално за тази възраст, защото преди училище децата все още развиват умението да слушат докрай и да следват указания в определена последователност.
Какви могат да бъдат причините?
Понякога детето действа по навик, защото задачата му прилича на вече позната. Друг път пропуска малка, но важна дума в условието — например „най-голям“, „различен“, „първи“, „последен“, „огради“, „свържи“, „оцвети“. При по-дълги условия може да запомни само първата част и да пропусне останалото.
Затова е полезно да обръщаме внимание не само дали детето е дало правилен отговор, но и как е стигнало до него.
Как да помогнем на детето да разбира по-добре условието?
Добър първи подход е да го насърчим да не започва веднага с решаването, а първо да каже със свои думи какво трябва да направи. Това показва дали е разбрало условието или просто предполага каква е задачата.
Как да намалим прибързаните отговори?
Можем да въведем малък навик: първо гледаме внимателно, после слушаме или прочитаме условието, след това започваме. При по-малките деца това може да стане като игра „Преди да решим, нека открием какво точно ни питат.“
Как да развием умението за работа по инструкция?
Давайте кратки указания в една или две стъпки и постепенно ги усложнявайте. Например: „Огради всички кръгове“ е по-лесно от „Огради всички малки кръгове, но не ограждай сините.“ Така детето постепенно свиква да обръща внимание на повече от един признак.
Как да помогнем, без да подсказваме отговора?
Вместо веднага да обясняваме как се решава задачата, можем да попитаме: „Какво разбра от условието на задачата?“, „Коя дума е най-важна?“, „Какво трябва да напарвиш - да ограждиш, да свържеш или да оцветиш?“. Така насочваме вниманието към инструкцията, без да отнемаме самостоятелността.
С времето детето ще започне да разбира, че познатата задача може да има различни варианти и че не е достатъчно само да разпознае от кой тип е. Важно е да се научи да се спира за момент, да чуе условието докрай и да прецени какво точно се очаква от него.
А при вас има ли такива ситуации - детето уж знае какво да прави, но различното условие го обърква? Как реагирате в такива моменти - обяснявате отново, задавате насочващи въпроси или го оставяте първо да опита само?
Виж целия пост
В такива случаи често детето разпознава отделни елементи, но не успява веднага да разбере какво точно се иска от него. Това е напълно нормално за тази възраст, защото преди училище децата все още развиват умението да слушат докрай и да следват указания в определена последователност.
Какви могат да бъдат причините?
Понякога детето действа по навик, защото задачата му прилича на вече позната. Друг път пропуска малка, но важна дума в условието — например „най-голям“, „различен“, „първи“, „последен“, „огради“, „свържи“, „оцвети“. При по-дълги условия може да запомни само първата част и да пропусне останалото.
Затова е полезно да обръщаме внимание не само дали детето е дало правилен отговор, но и как е стигнало до него.
Как да помогнем на детето да разбира по-добре условието?
Добър първи подход е да го насърчим да не започва веднага с решаването, а първо да каже със свои думи какво трябва да направи. Това показва дали е разбрало условието или просто предполага каква е задачата.
Как да намалим прибързаните отговори?
Можем да въведем малък навик: първо гледаме внимателно, после слушаме или прочитаме условието, след това започваме. При по-малките деца това може да стане като игра „Преди да решим, нека открием какво точно ни питат.“
Как да развием умението за работа по инструкция?
Давайте кратки указания в една или две стъпки и постепенно ги усложнявайте. Например: „Огради всички кръгове“ е по-лесно от „Огради всички малки кръгове, но не ограждай сините.“ Така детето постепенно свиква да обръща внимание на повече от един признак.
Как да помогнем, без да подсказваме отговора?
Вместо веднага да обясняваме как се решава задачата, можем да попитаме: „Какво разбра от условието на задачата?“, „Коя дума е най-важна?“, „Какво трябва да напарвиш - да ограждиш, да свържеш или да оцветиш?“. Така насочваме вниманието към инструкцията, без да отнемаме самостоятелността.
С времето детето ще започне да разбира, че познатата задача може да има различни варианти и че не е достатъчно само да разпознае от кой тип е. Важно е да се научи да се спира за момент, да чуе условието докрай и да прецени какво точно се очаква от него.
А при вас има ли такива ситуации - детето уж знае какво да прави, но различното условие го обърква? Как реагирате в такива моменти - обяснявате отново, задавате насочващи въпроси или го оставяте първо да опита само?
