Тема за префърцунените хора в живота ни....

  • 8 563
  • 284
# 120
Хахахах, тоя епизод беше много смешен. На Джоуи беше сложила някаква обикновена чиния и той се разсърди.
Виж целия пост
# 121
О, за костилките от маслините - просто ми бърка в здравето някой да ги остави върху покривката! При положение, че има и слафетки, и специални купички за целта.
Виж целия пост
# 122
Аз не слагам покривка, имам подложки, но винаги гледам да има салфетки. Мания са ми. Едни по-така, едни обикновени, кухненска хартия....
Виж целия пост
# 123
И аз ползвам подложки. Покривка само за празнични случай. Така ми е по- удобно. Иначе си ползвам кристалните сервизи ежедневно. Нося си най- новите дрехи, винаги така е било. Професията ми е такава, че много млада осъзнах колко сме смъртни.
Виж целия пост
# 124
Скрит текст:
Познавам хора, които в дадена среда, в която много искат да се покажат, че не са по-назад от някого, започват да променят говор, дикция, диалект, дори и чуждестранен акцент да вкарват за разкош.
Еммм … как да ти кажа без да прозвуча префърцунено или пък а ла умря циганката … това в психологията е феномен и се нарича ефект на хамелеона или огледален. Това е момента, в който автоматично и неосъзнато имитираме говор, дикция, жестове, поведение на събеседник, който ни е приятен. Зад него стои нуждата за хармония и симетрия и в същото време създава спойка и близост. Процесът се управлява от т.нар. Огледални неврони, което служат чрез наблюдение и имитация да развием чувство на съчувствие. Много учени смятат, че те са отговорни за емпатията.
Та следващия път ако забележиш, че някой се почесва по носа като теб и се обляга назад като теб или говори като теб то не е защото иска да се покаже, че не е по-назад от теб, а защото те намира за приятен и симпатичен събеседник.
О, не, не. Аз съм силно огледална, но определено има разлика между мен и някой, който , да кажем, започва да говори адски бавно, за да си прикрие диалекта, защото внезапно се е засрамил от произхода си.
Да питам… струва ми се, че виждам префърцунени профили, които в други теми обиждат прахосъбирачките. Как съчетавате двете?
Виж целия пост
# 125
Аз също мисля, че съм достатъчно наблюдателна, за да мога да преценя кога става въпрос за съпричастност и кога за превземане. И кога е хамелеон човекът, и кога просто папагал. Например човек от село в Сливенско след уикенд в София да говори пред бабите на "ме" и подобни демонстрации на хм...превъзходство.
Виж целия пост
# 126
е няма как след един уйкенд да поемеш диалекта на дадено място.
Поправете ме ако греша, но в София не се говори на "ме"
Виж целия пост
# 127
So Lucky,
В ресторанта ли така сервират или ти го дадоха за вкъщи?
В кафетерията в офиса, не е ресторант.
Взимаш си чинийка, сипваш си там, ядеш и хвърляш после на боклука чинии, чаши, вилици, ножове, салфетки...
Виж целия пост
# 128
Аз започнах да ги ползвам в момента, в който осъзнах, че няма да векувам.

Извън темата, кога го осъзна? От някакво събитие или с възрастта. Аз прекалено късно и много ме е яд. Борех се с вятърни мелници и безсмислен труд кипеше да създавам, поддържам и пазя неща, които никога няма да ползвам. Ама щот сме хората такива все едно 300 год. ще живеем.
Аз пък не купувам нищо което не може да се пъхне в миялна. Освен когато съм много изнервен и главата не ми е на място. Е онзи ден бях в нервозен режим и купих една касерола. После се пукнах от яд че не взех тенджерка със същия размер. Тая дръжка сега е много неудобна за наместване в миялната.
Виж целия пост
# 129
Аз се изприщвам като видя някой фа си пипа подметките отдолу или да си слага мръсната раница куфар върху леглото, дивана.
Виж целия пост
# 130
Е, да е чистофайник човек не е префърцуненост а начин на живот свързан с  вътрешният му комфорт.
А иначе поговорката яж, пий и си носи новите дрехи е точно, за да ни напомни, че няма да векуваме и треперенето над някакви материални неща е дребнавост, над която сами ще се надсмеем един ден.
Виж целия пост
# 131
е няма как след един уйкенд да поемеш диалекта на дадено място.
Поправете ме ако греша, но в София не се говори на "ме"
Има, има как. Чувала съм го с ушите си. И то е точно, за да се разбере къде е бил човекът и как е попил възможно най-глупавото от мястото, на което е бил.
Виж целия пост
# 132
е няма как след един уйкенд да поемеш диалекта на дадено място.
Поправете ме ако греша, но в София не се говори на "ме"
Има, има как. Чувала съм го с ушите си. И то е точно, за да се разбере къде е бил човекът и как е попил възможно най-глупавото от мястото, на което е бил.

Аз не знам дали в София се говори на "ме", не съм обръщала внимание, според мен е по-типично за Северозапада, но не съм сигурна. Аз съм родом от София, но не говоря на "ме".

Обаче и аз прихващам говор (и то неправилен), много бързо - не точно диалект, а думички. Имах една колежка, казваше "портафейл". И аз уж на майтап в къщи- "портафейл", пък ми влезе в речника, докато се отуча.....и други подобни, сещам се за "нилон".
Няма простотия в речника, която да не прихвана, като малките деца.
Виж целия пост
# 133
Като сте заговорили за диалекти, намирам за проява на лош вкус, когато някой отиде в друг край на България и започне да коментира с насмешка диалекта на местните пред тях самите.
Виж целия пост
# 134
Като сте заговорили за диалекти, намирам за проява на лош вкус, когато някой отиде в друг край на България и започне да коментира с насмешка диалекта на местните пред тях самите.

Особено когато самият той говори на своя диалект, но не се усеща, защото човек трудно излиза от собствения си говор.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия