Тема за префърцунените хора в живота ни....

  • 8 558
  • 284
# 270
Компютър имахме в началото още, помня какъв стрес ми беше 60 минути с някакъв "администратор', локализиран незнам къде си. Имах чувството, че ще умра, едно сменяне на тел табели, вкл, изкл, още не ми е ясно какво се правеше.
На пък фритюрника беше върха на сладоледа. Всеки ден имахме гости на картофки, заради този фритюрник. Идваха, раздавам ножовете, белят картофи,.... купон.
Префърцунена ли съм, едва ли, но все още тези придобивки са причини за майтап от приятели.
Виж целия пост
# 271
Явно сме набори с тебе щото по мое време компа си беше яко кът, малко имаха компове, Правеци с дос / кака на дос/Правец е научила първите си компови тертипи/ - та имаше много майтап там по темата.

Еми да си затвърдя селското потекло. '96 год. влязох първа год. студент (ти си смятай доколко сме набори). Ама селянче, в провинцията нямахме компютри в училищните бази. И гледах като теле ... в ДОС трябваше да правим някакви неща, аз бъкел не знаех, уж ни обясняваха, а софиянчетата ни гледаха префърцунено отгоре- отгоре, като се справяха, свикнали с това. После WIN '95 леле - нова галактика.
Та винаги си остана тая надменност - "ония селяни от общежитията".
Айде малко да изместя темата София - провинция по префърцуненост Simple Smile.
Виж целия пост
# 272
Еми Сейко и аз 97 почнах да студенствам.
Window 95 си беше според мен и до днес най-добрият макар, че аз вече с първият личен комп имах Win XP
Аз точно съм от нафуканите софианчета изпълзели от панелките на работническите квартали, не от централните дупета - но мисля, че влизам в тренда на надувките в уни-то.
Абослютно това беше първият ми тотал сблъсък наистина с хората от прованса, въпреки селските лета - там не знам защо не съм го усещала така остро, както после в уни-то.
Всичко в тях ме вбесяваше, вбесява ме и сега и в това отношение съм топ префърцунена.
Странното е, че като пътувам по градовете на родината - там обратното, много ги харесвам.
Тук града ги побъркваше и разболяваше - имаше ужасни и драстични случай, шокирах се като разбрах, че част от тях съвсем сериозно си проституират, за да се издържат тук. Имаше страшно много преследвачи на софианки с апартаменти и това как приятелите му разправяха какви петорки и осморки въртели из студенски град и дискотеките. Имаха ужасна репутация.
Виж целия пост
# 273
Еми не знам, различавахме си се селянчетата. А иначе аз не бях много в час кой какво къде, чак такива подробности че бях много залюхан (то не съм променен много). Не съм знаел, сега разбирам че е имало чак проституция, за да се издържат, пък други жигола за жилища. Странно. Все си мисля че сме били сдържани нашето поколение, ама май само аз съм бил сдържан. Но си се превъзнасяха колегите софианчета. И като кажех някоя дума, се заливаха от смях. Даже за една дума ме подиграваха до 5 курс. Те ни се дразнеха, че бяхме по - упорити и учехме, пък те нали софианчета, не можеше да изостават.
Виж целия пост
# 274
Преди малко попаднах на пост, писан от мъж, който обясняваше какво похапвал тук и там. Няколко пъти използва думата „похапвам“. Не знам на вас, но на мен много префърцунено ми прозвуча.
Даже си го представих – едър мъж с наднормено тегло, който похапва деликатно едва-едва от изящна чинийка, държейки маниерно приборите с вирнато малко пръстче, оглеждайки се същевременно какво впечатление оставя у околните. Laughing
На мен самата дума "хапвам" и "похапвам" открай време ми боде очите. И то даже в случаи, в които се визира пълна плюсница от-до. Но вероятно е просташко да се използва такава обикновена и кратка дума като "ям".
Виж целия пост
# 275
"Хапвам" и "похапвам" го приемам само за дете. За възрастни ми е много инфантилно.
Виж целия пост
# 276
В повечето случаи "похапвам" аз го разбирам като "не спирам да ям". Или поне хората, около мен, които го използват, са особено ящни...тъй де - похапващи.
Виж целия пост
# 277
Не разбрах, ако учителката е владеела британски английски, кое ù е префърцуненото, че не иска да говори американски сленг? Тя това владее, това говори.
Виж целия пост
# 278
Абе, Дени не си ли си имала работа с тийнове и ти.
Не, как ше говори на сленг, то сленга не е така лесно да му разбираш, аз бая черен рап изслушах и английски пънк докато разбера аджеба кое какво означава.
Но влиза си жената, и започва едно вископарно биип-боп-боп-бопп -боп с такава интунация, маниерничене, ръкомахане и хвъляне на надмени погледи, че в нашите тийн очи беше от смешна по-смешна.

Ей такъв формат
https://www.youtube.com/watch?v=R-a-7Wt9p1k
Виж целия пост
# 279
Да пусна (ако не ви е омръзнало от фейсбук статуси) Шанела с The best things in life are free. The second best things are very, very expensive.

Аз харесвам “похапвам” има нещо лакомо а ла Кола Брюнон, изобщо харесвам многото видове отношения с храната. И всички похапвания, позакусвания, даже и наскоро чух “да си подложа” нещо като “да ям преди да вървя”
Виж целия пост
# 280
За хапването обаче съм тотали с Как Сийка - начи думи като хапвам, похапвам, рибка, картофки и прочие сякаш шмиргел ми пускат в между-ушието.
Хубаво, а ти тогава защо казваш "една клиентела" вместо "един клиент" и "клиентелата" вместо "клиентът", зорлем да префърцунничиш, м? Simple Smile
Виж целия пост
# 281
Уау! Ощипах се, ударих си шамар и не, не спя и не сънувам. Глупостите, които чета, са факт. Явно някой наистина си ги мисли и пише.
Виж целия пост
# 282
Чъби избра звучението на целия репертоар на Бай ти Ганя, с което просто ни хвърли в потрес, не в префърцуненост.
Виж целия пост
# 283
Абе, Дени не си ли си имала работа с тийнове и ти.
Не, как ше говори на сленг, то сленга не е така лесно да му разбираш, аз бая черен рап изслушах и английски пънк докато разбера аджеба кое какво означава.
Но влиза си жената, и започва едно вископарно биип-боп-боп-бопп -боп с такава интунация, маниерничене, ръкомахане и хвъляне на надмени погледи, че в нашите тийн очи беше от смешна по-смешна.

Ей такъв формат
https://www.youtube.com/watch?v=R-a-7Wt9p1k
Ние имахме една подобна учителка по немски в 5-ти клас. Пееше песента за азбуката като козата от приказките, но тя и така излизаше. Но аз точно имитирийки я, адски заобичах немския. Невероятно, но факт.
Относно храненето, на мен ми е любимо "муам".
Виж целия пост
# 284
Клиентелата е събирателен образ Вяско, не броимо число. Нали тва пиша, че секи в нещо си е префърцунен?
Е аз - за прованса съм така, за яденето също.

Инк - даскалицата си знаеше перфектно езика, но и ни забавляваше с нейното маниерничене.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия