Ефектът "Бангаранга" и Евровизия в България 2027

Аз се радвам и на двете. И на математиците ни, и на Цолов, и на Дара,  и на Везенков, който спечели и допринесе за победата на Олимпиакос, за Нургюл Салимована. За  Божидар Саръбоюков, ако знаете как се радвам и гордея, страдам с него, когато направи фал с милиметри, затварям очи, отварям ги, гледам хикса, ставам от дивана, връщам се  и пак се моля на телевизора с думите  "хайде, моето момче, събирай се!". Така и за Дара бях затихнала и гледах сърчицето с резултатите, което пълзи нагоре, както и моето собствено. Моето по-бързо го правеше.
Ако има предаване, в което излъчват състезанието по математика, с резултатите, с решенията на задачите, с оценяването, и с българско участие като пряка конкуренция за медала, вероятно пак ще го гледам, ще си връщам, ще проследявам кой за колко какво е решил. Не че ще разбирам задачите, не че и няма (парче математик съм), но отново ще ми се качва пулсът за нашия отбор и ще се нервирам, ако някой ги победи с точица.
Днес е Дара. Утре като започнат Олимпийските игри, питайте ме дали няма да скачам на нашия химн, без да мисля за Бангаранга в този момент. Защото моментът ще е друг и респектът ще е заслужен от друг.

С "Бангаранга"  Дара и екипът й явно са намерили правилната рецепта да спечелят именно приза в конкурс като Евровизия. Той не е заслуга само на песента, а на комбинация от фактори - цялостното й представяне на сцената. Тя не е просто песен, а спектакъл. Аудио-визуално изживяване, което достига до сетивата на масовия вкус. Елитарната музика не е толкова разпознаваема, защото по-малко хора се припознават в нея.

За отзивите и сравненията на тема музика и математика. И това, което чува и вижда страничният наблюдател. Математици няма да съберат един стадион хора, за разлика от певци. И най-брилянтният ум и научна статия няма да събере толкова читатели като песен, която вълнува. И това не е несправедливо. Просто защото хората се водим на първо място от инстинктите, емоциите и чувствата. Те увличат и са универсален език. А изкуството е вид съпреживяване, терапия. Затова това, което въздейства, емоционалните доводи и послания са по-убедителни, докосват, а победа от музикален конкурс е по-разпознаваема.
Зад този проект на Дара и екип вероятно стои много математика, труд, дисциплина и стратегия. Както и зад успеха на Никола Веселинов стои страст и отдаденост към математиката, но страничният наблюдател оценява силата на въздействието по неговата разпознаваемост и емоционален отклик.

Условна заблуда е, че само най-добрите като качество в дадена област са на първите места в класациите. Реципрочно щом не са там, вероятно не са на ниво. Какво означава най-добра песен ? В какъв контекст ? Музикалните вкусове са различни, субективни, но масовият вкус и общовалидните послания в комбинация с нещо отличаващо се за Евровизия са тези, които са определящи.

Нивото на успеха и разпознаваемостта са равнозначни на подкрепата, която стои зад тях.

Не отричам ролята на изкуството по принцип. Просто конкретната песен (както и този конкурс като цяло) е далеч от моята представа за изкуство. Изглежда, че не съм единствена.

Е, хубаво, де. Разбрахме. То и бяла роза е далеч от изкуство, но се върти навсякъде у нас. А песента на Дара се върти и извън България. Летен хит, и купон. И от това има нужда.

Какво значи елитарна музика. Хората, които познавам, та даже и младите слушат различни жанрове, разбира се всеки има предпочитания, но като цяло общата музикална  култура е много по-висока от преди години. По улиците всеки втори е със слушалки.
Не е проблемът в Дара в случая, самата Евровизия е някакво изкривяване, където, за да успееш трябва да се придържаш към конкретна формула, екипът на Дара е умело подбран и я е напипал по-добре от другите, което не е никак лесно.
Различен тип е изпълнението на класическа музика, където трябва артиста да се упражнява дълго, за да постигне перфектно изпълнение и създаването на нещо от нулата.
Времето показва, кои остават през годините и са новата класика и кои изкарват по един сезон.
ех, тази Бяла роза, не я харесвам, но знам рефрена, то няма голямо празненство, което да мине без нея, искаш, не искаш научаваш части от нея, това че не е моя тип, не означава, че не е изкуство щом достига до толкова хора и се превърна направо в постоянно присъствие.
С което искам да кажа, че е добре да се уважава чуждия музикален вкус, както и е добре артистите да помнят, че не е задължително всички да ги харесват и да не бъдат толкова тънкообидни. Щом си се изложил на показ трябва да си готов да чуеш всичко.

Елитарна може би не е точното определение. В смисъл, че само музикалните достойнства на самата песен са достатъчни по принцип. Или нещо, което се харесва на определена група хора и трудно ще получи подкрепа от всички държави участнички.
Според мен участниците залагаха на това да се отличават с нещо. Или на нещо, което вече е утвърдено като печеливша формула. Сай и Гагнам стайл или стил наподобяващ Найтуиш.
Да има и такива, които не харесват песента на Дара е нещо нормално. Омаловажаването и хвърлянето на сянка на съмнение като основна линия за всичко свързано с "Бангаранга" е друга бира. Все пак едно е да коментираш какво не харесваш в изпълнението на Ганка от Горно Нанадолнище, друго си е за човек спечелил Евровизия. По-голямата разпознаваемост върви с разнообразни мнения и с повече критици.

А защо "Бяла роза" да не е изкуство? Какво и е? Това е по същество Ганкино хоро, авторска имитация на народна песен. Може да не е за всеки вкус, ама си е изкуство. Ако случайно мутрите слушаха не чалга, а джаз, и за него ли щяхме да казваме, че не е изкуство само заради аудиторията?

О, много се радвам, че си добре! Направо се бях притеснила за теб – цели 3 дни не беше писала колко много не харесваш песента на Дара.

Бяла роза не е Ганкино хоро. В различен размер са и са от различни фолклорни области. Розата, която всички играят, е Самоковско хоро или още известно като Девятка, като на същия размер (9/8) пасва и Джангурица.

Зрелищно и шантаво беше представлението на Дара. Различно от на останалите.
Впечатли с танците, и с пеенето въпреки тези динамични танци. С това спечели тя. Напомня на Дикие танцы на Руслана, която също с дивашко танцуване пя и направи спектакъл. Напълни сцената, имаше бийт, имаше динамика, имаше заряд, имаше всичко!
Тази година за наша радост такова представяне направи само Дара.

Няма да споря, не съм специалист тук. Така съм чувала, явно греша. Но не това беше акцентът в поста ми. Нека не е Ганкино, а Самоковско, останалото си важи.

Между другото, не е само Бяла роза. В последните години има възход на народната музика, а клубовете по народни танци са безброй. И вместо това да е повод за радост, също ражда драма след драма. Защо се играят  толкова разработки, какви са тия сложни танци, какви са тия песни, само автентични трябва, откъде накъде ще се събирате и играете навън… Както отбеляза някой по-напред, такива сме киселяци, че и французите слагаме в малкия си джоб.

Международните журита на 30 държави дадоха точки на Bangaranga, много от тях от високите. Сумарно никой друг сценичен продукт не получи повече точки.
Явно експертите казват, че е изкуство.

Споменавайки французите - за мен пък тяхното не е изкуство. Безкрайно талантливо момиче, не може да се отрече, но такава груба имитация на комерсиално популярен продукт (Berghain на Rosalia), че е малко като аз да си купя най-хубавите бои на пазара, да прерисувам картина на Моне и да твърдя, че е изкуство.

А между другото, вие кои песни си харесахте?

Аз за пореден път се убеждавам, че моят музикален вкус нямада спечели .

Наистина не разбирам обичта на всички към Финландия ... Песента им ми беше много скучна, ама все едно съм чула 100 такива през живота си.И на израел също.

Като гледах класациите на разни ютюбъри хич не си съвпадахме.

Аз си харесах Хърватия най-много, много ме докосва тази песен.Също и Румъния и Сърбия, пък и ми харесаха костюмите им.

Австралия не беше велика песен, но момичето беше с хубав глас и крадива рокля и ми хареса цялата идея със слънце и златни елементи

Аз най-много харесах Румъния. Слушам всякаква музика,