Пътува нагоре-надолу и нищо конкретно не издава:
"Ако навляза така в живота ти, какво изобщо можеш да направиш?"
Виж целия пост
"Ако навляза така в живота ти, какво изобщо можеш да направиш?"
🌸 Градината на Демет Йоздемир - Тема № 16 за обсъждане 🌸
- Публикувана: 18 май 2026, 14:44 ч.
- Последно мнение: 11 септ. 2026, 22:26 ч.
# 600
7 септ. 2026, 17:42 ч.
# 601
7 септ. 2026, 20:02 ч.
От Сибел /харесано от Демет/: „Това видео е, за да ти напомни да се усмихваш...“
https://www.instagram.com/p/Dc9TQt7B2At/?hl=bg
В Бразилия №1 и днес:
Виж целия пост
https://www.instagram.com/p/Dc9TQt7B2At/?hl=bgВ Бразилия №1 и днес:
# 602
8 септ. 2026, 17:17 ч.
Нищо кой знае колко интересно не съм засякла днес. За малко разкош един валс да донеса 
https://x.com/DemetOzdmrBlkn/status/2096937074746114526
Виж целия пост
https://x.com/DemetOzdmrBlkn/status/2096937074746114526
# 603
8 септ. 2026, 20:10 ч.
И днес новините от Бразилия са все така - №1.
„Повече от епоха – отношение/нагласа“
„Любов, Стил, Свобода“
#trendanos80
Виж целия пост
„Повече от епоха – отношение/нагласа“
„Любов, Стил, Свобода“
#trendanos80
# 604
8 септ. 2026, 21:16 ч.
Модата с тези снимки "ала '80-те" на мен лично ми е много симпатична 
Да не забравяме, че Санем я застъпи преди доста години
А Демет не спира да ме изненадва с музикалните си избори
Ако някога трябва да я свържа само с една дума, то определено ще е с "мечти"
Виж целия пост
Да не забравяме, че Санем я застъпи преди доста години А Демет не спира да ме изненадва с музикалните си избори
Ако някога трябва да я свържа само с една дума, то определено ще е с "мечти"
# 605
9 септ. 2026, 00:33 ч.
"Не спирай да мечтаеш!"
„Потопете се наистина в мечтите си, изживейте ги изцяло. От собствения си живот знам много добре до каква степен това може да промени съдбата на един човек.“ Демет пред "Based Istanbul".
В Бразилия гледат и:
"Толкова много ми хареса "Казвам се Фара", че ще го гледам отново.
Гледала съм „Тактики на любовта 1/2“ четири пъти, „Моят дом, моята съдба“ два пъти и гледам „Мечтателката“ за 102-ри път ❤️❤️❤️" @_veraligiademoura
Виж целия пост
„Потопете се наистина в мечтите си, изживейте ги изцяло. От собствения си живот знам много добре до каква степен това може да промени съдбата на един човек.“ Демет пред "Based Istanbul".
В Бразилия гледат и:
"Толкова много ми хареса "Казвам се Фара", че ще го гледам отново.
Гледала съм „Тактики на любовта 1/2“ четири пъти, „Моят дом, моята съдба“ два пъти и гледам „Мечтателката“ за 102-ри път ❤️❤️❤️" @_veraligiademoura
# 606
9 септ. 2026, 11:29 ч.
Muito love за Бразилия 
"Плувкинята от националния ни отбор Дефне Курт е европейска шампионка"
Била е най-бърза на финала на 50 м свободен стил за жени на Европейското първенство по пара плуване 2026 г. (за хора с уврежания), провеждащо се в Коджаели
https://www.instagram.com/p/Dc_viz6gHyf?img_index=2
Само, ако знаеха колко Демет наистина допринася за образа на страната си по света...
Виж целия пост
"Плувкинята от националния ни отбор Дефне Курт е европейска шампионка"
Била е най-бърза на финала на 50 м свободен стил за жени на Европейското първенство по пара плуване 2026 г. (за хора с уврежания), провеждащо се в Коджаели
https://www.instagram.com/p/Dc_viz6gHyf?img_index=2Само, ако знаеха колко Демет наистина допринася за образа на страната си по света...
# 607
9 септ. 2026, 18:00 ч.
"Сватбата на джиновете" вече пътува за Канада! 
От утре започва:
И днес отново Adim Farah e №1 в Бразилия:
Виж целия пост
От утре започва:
И днес отново Adim Farah e №1 в Бразилия:
# 608
9 септ. 2026, 18:48 ч.
Лек път на екипа 
И ползотворно участие на фестивала 
Нихал е написала: "Ще летя 12 часа, а вижте какво направи Зава (вероятно котката ѝ). ЗАВАААААА"
"Ешреф Рюя" влиза в каталога на ZAP Novelas, достъпен в Мозамбик и Ангола:
Едно време и DEK вървеше по същия канал https://bg-mam.ma/p/1321409/43253451
Междувременно излезе и интервюто на Демет за Магнет, но го намирам само на английски език. Иска ми се да видя текста и на турски, за да няма някакви разминавания
Виж целия пост
И ползотворно участие на фестивала Нихал е написала: "Ще летя 12 часа, а вижте какво направи Зава (вероятно котката ѝ). ЗАВАААААА"
"Ешреф Рюя" влиза в каталога на ZAP Novelas, достъпен в Мозамбик и Ангола:
Едно време и DEK вървеше по същия канал https://bg-mam.ma/p/1321409/43253451
Междувременно излезе и интервюто на Демет за Магнет, но го намирам само на английски език. Иска ми се да видя текста и на турски, за да няма някакви разминавания
# 609
9 септ. 2026, 19:54 ч.
Cinlerin Düğünü: Преди Торонто, разговор с Хелин Кандемир за филма
Автор: Емре Еминоглу https://www.themagger.com/cinlerin-dugunu-helin-kandemir-roportaj/
Виж целия пост
Автор: Емре Еминоглу https://www.themagger.com/cinlerin-dugunu-helin-kandemir-roportaj/
„Училищно бръснене“ (Okul Tıraşı) на Ферит Карахан, който направи световната си премиера в секцията „Панорама“ на Берлинале през 2021 г. и спечели наградата на FIPRESCI, разкри тъмнината, покрита от белотата на снега в един интернат в нищото. Това училище, където всеки си вършеше работата добре само когато беше в негов интерес, и където дори тези, които изглеждаха на страната на потиснатите, се опитваха да спасят себе си, беше като метафора за една прогнила страна.
Пет години по-късно Карахан се завръща с третия си пълнометражен филм „Сватбата на джиновете“ (Cinlerin Düğünü), като този път насочва камерата си към семейство, живеещо в далечно анадолско село.„Сватбата на джиновете“ е филм, разгърнат в три различни времеви периода. Чрез четирима братя и сестри, които се събират отново след години по повод на сватба, той проследява мълчанието на миналото, семейните тайни и невидимите връзки, предавани от поколение на поколение. Наградата, за която филмът ще се състезава в рамките на конкурсната програма Platform на филмовия фестивал в Торонто, тази година има особено значение: с променените правила на Академията, наградата Platform се превърна в едно от шестте фестивални отличия, които дават право на спечелилия филм да кандидатства за „Оскар“ за най-добър международен филм, без да е необходимо да бъде официален избор на своята страна.
В „Училищно бръснене“ Карахан по-скоро превърна въпроса за това как системата смила хората във форма на самия филм, отколкото просто да го разказва. В „Сватбата на джиновете“, докато стеснява мащаба до семейството, той насочва погледа си към раните, пренасяни през поколенията.
По думите на Хелин Кандемир, която се присъединява към историята в третата част като Дениз – най-младото поколение на семейството – този път сме изправени пред „самота, преливаща от поколение на поколение“ и една „семейна рана“, която не познава класи и география, и продължава да съществува чрез промяна на формата си, дори и преживяванията да се променят. Това, което Дениз наследява от майка си, кармичните прилики между нея и героите от други поколения, и географията на Ерзинджан, която придружава самотата на персонажите, са части от света на „Сватбата на джиновете“, който свързва семейството не само чрез кръвна връзка, но и чрез наследени страхове, травми и последствия от решения.
Преди световната премиера в Торонто разговаряхме с Хелин Кандемир за киното на Ферит Карахан, за Дениз и за следите, които миналото оставя върху телата на следващите поколения.
Интервю с Хелин Кандемир /ние я познаваме от DEK/
Гледала ли си предишния филм на Ферит Карахан „Училищно бръснене“? Има ли прилики, които забеляза в неговия кинематографичен език и които откри и в този сценарий и филм?
Хелин Кандемир: Бях го гледала. Чувствам се голяма късметлийка, че имах възможността да работя с режисьора на филм, който ме впечатли толкова силно. Мина много време, откакто го гледах, но най-яркият спомен в съзнанието ми е, че филмът е изграден върху това как една система смила хората. Усещам подобна текстура и в „Сватбата на джиновете“. Вярвам, че той има език, който по-скоро превръща самия проблем във форма, отколкото просто да го разказва.
Къде и за колко време се проведоха снимките? Намери ли на снимачната площадка съответствие на местата и средата, които си представяше, когато чете сценария?
Хелин Кандемир: Снимките започнаха през октомври. Аз завърших историята на Дениз без прекъсване през първите десет дни от снимачния процес. „Сватбата на джиновете“ е история, която е много преплетена като времева линия. Извън снимачния график, работих, като следвах историята на собствения си персонаж в неговата собствена времева линия. Владеех историята като цяло и се придържах към своята приемственост. Мисля, че стръмните планини и безкрайните равнини на Ерзинджан придружават самотата на нашите герои.
Филмът се развива в три различни времеви периода и ти се включваш в историята чак в третата част. Докато превъплъщаваше своя образ, доколко и как взе предвид семейната история, която зрителят вижда преди теб, и следите, които тя е оставила върху героинята ти?
Хелин Кандемир: Имах възможност да разговарям дълго с режисьора по този въпрос. Вероятно за първи път в професионалния си живот преживявам опит на спътничество, при който освен да разбера моя собствен персонаж, бях длъжна да разбера всички персонажи. Аз съществувам в последната останка от една самота, преливаща от поколение на поколение. Чувствах тази тежест в тялото си при всеки дубъл. Докато гледах филма, мислех много за травмите и страховете, предавани от поколение на поколение, или за последствията от преживяното и решенията на предците ни.
Според теб какви следи са останали у Дениз от това, което е преживяла майка ѝ?
Хелин Кандемир: Дениз е съвсем различна версия на майка си, която може да покаже своя анархизъм с ярост. Мислих дълго за причината за тази промяна, но все още ми е трудно да стигна до категорично заключение. Времена, хора, преживявания, възрасти... Може би, ако майката на Джерен също беше Джерен, животът щеше да бъде съвсем различен.
Има прилики и паралели между героя на Илхан Шен и твоя герой, освен общите им имена. Всъщност във филма има много повтарящи се образи и сцени, които правят тази връзка. Как интерпретираш тази връзка?Хемир Кандемир: Една от формите, които най-много харесвам в „Сватбата на джиновете“, е липсата на дефиниции. Невъзможността да се постави една прилика на точно определено място, според мен, дава на зрителя правото да държи камерата. Паралела между двамата герои с името Дениз поставям на същото място. Кармичната прилика помежду им ги прави много близки, много „семейство“, но в същото време ги държи толкова разделени.
В кариерата си имаш както независими филми, които обикалят международни фестивали (като „Три сестри“ / Kız Kardeşler), така и сериали и филми, които достигат до много по-широка аудитория. Променя ли се това, което търсиш или което те вълнува като актриса в тези различни форми на продукция? Какво е определящо за теб днес, когато приемаш даден проект?
Хелин Кандемир: Въпреки че платформите, на които творим, или крайните дестинации на проектите се променят, това, което правя, си остава актьорско майсторство. Въпреки това смятам едно многостранно поле на изява за по-ценно. Да израстваш, да се смаляваш, да усещаш нови погледи и нови режисури ми помага да развивам собствената си палитра. Мога да присъствам във всичко, което кара сърцето ми да бие.
„Сватбата на джиновете“ ще направи световната си премиера на филмовия фестивал в Торонто. Какво вълнение предизвиква у теб фактът, че филм, чиято реакция от публиката все още не знаеш, ще се срещне със зрителите за първи път и то в такава международна среда? С какво смяташ, че международната публика ще се свърже най-вече?
Хелин Кандемир: Много се гордея, че нашият филм ще направи световната си премиера на такъв важен фестивал. Много съжалявам, че няма да мога да бъда там поради натоварения си работен график, и съм тук, за да следя с вълнение пътуването по червения килим на всички мои колеги от екипа. Зная, че семейната рана е травма без класи и без география. Дори преживяванията да се променят, нашето разочарование не се променя; нашата радост, вяра и загуби никога не се променят. Сърцебиенето е същото, само формите се разместват. В този контекст вярвам, че и чуждестранната публика ще разчете кармичната структура, която ние почувствахме в „Сватбата на джиновете“.
Пет години по-късно Карахан се завръща с третия си пълнометражен филм „Сватбата на джиновете“ (Cinlerin Düğünü), като този път насочва камерата си към семейство, живеещо в далечно анадолско село.„Сватбата на джиновете“ е филм, разгърнат в три различни времеви периода. Чрез четирима братя и сестри, които се събират отново след години по повод на сватба, той проследява мълчанието на миналото, семейните тайни и невидимите връзки, предавани от поколение на поколение. Наградата, за която филмът ще се състезава в рамките на конкурсната програма Platform на филмовия фестивал в Торонто, тази година има особено значение: с променените правила на Академията, наградата Platform се превърна в едно от шестте фестивални отличия, които дават право на спечелилия филм да кандидатства за „Оскар“ за най-добър международен филм, без да е необходимо да бъде официален избор на своята страна.
В „Училищно бръснене“ Карахан по-скоро превърна въпроса за това как системата смила хората във форма на самия филм, отколкото просто да го разказва. В „Сватбата на джиновете“, докато стеснява мащаба до семейството, той насочва погледа си към раните, пренасяни през поколенията.
По думите на Хелин Кандемир, която се присъединява към историята в третата част като Дениз – най-младото поколение на семейството – този път сме изправени пред „самота, преливаща от поколение на поколение“ и една „семейна рана“, която не познава класи и география, и продължава да съществува чрез промяна на формата си, дори и преживяванията да се променят. Това, което Дениз наследява от майка си, кармичните прилики между нея и героите от други поколения, и географията на Ерзинджан, която придружава самотата на персонажите, са части от света на „Сватбата на джиновете“, който свързва семейството не само чрез кръвна връзка, но и чрез наследени страхове, травми и последствия от решения.
Преди световната премиера в Торонто разговаряхме с Хелин Кандемир за киното на Ферит Карахан, за Дениз и за следите, които миналото оставя върху телата на следващите поколения.
Интервю с Хелин Кандемир /ние я познаваме от DEK/
Гледала ли си предишния филм на Ферит Карахан „Училищно бръснене“? Има ли прилики, които забеляза в неговия кинематографичен език и които откри и в този сценарий и филм?
Хелин Кандемир: Бях го гледала. Чувствам се голяма късметлийка, че имах възможността да работя с режисьора на филм, който ме впечатли толкова силно. Мина много време, откакто го гледах, но най-яркият спомен в съзнанието ми е, че филмът е изграден върху това как една система смила хората. Усещам подобна текстура и в „Сватбата на джиновете“. Вярвам, че той има език, който по-скоро превръща самия проблем във форма, отколкото просто да го разказва.
Къде и за колко време се проведоха снимките? Намери ли на снимачната площадка съответствие на местата и средата, които си представяше, когато чете сценария?
Хелин Кандемир: Снимките започнаха през октомври. Аз завърших историята на Дениз без прекъсване през първите десет дни от снимачния процес. „Сватбата на джиновете“ е история, която е много преплетена като времева линия. Извън снимачния график, работих, като следвах историята на собствения си персонаж в неговата собствена времева линия. Владеех историята като цяло и се придържах към своята приемственост. Мисля, че стръмните планини и безкрайните равнини на Ерзинджан придружават самотата на нашите герои.
Филмът се развива в три различни времеви периода и ти се включваш в историята чак в третата част. Докато превъплъщаваше своя образ, доколко и как взе предвид семейната история, която зрителят вижда преди теб, и следите, които тя е оставила върху героинята ти?
Хелин Кандемир: Имах възможност да разговарям дълго с режисьора по този въпрос. Вероятно за първи път в професионалния си живот преживявам опит на спътничество, при който освен да разбера моя собствен персонаж, бях длъжна да разбера всички персонажи. Аз съществувам в последната останка от една самота, преливаща от поколение на поколение. Чувствах тази тежест в тялото си при всеки дубъл. Докато гледах филма, мислех много за травмите и страховете, предавани от поколение на поколение, или за последствията от преживяното и решенията на предците ни.
Според теб какви следи са останали у Дениз от това, което е преживяла майка ѝ?
Хелин Кандемир: Дениз е съвсем различна версия на майка си, която може да покаже своя анархизъм с ярост. Мислих дълго за причината за тази промяна, но все още ми е трудно да стигна до категорично заключение. Времена, хора, преживявания, възрасти... Може би, ако майката на Джерен също беше Джерен, животът щеше да бъде съвсем различен.
Има прилики и паралели между героя на Илхан Шен и твоя герой, освен общите им имена. Всъщност във филма има много повтарящи се образи и сцени, които правят тази връзка. Как интерпретираш тази връзка?Хемир Кандемир: Една от формите, които най-много харесвам в „Сватбата на джиновете“, е липсата на дефиниции. Невъзможността да се постави една прилика на точно определено място, според мен, дава на зрителя правото да държи камерата. Паралела между двамата герои с името Дениз поставям на същото място. Кармичната прилика помежду им ги прави много близки, много „семейство“, но в същото време ги държи толкова разделени.
В кариерата си имаш както независими филми, които обикалят международни фестивали (като „Три сестри“ / Kız Kardeşler), така и сериали и филми, които достигат до много по-широка аудитория. Променя ли се това, което търсиш или което те вълнува като актриса в тези различни форми на продукция? Какво е определящо за теб днес, когато приемаш даден проект?
Хелин Кандемир: Въпреки че платформите, на които творим, или крайните дестинации на проектите се променят, това, което правя, си остава актьорско майсторство. Въпреки това смятам едно многостранно поле на изява за по-ценно. Да израстваш, да се смаляваш, да усещаш нови погледи и нови режисури ми помага да развивам собствената си палитра. Мога да присъствам във всичко, което кара сърцето ми да бие.
„Сватбата на джиновете“ ще направи световната си премиера на филмовия фестивал в Торонто. Какво вълнение предизвиква у теб фактът, че филм, чиято реакция от публиката все още не знаеш, ще се срещне със зрителите за първи път и то в такава международна среда? С какво смяташ, че международната публика ще се свърже най-вече?
Хелин Кандемир: Много се гордея, че нашият филм ще направи световната си премиера на такъв важен фестивал. Много съжалявам, че няма да мога да бъда там поради натоварения си работен график, и съм тук, за да следя с вълнение пътуването по червения килим на всички мои колеги от екипа. Зная, че семейната рана е травма без класи и без география. Дори преживяванията да се променят, нашето разочарование не се променя; нашата радост, вяра и загуби никога не се променят. Сърцебиенето е същото, само формите се разместват. В този контекст вярвам, че и чуждестранната публика ще разчете кармичната структура, която ние почувствахме в „Сватбата на джиновете“.
# 610
9 септ. 2026, 20:19 ч.
Благодаря ти много, Фло, жалко, че Хелин няма да е в Торонто, но поне знаем, че ще играе дъщерята на героинята на Демет.
И най-накрая пуснаха официалния трейлър за "Сватбата на джиновете"!
Да сложа и превод:
Дениз (Илхан Шен): - Джерен, сънувах сън. Спомняш ли си деня, в който падна метеорит? Денят, в който умря мама ли беше?
Джерен (Демет): - Както и да е, ти идваш ли?
Дениз (Илхан Пен): - Къде?
Джерен (Демет): - На сватбата ми. Батко, там ли си?
Мъж: - Халит, как вървят работите при теб?
Халит (Каан Йълдъръм): - Добре, добре... Продължавам с робския труд.
Бащата (Баки Даврак): - Като завършиш училището и се хванеш на работа, и на теб ще направим такава сватба.
Халит: - Гледаш си кефа в големия град. Освен да харчиш пари, нещо друго правиш ли?
Дениз: - Какво знаеш ти, синко?! Твоите пари ли харча?
Дениз: - Защо ми е толкова напрегнато?
Джерен: - Защото е денят на сватбата ми.
Дениз: - Това, което не мога да разбера е за какво е тази радост, когато съм толкова близо до самоунищожението.
Ясин (Сарп Бозкурт): - Сънувах много странен сън. В далечината бяха запалени огньове. Имаше сватба. Хем не приличаха на хора, хем приличаха на мен.
Дениз (Илхан Шен, но не съм сигурна, че е той): - Има ли грехове, които искам да извърша отново?
Джерен
Виж целия пост
И най-накрая пуснаха официалния трейлър за "Сватбата на джиновете"!
Да сложа и превод:
Дениз (Илхан Шен): - Джерен, сънувах сън. Спомняш ли си деня, в който падна метеорит? Денят, в който умря мама ли беше?
Джерен (Демет): - Както и да е, ти идваш ли?
Дениз (Илхан Пен): - Къде?
Джерен (Демет): - На сватбата ми. Батко, там ли си?
Мъж: - Халит, как вървят работите при теб?
Халит (Каан Йълдъръм): - Добре, добре... Продължавам с робския труд.
Бащата (Баки Даврак): - Като завършиш училището и се хванеш на работа, и на теб ще направим такава сватба.
Халит: - Гледаш си кефа в големия град. Освен да харчиш пари, нещо друго правиш ли?
Дениз: - Какво знаеш ти, синко?! Твоите пари ли харча?
Дениз: - Защо ми е толкова напрегнато?
Джерен: - Защото е денят на сватбата ми.
Дениз: - Това, което не мога да разбера е за какво е тази радост, когато съм толкова близо до самоунищожението.
Ясин (Сарп Бозкурт): - Сънувах много странен сън. В далечината бяха запалени огньове. Имаше сватба. Хем не приличаха на хора, хем приличаха на мен.
Дениз (Илхан Шен, но не съм сигурна, че е той): - Има ли грехове, които искам да извърша отново?
Джерен
# 611
9 септ. 2026, 23:01 ч.
Катеее! Фантастичен подарък си ни донесла тази вечер! Истинско кино, надминаха всички очаквания!
https://www.instagram.com/p/DdEuCk7oUGF/?hl=bg
Виж целия пост
Истинско кино, надминаха всички очаквания! https://www.instagram.com/p/DdEuCk7oUGF/?hl=bg
# 612
10 септ. 2026, 00:40 ч.
Много е необичайно всичко... потапяш се веднага в атмосферата - тримата братя и сестра им, дървото, метеоритът, суровата природа на Ерзинджан, вътрешните конфликти, майката в казана с вода, която явно умира... специалната връзка между Дениз и Джерен (на мен направо си ми намирисва на инцест), пренебрегваният брат, сватбата, джиновете, конете, болният брат... Нямам търпение да изгледам целия филм
И понеже следващите дни така или иначе фестивалът в Торонто ще ни бъде главна тема, използвам да пусна обещаното интервю за Магнет, за да не се изгуби в навалицата
https://magnetquarterly.com/magnetik/mq18-baglar-sayisi-alperen- … gun-demet-ozdemir
Когато човек погледне кариерата ти отстрани, вижда много ясна възходяща линия: телевизия, романтични комедии, драми, кино и все по-голяма международна популярност… Когато гледаш собствената си история, виждаш ли я като възход или като периоди, в които една след друга се появяват различни „Демет“?
За мен това е естествено процес на растеж, дошъл в резултат на постоянно усъвършенстване. Начинът, по който го осмислям за себе си е, че с течение на времето, историите и пътешествията, които предавам ми позволиха да развия много мои състояния и "версии на Демет". Много съм щастлива, че това пътуване се върна при мен като растеж и успех.
От дълго време си едно от най-силните лица на определен тип енергия, жизнерадост и романтична комедия. Излезе от тази рамка и се насочи към ппо-силни, по-уязвими и по-мрачни герои. Като актриса какво избираш: да дадеш на хората това, което очакват от теб, или да поемеш рискове?
Вместо един-единствен отговор, тук мога да дам многостранна гледна точка... Първо, имаше много хора, които искаха да вървя по познатия път и да продължа да правя това, което са свикнали да виждат. Заедно с това онези, които следяха развитието ми отблизо, бяха уверени, гледайки ме в различни роли. Не гледам на това като на поемане на риск. Ако не се чувствах достатъчно близка и сигурна в даден образ или проект, независимо от жанра му, нямаше да имам смелостта да го избера. Да участвам в проекти, в които се развивам и в които силно вярвам, вместо риск, ми донесе възможността да съществувам точно там, където вярвам, а не просто да поемам по различен жанров път.
Хората следят промените в живота ти почти толкова отблизо, колкото и кариерата ти. С коя част от това да бъдеш на показ свикна с времето и с коя все още не можеш да свикнеш?
Мога да кажа, че това наистина се превърна в моето „нормално“. Основната причина да го усещам така е, че от 19-годишна вървя по този път с хората, които ме гледат, обичат и познават - с взаимно разбиране и уважение през всички тези години. Изпитвам чувството, че сякаш винаги сме били заедно, до степен да не ги усещам чужди. Това, че стана нещо нормално, не означава, че го подценявам - въздействието му върху мен все още е голямо, но мога да кажа, че не ми носи някакво противоестествено усещане.
В актьорството понякога дадена роля издига кариерата, а понякога самият актьор издига ролята до по-голяма висота. При коя от изиграните досега героини си изпитвала най-силно чувството: „Дадох нещо от себе си за този образ“?
Мога да кажа, че никога не съм оставяла дадена героиня „на мира“, без да вложа частица от себе си или от емоциите, които са ме владеели в конкретния момент. Точно това ме кара най-силно да усещам, че вдъхвам живот на образа. Стремя се чрез всяко свое състояние да осигуря подходящо развитие за героинята, а това е и една от най-големите ми мотивации да упражнявам тази професия. Определено не мога да избера само един образ, защото във всеки един от тях бях свидетел на появата на частици от себе си, които дори самата аз не бях открила.
Не установяваме еднаква близост с всички, които влизат в живота ни; някои хора ни карат да се чувстваме „у дома“ дори сред тълпата. Каква е за теб мярката за силна връзка? Какво задържа един човек в живота ти?
През различните периоди, с моето собствено развитие, очакванията ми винаги са се променяли и все още се променят. Определено изграждам по-лесни и по-сигурни връзки с хора без излишни претенции, които са приели себе си и имат висока осъзнатост.
Ако Демет от началото на кариерата ти можеше да види живота, който живееш днес, на какво би се зачудила най-много?
Всъщност щях да видя и открия, че всичко може да се случи в точното му време и по начина, по който трябва. Това щеше да бъде най-голямата изненада за мен, защото докато винаги си мислех, че трябва да правя повече и повече, малката Демет щеше да се изненада да осъзнае, че всичко, което е необходимо, е упорита работа и мечти.
В твоя стил женствеността винаги присъства, но виждаме, че през годините тя стигна до по-изчистена и по-самоуверена позиция. Доколко модата е за теб "детска площадка" и доколко е въпрос на идентичност? В кое свое състояние се чувстваш най-много „себе си“?
Определено е въпрос на идентичност; пътешествие, оформено от променящите се емоции и модните усещания на времето. За мен най-важното е да се чувствам добре - освен че искам да бъда харесвана, е важно и да не се притеснявам да бъда себе си..
Днес „Демет Йоздемир“ не е просто име на актриса, а име с международно признание, видимост в света на модата и огромна аудитория. Каква е връзката ти с превръщането на собственото ти име в марка? Управляваш ли го, пазиш ли го, или се опитваш да не мислиш за това, доколкото е възможно?
Разбира се, че се старая да го пазя, но не като се правя на някой друг или според чуждите очаквания. Старая се да го пазя, като не се отказвам от това да съм себе си и оставам вярна на себе си въпреки всички наложени „догми“. Това е изключително магична отплата, невероятен подарък. Тъкмо затова опазването му за мен е абсолютно задължително...
В кариерата на един актьор от един момент нататък въпросът не е толкова да се появява повече, колкото да избира в какво иска да се появи. В момента какво те вълнува повече: по-голям успех, по-добра роля или проект, който ще разкрие страна от теб, която не сме виждали досега?
Всъщност мога да кажа - всичко от изброеното. Това винаги е била и ще бъде отплата, която постигам и от която не мога и не искам да се откажа. Присъствието в проекти с герои, които сърцето ми желае, с правилните екипи и правилните концепции, със сигурност ще донесе успех. Тук най-важният момент е къде виждаме успеха. За мен успехът е буквално да съм стъпка по-напред от вчера и начинът, по който героите от проектите, реализирани с искреност, се отразяват върху мен... Винаги е било така и се надявам да продължи по същия начин и занапред.
А това е частта на Алперен:
Виж целия пост
И понеже следващите дни така или иначе фестивалът в Торонто ще ни бъде главна тема, използвам да пусна обещаното интервю за Магнет, за да не се изгуби в навалицата
https://magnetquarterly.com/magnetik/mq18-baglar-sayisi-alperen- … gun-demet-ozdemirКогато човек погледне кариерата ти отстрани, вижда много ясна възходяща линия: телевизия, романтични комедии, драми, кино и все по-голяма международна популярност… Когато гледаш собствената си история, виждаш ли я като възход или като периоди, в които една след друга се появяват различни „Демет“?
За мен това е естествено процес на растеж, дошъл в резултат на постоянно усъвършенстване. Начинът, по който го осмислям за себе си е, че с течение на времето, историите и пътешествията, които предавам ми позволиха да развия много мои състояния и "версии на Демет". Много съм щастлива, че това пътуване се върна при мен като растеж и успех.
От дълго време си едно от най-силните лица на определен тип енергия, жизнерадост и романтична комедия. Излезе от тази рамка и се насочи към ппо-силни, по-уязвими и по-мрачни герои. Като актриса какво избираш: да дадеш на хората това, което очакват от теб, или да поемеш рискове?
Вместо един-единствен отговор, тук мога да дам многостранна гледна точка... Първо, имаше много хора, които искаха да вървя по познатия път и да продължа да правя това, което са свикнали да виждат. Заедно с това онези, които следяха развитието ми отблизо, бяха уверени, гледайки ме в различни роли. Не гледам на това като на поемане на риск. Ако не се чувствах достатъчно близка и сигурна в даден образ или проект, независимо от жанра му, нямаше да имам смелостта да го избера. Да участвам в проекти, в които се развивам и в които силно вярвам, вместо риск, ми донесе възможността да съществувам точно там, където вярвам, а не просто да поемам по различен жанров път.
Хората следят промените в живота ти почти толкова отблизо, колкото и кариерата ти. С коя част от това да бъдеш на показ свикна с времето и с коя все още не можеш да свикнеш?
Мога да кажа, че това наистина се превърна в моето „нормално“. Основната причина да го усещам така е, че от 19-годишна вървя по този път с хората, които ме гледат, обичат и познават - с взаимно разбиране и уважение през всички тези години. Изпитвам чувството, че сякаш винаги сме били заедно, до степен да не ги усещам чужди. Това, че стана нещо нормално, не означава, че го подценявам - въздействието му върху мен все още е голямо, но мога да кажа, че не ми носи някакво противоестествено усещане.
В актьорството понякога дадена роля издига кариерата, а понякога самият актьор издига ролята до по-голяма висота. При коя от изиграните досега героини си изпитвала най-силно чувството: „Дадох нещо от себе си за този образ“?
Мога да кажа, че никога не съм оставяла дадена героиня „на мира“, без да вложа частица от себе си или от емоциите, които са ме владеели в конкретния момент. Точно това ме кара най-силно да усещам, че вдъхвам живот на образа. Стремя се чрез всяко свое състояние да осигуря подходящо развитие за героинята, а това е и една от най-големите ми мотивации да упражнявам тази професия. Определено не мога да избера само един образ, защото във всеки един от тях бях свидетел на появата на частици от себе си, които дори самата аз не бях открила.
Не установяваме еднаква близост с всички, които влизат в живота ни; някои хора ни карат да се чувстваме „у дома“ дори сред тълпата. Каква е за теб мярката за силна връзка? Какво задържа един човек в живота ти?
През различните периоди, с моето собствено развитие, очакванията ми винаги са се променяли и все още се променят. Определено изграждам по-лесни и по-сигурни връзки с хора без излишни претенции, които са приели себе си и имат висока осъзнатост.
Ако Демет от началото на кариерата ти можеше да види живота, който живееш днес, на какво би се зачудила най-много?
Всъщност щях да видя и открия, че всичко може да се случи в точното му време и по начина, по който трябва. Това щеше да бъде най-голямата изненада за мен, защото докато винаги си мислех, че трябва да правя повече и повече, малката Демет щеше да се изненада да осъзнае, че всичко, което е необходимо, е упорита работа и мечти.
В твоя стил женствеността винаги присъства, но виждаме, че през годините тя стигна до по-изчистена и по-самоуверена позиция. Доколко модата е за теб "детска площадка" и доколко е въпрос на идентичност? В кое свое състояние се чувстваш най-много „себе си“?
Определено е въпрос на идентичност; пътешествие, оформено от променящите се емоции и модните усещания на времето. За мен най-важното е да се чувствам добре - освен че искам да бъда харесвана, е важно и да не се притеснявам да бъда себе си..
Днес „Демет Йоздемир“ не е просто име на актриса, а име с международно признание, видимост в света на модата и огромна аудитория. Каква е връзката ти с превръщането на собственото ти име в марка? Управляваш ли го, пазиш ли го, или се опитваш да не мислиш за това, доколкото е възможно?
Разбира се, че се старая да го пазя, но не като се правя на някой друг или според чуждите очаквания. Старая се да го пазя, като не се отказвам от това да съм себе си и оставам вярна на себе си въпреки всички наложени „догми“. Това е изключително магична отплата, невероятен подарък. Тъкмо затова опазването му за мен е абсолютно задължително...
В кариерата на един актьор от един момент нататък въпросът не е толкова да се появява повече, колкото да избира в какво иска да се появи. В момента какво те вълнува повече: по-голям успех, по-добра роля или проект, който ще разкрие страна от теб, която не сме виждали досега?
Всъщност мога да кажа - всичко от изброеното. Това винаги е била и ще бъде отплата, която постигам и от която не мога и не искам да се откажа. Присъствието в проекти с герои, които сърцето ми желае, с правилните екипи и правилните концепции, със сигурност ще донесе успех. Тук най-важният момент е къде виждаме успеха. За мен успехът е буквално да съм стъпка по-напред от вчера и начинът, по който героите от проектите, реализирани с искреност, се отразяват върху мен... Винаги е било така и се надявам да продължи по същия начин и занапред.
А това е частта на Алперен:
Скрит текст:
Историята ти до НБА се разказва като на бърз ход: Бандърма, Бешикташ, Хюстън… Докато преживяваше тези години, всичко толкова бързо ли се случваше и за теб? Погледнато от днешна гледна точка, кой беше основният преломен момент, който те отведе там, където си днес?
Отстрани наистина изглежда така, сякаш всичко е напреднало много бързо. Но когато си отвътре, изобщо не се чувства така. Всеки период имаше своите трудности. Аз просто се опитвах да не гледам твърде напред в бъдещето, а да върша това, което е пред мен. Връщайки се назад, един от най-важните преломни моменти беше Бешикташ. Там вече не беше достатъчно просто да съм млад играч с потенциал - трябваше да променям нещата на терена. С поемането на отговорност се увеличи и увереността ми. НБА беше просто следващата стъпка по този път.
Ти си от хората, които могат да изграждат играта около себе си. В един момент спираш да си просто „потенциал“ и се превръщаш в играч, който носи отговорност. Усети ли кога се случи тази промяна у теб?
Не стана изведнъж. Всеки сезон започвах да заемам все повече място в играта. През първите години всички говореха за потенциала ми, но в един момент си казваш: „Добре, вече е време да го покажа.“ В НБА фактите, че съотборниците и треньорите ми ми гласуваха доверие, ускориха този процес. Когато топката е в ръцете ми, трябва да мисля не само за моята позиция, но и за най-правилното решение за отбора. За мен да израснеш като играч означава точно това.
Баскетболът е свят на много видими успехи: статистика, договори, участия в Мача на звездите, рекорди… Ако нищо от това го нямаше, с какво щеше да измерваш собственото си развитие? Какъв е твоят личен критерий за успех?
Статистиката, рекордите, Мачът на звездите… Всички те са много специални и, разбира се, се гордея с тях. Но в края на краищата не бих искал да описвам кариерата си само с числа. За мен същината е всеки сезон да добавям нещо ново към играта си. Ако днес мога да правя нещо, което миналата година не съм можел, значи съм на правилен път. Освен това е важно и доверието на съотборниците ми. Това в критичен момент да кажат „Дай топката на Алперен“, за мен е по-ценно от повечето статистики.
Отиде в Америка на много млада възраст. Вписа се в нов език, култура и начин на живот и изгради отново своя рутина. Какво се промени най-много между Алперен в Турция и Алперен в Хюстън? И какво запази на всяка цена?
Най-много се промених самият аз, вероятно. Дойдох сам в друга страна на много млада възраст - езикът е различен, хората са различни, баскетболът е съвсем друг. Щеш не щеш, порастваш по-бързо. Но отношенията със семейството ми, приятелите ми и връзката ми с Турция изовбщо не се промениха. Ако загубя тях, няма да се чувствам себе си.
На терена си много интуитивен и креативен играч; понякога мислиш като плеймейкър, друг път действаш изцяло по инстинкт. Имаш ли тази страна и в живота си, или извън терена си много по-контролиран?
Извън терена съм по-контролиран. На терена понякога няма време за мислене - виждаш празното пространство и действаш директно. Според мен именно тези инстинкти правят играта ми атрактивна.
В живота, когато вземам решения, мисля малко повече. Крачките, които правя сега, вече не засягат само мен. Но спонтанната ми страна все още си е там. Не мога да живея, планирайки абсолютно всичко.
Прекарваш по-голямата част от кариерата си далеч от семейството, приятелите от детството и живота, с който си свикнал. Как разстоянието промени връзките ти с хората? Какво прави някого наистина „близък“ за теб днес?
Разстоянието показва много по-ясно кой наистина присъства в живота ти. Когато сте един до друг, всеки е близък - същината е тази връзка да остане същата и от разстояние. За мен близостта не означава да се чуваме всеки ден. Означава да имаш доверие, да знаеш, че човекът ще е до теб в лош ден, и да можеш да му се обадиш без колебание, когато поискаш. Затова семейството ми и хората, които са до мен от детството, са толкова специални за мен.
Кариерата на спортистите често се развива през следващия мач, следващия сезон, следващата цел. Успешваш ли да живееш в настоящето, или съзнанието ти е постоянно на следващото ниво?
Опитвам се да балансирам двете. Ако си спортист, постоянно мислиш за следващия мач, следващата цел. Един мач свършва, започва друг; сезонът приключва, идва нов. Но не искам да живея, винаги чакайки следващото нещо. Понякога трябва да спреш, да погледнеш откъде си тръгнал и да се насладиш на постигнатото. Защото ако постоянно си мислиш „Какво следва?“, изпускаш хубавите неща, които имаш в момента.
НБА е едно от местата, където спортът и модата се преплитат най-силно; влизането на играчите в арената вече е почти самостоятелно модно ревю. Как се промени стилът ти, откакто отиде в Америка? Обличането за теб просто личен вкус ли е, или е друг начин да изразиш себе си?
Стилът ми определено се промени, откакто дойдох в Америка. Тук за това какво носят играчите се говори като за част от самата игра. С времето и аз започнах да се забавлявам с това. За мен най-важното е да се чувствам удобно и да бъда себе си. Както изграждам своя игра на терена, така ми харесва да откривам и своя стил извън него. Понякога се обличам класически, друг път по-дръзко. Да се придържам само към един стил не е за мен.
Погледнато от Турция, ти вече си не просто успешен баскетболист, а световноизвестна фигура. Променя ли подобна популярност отношението на човека към самия себе си? Случва ли се да усещаш, че името „Алперен Шенгюн“ се е превърнало в нещо по-голямо от теб самия?
Особено когато се върна в Турция или когато видя, че хората ме следват и извън баскетбола, разбирам по-добре до колко широка аудитория достига името ми. Но не го преувеличавам в главата си. Зад това име все още стои Алперен, който си разговаря със семейството, излиза с приятели и се забавлява, докато играе баскетбол. Разбира се, вече влиянието на това, което правя, е по-голямо. Чувствам, че представлявам не само себе си, но и Турция. Знам, че има млади играчи, които ме гледат. Бих искал те да виждат не само успехите ми, но и как съм стигнал дотук и колко много обичам играта. Ако едно дете си каже „Щом Алперен го направи, значи и аз мога“, има много малко неща, които са по-красиви от това.
Отстрани наистина изглежда така, сякаш всичко е напреднало много бързо. Но когато си отвътре, изобщо не се чувства така. Всеки период имаше своите трудности. Аз просто се опитвах да не гледам твърде напред в бъдещето, а да върша това, което е пред мен. Връщайки се назад, един от най-важните преломни моменти беше Бешикташ. Там вече не беше достатъчно просто да съм млад играч с потенциал - трябваше да променям нещата на терена. С поемането на отговорност се увеличи и увереността ми. НБА беше просто следващата стъпка по този път.
Ти си от хората, които могат да изграждат играта около себе си. В един момент спираш да си просто „потенциал“ и се превръщаш в играч, който носи отговорност. Усети ли кога се случи тази промяна у теб?
Не стана изведнъж. Всеки сезон започвах да заемам все повече място в играта. През първите години всички говореха за потенциала ми, но в един момент си казваш: „Добре, вече е време да го покажа.“ В НБА фактите, че съотборниците и треньорите ми ми гласуваха доверие, ускориха този процес. Когато топката е в ръцете ми, трябва да мисля не само за моята позиция, но и за най-правилното решение за отбора. За мен да израснеш като играч означава точно това.
Баскетболът е свят на много видими успехи: статистика, договори, участия в Мача на звездите, рекорди… Ако нищо от това го нямаше, с какво щеше да измерваш собственото си развитие? Какъв е твоят личен критерий за успех?
Статистиката, рекордите, Мачът на звездите… Всички те са много специални и, разбира се, се гордея с тях. Но в края на краищата не бих искал да описвам кариерата си само с числа. За мен същината е всеки сезон да добавям нещо ново към играта си. Ако днес мога да правя нещо, което миналата година не съм можел, значи съм на правилен път. Освен това е важно и доверието на съотборниците ми. Това в критичен момент да кажат „Дай топката на Алперен“, за мен е по-ценно от повечето статистики.
Отиде в Америка на много млада възраст. Вписа се в нов език, култура и начин на живот и изгради отново своя рутина. Какво се промени най-много между Алперен в Турция и Алперен в Хюстън? И какво запази на всяка цена?
Най-много се промених самият аз, вероятно. Дойдох сам в друга страна на много млада възраст - езикът е различен, хората са различни, баскетболът е съвсем друг. Щеш не щеш, порастваш по-бързо. Но отношенията със семейството ми, приятелите ми и връзката ми с Турция изовбщо не се промениха. Ако загубя тях, няма да се чувствам себе си.
На терена си много интуитивен и креативен играч; понякога мислиш като плеймейкър, друг път действаш изцяло по инстинкт. Имаш ли тази страна и в живота си, или извън терена си много по-контролиран?
Извън терена съм по-контролиран. На терена понякога няма време за мислене - виждаш празното пространство и действаш директно. Според мен именно тези инстинкти правят играта ми атрактивна.
В живота, когато вземам решения, мисля малко повече. Крачките, които правя сега, вече не засягат само мен. Но спонтанната ми страна все още си е там. Не мога да живея, планирайки абсолютно всичко.
Прекарваш по-голямата част от кариерата си далеч от семейството, приятелите от детството и живота, с който си свикнал. Как разстоянието промени връзките ти с хората? Какво прави някого наистина „близък“ за теб днес?
Разстоянието показва много по-ясно кой наистина присъства в живота ти. Когато сте един до друг, всеки е близък - същината е тази връзка да остане същата и от разстояние. За мен близостта не означава да се чуваме всеки ден. Означава да имаш доверие, да знаеш, че човекът ще е до теб в лош ден, и да можеш да му се обадиш без колебание, когато поискаш. Затова семейството ми и хората, които са до мен от детството, са толкова специални за мен.
Кариерата на спортистите често се развива през следващия мач, следващия сезон, следващата цел. Успешваш ли да живееш в настоящето, или съзнанието ти е постоянно на следващото ниво?
Опитвам се да балансирам двете. Ако си спортист, постоянно мислиш за следващия мач, следващата цел. Един мач свършва, започва друг; сезонът приключва, идва нов. Но не искам да живея, винаги чакайки следващото нещо. Понякога трябва да спреш, да погледнеш откъде си тръгнал и да се насладиш на постигнатото. Защото ако постоянно си мислиш „Какво следва?“, изпускаш хубавите неща, които имаш в момента.
НБА е едно от местата, където спортът и модата се преплитат най-силно; влизането на играчите в арената вече е почти самостоятелно модно ревю. Как се промени стилът ти, откакто отиде в Америка? Обличането за теб просто личен вкус ли е, или е друг начин да изразиш себе си?
Стилът ми определено се промени, откакто дойдох в Америка. Тук за това какво носят играчите се говори като за част от самата игра. С времето и аз започнах да се забавлявам с това. За мен най-важното е да се чувствам удобно и да бъда себе си. Както изграждам своя игра на терена, така ми харесва да откривам и своя стил извън него. Понякога се обличам класически, друг път по-дръзко. Да се придържам само към един стил не е за мен.
Погледнато от Турция, ти вече си не просто успешен баскетболист, а световноизвестна фигура. Променя ли подобна популярност отношението на човека към самия себе си? Случва ли се да усещаш, че името „Алперен Шенгюн“ се е превърнало в нещо по-голямо от теб самия?
Особено когато се върна в Турция или когато видя, че хората ме следват и извън баскетбола, разбирам по-добре до колко широка аудитория достига името ми. Но не го преувеличавам в главата си. Зад това име все още стои Алперен, който си разговаря със семейството, излиза с приятели и се забавлява, докато играе баскетбол. Разбира се, вече влиянието на това, което правя, е по-голямо. Чувствам, че представлявам не само себе си, но и Турция. Знам, че има млади играчи, които ме гледат. Бих искал те да виждат не само успехите ми, но и как съм стигнал дотук и колко много обичам играта. Ако едно дете си каже „Щом Алперен го направи, значи и аз мога“, има много малко неща, които са по-красиви от това.
# 613
10 септ. 2026, 07:59 ч.
Освен "упорита работа и мечти" бих добавила и вроден талант, тогава е наистина интересно.
TIFF очаква около 800 участници.
https://tiff.net/press/news/expected-talent-coming-to-tiff26
=====================================================================
Допълвам прегледа на "Сватбата на джиновете" от "Screen Daily":
"ЕКСКЛУЗИВНО: Screen представя първия трейлър за турската семейна драма на Ферит Карахан „Сватбата на джиновете“ (Djinn Wedding), чиято световна премиера ще се състои в секция Platform на 16 септември.
Компанията Luxbox управлява международните продажби на историята, която обхваща живота на четирима братя и сестри и изследва взаимоотношенията помежду им, както и връзката им с изолираното анадолско село, което обитават.
Докато семейството носи тежестта на традициите, патриархата и дълга, едно потулено престъпление излиза отново на повърхността по време на сватбата на сестрата.
В главните роли участват Демет Йоздемир, Илхан Шен, Каан Йълдъръм и Сарп Бозкурт.
Сред предишните проекти на Карахан е филмът „Brother’s Keeper", който беше част от селекцията на Берлинале през 2021 г. За първи път тази година, съгласно промяна в правилата на Академията, обявена миналата пролет, неанглоезичният победител в секция Platform ще има право да се състезава за „Оскар“ в категорията за най-добър международен пълнометражен филм."
"Screen Daily" (познато още като Screen International) е едно от най-влиятелните, авторитетни и престижни списания в света на кино индустрията.
Гласът на Холивуд и световното кино: Заедно с американските списания Variety и The Hollywood Reporter, то съставлява „голямата тройка“ на най-влиятелните медии в света на киното.
Главният ориентир на големите фестивали: По време на най-важните филмови събития (като Кан, Венеция, Берлин и Торонто), "Screen Daily" издава специални ежедневни броеве. В тях критиците му поставят оценки и пишат първите официални рецензии, които определят дали даден филм ще се превърне в хит или ще бъде купен за разпространение.
Дълга история и репутация: Списанието е основано в Обединеното кралство (Лондон) през далечната 1975 г. и е изключително уважавано заради обективността и професионализма си.
Ако един филм като "Сватбата на джиновете" бъде отразен ексклузивно от "Screen Daily", това е огромен успех за екипа, защото означава, че проектът официално е влязъл в полезрението на световния филмов елит.
Виж целия пост
TIFF очаква около 800 участници.
https://tiff.net/press/news/expected-talent-coming-to-tiff26=====================================================================
Допълвам прегледа на "Сватбата на джиновете" от "Screen Daily":
"ЕКСКЛУЗИВНО: Screen представя първия трейлър за турската семейна драма на Ферит Карахан „Сватбата на джиновете“ (Djinn Wedding), чиято световна премиера ще се състои в секция Platform на 16 септември.
Компанията Luxbox управлява международните продажби на историята, която обхваща живота на четирима братя и сестри и изследва взаимоотношенията помежду им, както и връзката им с изолираното анадолско село, което обитават.
Докато семейството носи тежестта на традициите, патриархата и дълга, едно потулено престъпление излиза отново на повърхността по време на сватбата на сестрата.
В главните роли участват Демет Йоздемир, Илхан Шен, Каан Йълдъръм и Сарп Бозкурт.
Сред предишните проекти на Карахан е филмът „Brother’s Keeper", който беше част от селекцията на Берлинале през 2021 г. За първи път тази година, съгласно промяна в правилата на Академията, обявена миналата пролет, неанглоезичният победител в секция Platform ще има право да се състезава за „Оскар“ в категорията за най-добър международен пълнометражен филм."
"Screen Daily" (познато още като Screen International) е едно от най-влиятелните, авторитетни и престижни списания в света на кино индустрията.
Гласът на Холивуд и световното кино: Заедно с американските списания Variety и The Hollywood Reporter, то съставлява „голямата тройка“ на най-влиятелните медии в света на киното.
Главният ориентир на големите фестивали: По време на най-важните филмови събития (като Кан, Венеция, Берлин и Торонто), "Screen Daily" издава специални ежедневни броеве. В тях критиците му поставят оценки и пишат първите официални рецензии, които определят дали даден филм ще се превърне в хит или ще бъде купен за разпространение.
Дълга история и репутация: Списанието е основано в Обединеното кралство (Лондон) през далечната 1975 г. и е изключително уважавано заради обективността и професионализма си.
Ако един филм като "Сватбата на джиновете" бъде отразен ексклузивно от "Screen Daily", това е огромен успех за екипа, защото означава, че проектът официално е влязъл в полезрението на световния филмов елит.
# 614
10 септ. 2026, 19:10 ч.
И продължаваме с "Джиновете" 
Този път една статия от италианското издание Oggi https://www.oggi.it/spettacoli/cinema/2026/09/10/la-svolta-dauto … on-djinn-wedding/
Завой към авторското кино за Демет Йоздемир и Илхан Шен в Торонто със „Сватбата на джиновете“ (Djinn Wedding)
Автор: Лора Кардия
Обичани в Италия благодарение на своите сериали, двамата актьори се насочват към авторското кино с филм, който ще бъде представен на 16 септември в Торонто. Семейна история, чиито съставки включват магически реализъм и анадолска митология.
Станали популярни в десетки държави благодарение на турските сериали, Демет Йоздемир и Илхан Шен са готови за авторското кино. Тя - кралицата на романтичните комедии, той - главен герой в мрачни драми, си партнират за първи път в Djinn Wedding на режисьора Ферит Карахан. Филмът ще участва в конкурсната програма на Кинофестивала в Торонто (TIFF) и разказва за семейна сага, развиваща се на различни нива сред далечните пейзажи на Анадола.
Демет Йоздемир и Илхан Шен пристигат на Международния филмов фестивал в Торонто с филма Cinlerin Düğünü (Djinn Wedding), заснет в отдалечено анадолско село. Това е семейна сага под режисурата на Ферит Карахан, чийто предишен филм - Brother's Keeper, спечели редица отличия, сред които и наградата на FIPRESCI на Берлинале през 2021 г.
Трима братя и сестра им се събират за сватбата на Джерен. Пристига и Дениз (Илхан Шен), най-големият брат, който учи в града. Халит (Каан Йълдъръм) пък е останал, за да се грижи за брат си с увреждания Ясин (Сарп Бозкурт). Над всички тях тегне подтискаща атмосфера, подобно на древно проклятие, а по време на сватбата изплуват отдавна спотаени спомени и обиди. „Тежестта на традициите, патриархата, семейните отговорности и обществените очаквания са изследвани с майсторство“, пишат от фестивала в Торонто (TIFF). А Карахан разкрива в интервюта влиянието на магическия реализъм и анадолската митология върху лентата.
Привлекателна и взривоопасна екранна двойка
Djinn Wedding представлява навлизане в авторското кино както за Демет Йоздемир, така и за Илхан Шен. Тя е сред най-красивите актриси в Турция и е изключително обичана в Италия благодарение на култовата поредица „Свободен дух“ (DayDreamer - Le ali del sogno), където си партнира с Джан Яман. Тя обаче успя да избегне капана да остане заклещена в образа на мечтателно момиче, като веднага след това засне драми като „Домът, в който си роден, е твоята съдба“ (My home my destiny) и „Името ми е Фара“ (Farah). По този начин тя изгради блестяща кариера, в която редува различни жанрове, телевизия, стрийминг платформи и кино.
Илхан Шен стана известен в Италия с единствената си романтична серия „Любов, логика, отмъщение“ (Love, Reason, Get Even). В момента той е на екрана на Canale 5 с драматичния сериал „ Наследникът“ (L'erede).
Световната премиера на Cinlerin Düğünü ще се състои в Торонто на 16 септември: Демет вече е готова за червения килим. Все още не се знае дали Илхан ще успее да присъства поради ангажиментите си на снимачната площадка за втория сезон на „Наследникът“. Очакването вече запали социалните мрежи.
От последната стилистка на Нисан в "Ешреф Рюя":
От Ерол и Енгин:
Виж целия пост
Този път една статия от италианското издание Oggi https://www.oggi.it/spettacoli/cinema/2026/09/10/la-svolta-dauto … on-djinn-wedding/
Завой към авторското кино за Демет Йоздемир и Илхан Шен в Торонто със „Сватбата на джиновете“ (Djinn Wedding)
Автор: Лора Кардия
Обичани в Италия благодарение на своите сериали, двамата актьори се насочват към авторското кино с филм, който ще бъде представен на 16 септември в Торонто. Семейна история, чиито съставки включват магически реализъм и анадолска митология.
Станали популярни в десетки държави благодарение на турските сериали, Демет Йоздемир и Илхан Шен са готови за авторското кино. Тя - кралицата на романтичните комедии, той - главен герой в мрачни драми, си партнират за първи път в Djinn Wedding на режисьора Ферит Карахан. Филмът ще участва в конкурсната програма на Кинофестивала в Торонто (TIFF) и разказва за семейна сага, развиваща се на различни нива сред далечните пейзажи на Анадола.
Демет Йоздемир и Илхан Шен пристигат на Международния филмов фестивал в Торонто с филма Cinlerin Düğünü (Djinn Wedding), заснет в отдалечено анадолско село. Това е семейна сага под режисурата на Ферит Карахан, чийто предишен филм - Brother's Keeper, спечели редица отличия, сред които и наградата на FIPRESCI на Берлинале през 2021 г.
Трима братя и сестра им се събират за сватбата на Джерен. Пристига и Дениз (Илхан Шен), най-големият брат, който учи в града. Халит (Каан Йълдъръм) пък е останал, за да се грижи за брат си с увреждания Ясин (Сарп Бозкурт). Над всички тях тегне подтискаща атмосфера, подобно на древно проклятие, а по време на сватбата изплуват отдавна спотаени спомени и обиди. „Тежестта на традициите, патриархата, семейните отговорности и обществените очаквания са изследвани с майсторство“, пишат от фестивала в Торонто (TIFF). А Карахан разкрива в интервюта влиянието на магическия реализъм и анадолската митология върху лентата.
Привлекателна и взривоопасна екранна двойка
Djinn Wedding представлява навлизане в авторското кино както за Демет Йоздемир, така и за Илхан Шен. Тя е сред най-красивите актриси в Турция и е изключително обичана в Италия благодарение на култовата поредица „Свободен дух“ (DayDreamer - Le ali del sogno), където си партнира с Джан Яман. Тя обаче успя да избегне капана да остане заклещена в образа на мечтателно момиче, като веднага след това засне драми като „Домът, в който си роден, е твоята съдба“ (My home my destiny) и „Името ми е Фара“ (Farah). По този начин тя изгради блестяща кариера, в която редува различни жанрове, телевизия, стрийминг платформи и кино.
Илхан Шен стана известен в Италия с единствената си романтична серия „Любов, логика, отмъщение“ (Love, Reason, Get Even). В момента той е на екрана на Canale 5 с драматичния сериал „ Наследникът“ (L'erede).
Световната премиера на Cinlerin Düğünü ще се състои в Торонто на 16 септември: Демет вече е готова за червения килим. Все още не се знае дали Илхан ще успее да присъства поради ангажиментите си на снимачната площадка за втория сезон на „Наследникът“. Очакването вече запали социалните мрежи.
От последната стилистка на Нисан в "Ешреф Рюя":
От Ерол и Енгин:
Препоръчани теми