Индуцирано раждане или секцио

Ако си в чужбина не се навива, там ще те мъчат до последно.
Имам едно индуцира но, след повече от 30 часа завърши с форцепс. Познати и те по подобен начин. Накрая или вакум или форцепс(в чужбина), а в България спешно секцио.Едно спешно секцио имам, препоръчвам планово секцио. За болките не мога да кажа дали са по-силни, но просто след определено време организма се изтощава отделно се развива и инфекция, впоследствие се седи повече време в болницата(което допълнително затормозява психиката).

Аз също имам две индуцирани нормални  раждания, не бих избрала секцио.

Първият път ме индуцираха, защото започнах да вдигам кръвно, а бях с висок риск за прееклампсия. В 13 ч. ми сложиха системата, малко след 15 ч. родих.

Вторият път бях отишла за тонове, а се оказа, че имам разкритие и слаби контракции. Приеха ме следобед, чакаха до следващата сутрин и ми сложиха система с окситоцин. Почти цял ден чаках да започне да се случва нещо, следобед най-накрая раждането тръгна и приключи за около час.

Във вашият случай според мен ще ви препоръчат секцио. Мен ме индуцираха от страх да не родя в леглото, защото две седмици преди термин вече ми беше ниско долу и бях стигнала 8см разкритие без да усетя контракции, така и не усетих и до 10, та поне набързо ме отметнаха със система окситоцин. Последните седмици не бях спала много, та буквално ме събудиха преди да ме качат на магарето за напъни, но тези без разкритие от желанието си за естествено, със системата бая крещяха до пълна разкритие. После ми обясниха, че ако нямах никакво разкритие щяха да предприемат секцио. Кофти е, че никой не гарантира естествено или секцио ще премине по-леко. Индивидуално е.

Моето беше индуцирано поради преносване, първо пробвахме с рицинусово масло, но при мен нямаше ниакакъе ефект. След това беше с окситоцин- лекарката ми обясни, че за да се избегнат максимално усложнения, трябва да имаш минимум 3 см разкритие, което и вече имах.. ако се сложи преди 3 см е доста роскованонда се стигне до секцио. Нонвъптеки това и оти мен на косъм се размина, извадиха бебчо с вакум накрая.. бях много щастлива, че все пак не ме срязоха. Успех, ще се справите!

Екипът, който ще е с вас, трябва да ви посъветва. Личните ми впечатления сочат, че дали индукцията с окситоцин ще сработи е на късмет - как ще реагира тялото на конкретната жена на хормона, който й вливат. Преди системата обаче има други методи, с които да се предизвика започването на естествен родов процес - по-дълги разходки или качване на стълби, отлепване на околоплодния мехур, секс, рициново масло... Дали и кое от тези ще сработи никой не може да каже. За всичките имам истории на близки, че са имали ефект. При мен първото, което опитахме - механична стимулация на шийката - сработи при нулево разкритие преди термин и родих  30 часа по-късно. После, при преносена с почти седмица бременност, разкритие 3 см и със 70% изгладена шийка, отлепването на амниотичния сак доведе до раждане след 16 часа.

Ако има възможност, според мен си струва да се опита да се роди бебето по естествен път. Възможно е при някои организми окситоцинът да направи нещата силно болезнени, но тогава пък евентуално би могла да се сложи епидурална упойка.

От секцио имам приятелки, които бяха на крака 8 часа по-късно, но също имам и такива, които две седмици не можеха до тоалетната да отидат сами едва ли не. Така че универсален правилен отговор няма. Страничните ефекти и рисковете, произтичащи от операцията, трябва да ви ги разяснят лекарите, но рискове има и някои от тях не изчезват в дългосрочен план. Това е причината и аз да заложа на опит поне за естествено раждане.

Разбира се, ако има сериозни съпътстващи заболявания или изпадате в дива паника само при мисълта за естествено раждане, плановото секцио е по-добър и разумен вариант. В крайна сметка, и вие сте човек и имате право да излезете от този процес физически и психически съхранена.

Доверете се на лекаря и екипа ви и вземете решението, с което ще се чувствате по-спокойна и опитайте да се уверите, че правите информиран избор. Просто бъдете готова планът да се промени в хода на събитията.

На 22.05 родих. Пробваме се за индуцирано, но завърших със спешно секцио. От както ми включиха оксиноцина и спукаха мехура, получих пълно разкритие за 3 часа. Но бебено застана в кофти позиция с вирнато лице (брадичка и нос напред), закучи де напъването и му паднаха тоновете.
От секциото се възнанових бързо, 10 часа след операцията бях на крака.
Контракциите бяха ужасни и ме боляха много повече от секциото. Въпреки това не съжалявам, че пробвах.

Честито бебче. Важното е накрая всичко с него да е наред, а другото остават истории на мама, които да разказва