"EŞREF RÜYA" 💥ЧААТАЙ УЛУСОЙ❤️Вдъхновение, талант и чар❤️Проекти, колеги, приятели - ТЕМА 35

О боже даже и статия пуснали за оставянето на актьорството ще я оставя на Еми да я пусне ,че аз не мога като нея.

https://www.bursasaati.com.tr/cagatay-ulusoy-oyunculugu-mu-birak … taligi-karistirdi

https://x.com/birsenaltuntas1/status/2059013294782857361?s=46

Кадир /Гьоркем в нов проект

Ново интервю с Ебру Айтемур https://www.posta.com.tr/galeri/-esref-ruyanin-goncasi-ebru-ayte … bulanir-2996160/2, публикувано вчера. Слагам го цялото, въпреки че е дългичко, защото на мен поне ми беше интересно


Ебру Айтемур (Гонджа от „Eşref Rüya“): „В реалния живот токсичните връзки ми се гадят“

Разговаряхме с успешната актриса Ебру Айтемур, която привлече голямо внимание с ролята на адвокат Гонджа в много обсъждания сериал на Kanal D „Eşref Rüya“. Говорихме за любовта, връзките, личния ѝ живот, актьорското ѝ пътуване и дебатите около сцените с насилие в сериалите. Казвайки „В реалния живот токсичните връзки ми се гадят“, Ебру разказа и как упорито е преследвала актьорството въпреки волята на семейството си.

Скъпа Ебру, идването на това интервю се превърна в истинско приключение и за двете ни. Пътищата бяха блокирани заради трафика покрай мача. Истанбул понякога наистина изтощава човека… Но ти, въпреки цялата му бъркотия, все още ли си влюбена в този град?

Въпреки всичките му капризи и кокетство, все още много обичам Истанбул и май никога не мога да се откажа от него. Нито мога без него, нито мога да бъда напълно щастлива в друг град. Разбира се, докато вършиш тази работа, темпото на Истанбул понякога става наистина много затормозяващо. Имам много приятели, които казаха „Стига толкова“ и си тръгнаха. Особено такива, които избягаха към спокоен живот в някое градче по Егейското крайбрежие… Честно казано, много им завиждам благородно, но след това на човек пак започва да му липсва онова движение, онази енергия. Мисля, че не бих могла да свикна с напълно спокоен живот. Защото малко обичам и този хаос.

Никога ли не си имала мечта да се преселиш в някое Егейско градче и да оставиш всичко зад гърба си?

Как да не съм… Имам много приятели, които отидоха и се установиха далеч. Когато отида там, си казвам: „А дали и аз не мога да го направя?“. Това спокойствие, тази тишина много привличат човека. Но мисля, че не бих могла, защото след един момент отново ти се приисква градската енергия. Аз съм малко хиперактивен човек. Искам постоянно да създавам нещо, да се движа, да бъда в центъра на нещата. Актьорството само по себе си е динамичен живот. Извън него в живота ми винаги има и други неща. Не мога напълно да се откъсна от сцена, светлини и темпо. Например в момента танците са огромна част от живота ми. Много съм активна, танцувам постоянно.

С ролята на Гонджа в „Eşref Rüya“ бързо се превърна в една от най-обсъжданите теми. Как започна твоята история и включването ти в този проект?

Включих се в проекта веднага след първата кастинг среща. Защото в онзи период образът на Гонджа все още не беше напълно избистрен. Всъщност бях там от самия старт на проекта, но образът ми се оформи впоследствие. Много исках този проект още от първия миг. Защото още докато седяхме на масата, видях потенциала на тази работа.

Когато прочете сценария за първи път, как усети Гонджа? Какво ти хрумна първо?

Усетих нещо много ясно… Веднага видях, че между Гонджа и Гюрдал ще има много токсична връзка. И да си призная честно, знаех, че това много ще привлече зрителя. Защото между тях има наистина огромна, токсична обвързаност.

Според теб в тяхната връзка кое надделява – любовта или фиксацията (обсебването)?

Мисля, че има и от двете. Не може да се обясни само с фиксация. Преживели са толкова големи неща заедно… Но въпреки това, тази токсична страна ми се струва много отблъскваща, чак ми се гади. В реалния живот никога не бих приела такава връзка. Токсичните отношения не са за мен.

Но любовта понякога не заслепява ли човека? Когато обича, човек може да си затвори очите за някои неща…

Не, не съм съгласна с това. Идеята, че „в името на любовта всичко е позволено“, не ми се струва правилна. Човек не трябва да се отказва от себе си, само защото е влюбен в някого. В реалния живот аз не бих могла да изградя такава връзка. Затова мога да разбера тези отношения единствено през погледа на персонажа си.

Значи казваш, че в твоята дефиниция за любов границите все още са важни…

Абсолютно да. Според мен любовта не трябва да оправдава всичко. Да обичаш истински е едно, а да се изгубиш в една токсична връзка е съвсем друго нещо.

Според теб Гонджа наистина ли е влюбена жена, или нейното чувство е по-скоро фиксация?

Мисля, че при Гонджа има голяма фиксация. Имам чувството, че в живота ѝ винаги е имало нещо недостигащо, нещо, до което не е могла да достигне. Особено в семейния ѝ живот… Сякаш е жена, която никога не е получила любовта или спокойствието, които наистина е искала. Тя е успешна в работата си, силна и здраво стъпила на краката си, но в личния си живот винаги е изпитвала празнота. И сега вярва силно, че може да запълни тази липсваща част чрез мъжа срещу себе си. Впрочем, отсрещната страна също я кара да се чувства така, но в същото време постоянно я манипулира. Поради тази причина връзката отива в много опасна посока.

Излиза, че любовта понякога може да завлече човека на много тъмно място… Смяташ ли, че любовта е опасно чувство?

Разбира се, че е опасна. Ако се отпуснеш напълно, можеш да направиш неща, за които в нормални обстоятелства си казвал „Аз никога не бих го направил“. Любовта е чувство, което подлага на изпитание границите на човека.

А Ебру оставя ли се напълно на любовта? Или винаги запазва една част от себе си защитена?

Ако ме бяхте попитали това преди 4-5 години, щях да ви отговоря по различен начин. Но сега мисля, че съм малко по-контролирана. Имам своите щитове. С годините човек май започва да изживява нещата по-различно. Вместо да се предаваш напълно, се научаваш да се пазиш малко повече.

Когато прочете за първи път за образа на Гонджа, какво те впечатли най-много?

Мисля, че фактът, че изобщо не прилича на мен… Гонджа не е персонаж, който е близък до мен. И точно затова да я изиграя ме развълнува невероятно много. Защото понякога, когато играеш някой много далечен от теб, правиш много повече открития.
Гонджа е много импулсивна и реактивна. В един момент може да стане много груба, а в следващия внезапно да се отдръпне. Емоциите ѝ са пълни с възходи и падения. Този неин колеблив и вълнообразен характер много ме привлече като актриса.

Ти в реалния живот по-спокоен човек ли си?

Мога да кажа, че съм по-контролирана. Разбира се, и аз имам своите възходи и падения, но не съм човек, който се лашка насам-натам като Гонджа. Аз съм по-скоро от страната на тези, които се опитват да запазят баланса. Много точен и ясен човек съм. За мен нещата са или „да“, или „не“. Не мога да остана дълго в сивите зони. В момента, в който усетя, че нещо става неясно, дърпа ме надолу или отива към манипулация, казвам „Добре, чао“ и дотам. За мен нещата приключват там.

Особено онази сцена с детето… Мисля, че това беше един от най-тежките моменти за сезона. Затрудни ли те и психологически?

Много ме затрудни. В тази сцена беше наистина много тежко да се съпреживее емоцията на Гонджа. Когато се замисля, мога да кажа, че това беше една от най-трудните сцени, които някога съм играла. Защото чувството там не беше просто емоция за пред камерата… Чувството за загуба е нещо много тежко. Като човек, преживял загуби и в реалния живот, знам това усещане. Но въпросът, свързан с дете, удря човека от съвсем друго място. Затова наистина много ме засегна.

Ако в реалния живот пред теб се изпречеше мъж като Гюрдал, какво щеше да направиш?

Щях да избягам. И то без изобщо да поглеждам назад. Защото в този мъж присъства всичко, което днес наричаме „червени флагове“. Има женкарство, има манипулация, има насилие… Налично е всичко, което не трябва да съществува в една връзка.

А какво е усещането да се работи с Демет Йоздемир и Чаатай Улусой?

И двамата са много сладки, много прекрасни хора. Наистина съм много щастлива, че се запознах с тях. Енергията на Демет е съвсем различно нещо. Тя е човек, който живее живота си на пълни обороти. Също така много обича да танцува, дори танцувахме заедно. Бяхме заснели едно много забавно видео.

Ако те попитам с кого се забавляваш най-много на снимачната площадка?

Определено с Демет Йоздемир. Наистина много се забавляваме, енергията ни напълно съвпада. В същото време тя зае специално място и в личния ми живот. Прекарваме си много хубаво заедно както на сета, така и извън него.

Завършила си икономика… Къде в тази история се появи актьорството? Как влезе в живота ти?

Всъщност актьорството беше детската ми страст. Винаги го носех в себе си, но за семейството ми ситуацията беше малко по-различна, разбира се. Първо искаха „да имам диплома в ръцете си“. В онзи период на актьорството не се гледаше като на професия, както е днес. Сега всеки иска детето му да стане актьор, но преди не беше така.
Затова си казах да завърша училището, без да ги разстройвам. Учих икономика с мисълта „да имам златна гривна на ръката си, за да имам професия, към която да се върна при нужда“. Макар че те и икономиката не намираха за достатъчна – искаха да бъда лекар или инженер. Но мисля, че оттам щеше да е много по-трудно да избягам към актьорството (смее се). След като взех дипломата, се върнах към своя собствен път и послушах гласа на сърцето си.

Значи си тръгнала по пътя на актьорството въпреки семейството си… Трудно ли им беше да те приемат след това?

В началото, особено за майка ми, това беше малко разочароващо, разбира се. Защото те искаха да избера по-„сигурна“ професия. Но след като взех дипломата, аз тръгнах по своя път. Сега са щастливи, защото виждат с какво огромно желание го правя.

След като си завършила икономика… Как си с финансите? Можеш ли да управляваш парите си?

Управлявам ги добре, всъщност. Не съм стисната, но съм контролирана. Мисля, че моята контролирана страна от личния живот се задейства и тук. Нямам мания по лукса, но обичам комфорта. Предпочитам да харча толкова, колкото е необходимо.

В какво семейство израсна?

Израснах в голямо и много топло семейство. Имам двама по-големи братя, аз съм единственото момиче. С братовчедите бяхме постоянно заедно, рамо до рамо. Къщата ни винаги беше пълна, винаги беше оживено. Затова мога да кажа, че детството ми премина много весело.

Майка ти с какво се занимаваше?

Майка ми беше домакиня. Но според мен домакинството е една от най-трудните и най-великите професии в света. Това е наистина огромен труд. Да отгледаш деца, да въртиш къща, да насмогнеш на всички… Освен това, това е труд, който изобщо не се вижда. На домакините категорично трябва да се отпуска заплата. Те са най-големите труженици. Разбира се, не трябва да забравяме и родителите, които влизат в ролята и на майка, и на баща.