Искам да споделя нашия опит с детска градина „Люляче“ в кв. Галата - Варна, с надеждата информацията да бъде полезна за други родители. Живеем в квартала и преди време записахме детето си там, тъй като е единствената градина по адресна регистрация.
Детето ни беше записано първо в яслената група. Два месеца "адаптация" - стоене буквално по 30мин -1 час при което се обаждат, че плаче и да си го взема.. Често когато отивах да го взема, той не плачеше, а си играеше и все пак ми го връщаха...
Наложи се да го запишем на частна ясла - където "О чудо!" Веднага се адаптира и оставаше по цял ден!
И все пак на есен решихме отново да дадем шанс на тази детска градина Люляче и го записахме в първа група. Детето не спираше да боледува. Такова нещо не ни се беше случвало до сега.. 10 дни на антибиотик, 2 седмици отсъства - изпращаме го и след 4 дена е отново страшно болен! А и на първия месец хвана и варицела.. Кашлицата му беше станала вече "нещо нормално" - той буквално нямаше период когато да е на 100% здрав...
Боледуването е едно на ръка.
Битовите и организационните въпроси също ни изненадаха неприятно. Родителите сами трябваше да купуваме чаршафи. Занесох два нови непромукаеми чаршафа, но след две седмици ми беше казано, че все още не съм донесла такива. Въпреки че обясних кога съм ги предала, думите ми бяха подложени на съмнение и се наложи да купя и донеса нови, които този път надписахме, за да не изчезнат отново.
Следващия червен флаг беше когато зимата родителите бяхме допуснати да чакаме на горния етаж пред вратата и видях, че детето ми няма шкафче, а името му беше залепено на леген, в който бяха хвърлени нещата му! Обувките му бяха под една пейка и за да ги вземе, той лягаше целия на пода... и ме пита "Мамо защо само аз нямам шкафче?" Обърнах се към госпожата и тя каза, че понеже той е последен по азбучен ред, за него и още няколко дечица шкафчетата не са стигнали и това било съвсем нормално…
Детето ми беше спряло да ходи на гърне още на 2 годинки и половина и беше почнал да ходи до тоалетната. Гърнето отдавна го бяхме прибрали... Но след като тръгна на тази детска градина, към края на ноември, връщайки се от градината започна да ми каза "Тоалетната е за майки, дай ми гърнето" - питам го: "Как се присети за гърнето?.. Отивай в тоалетната, нали си вече голям." - "Не, госпожата каза само на гърне да ходя!" и до средата на декември всяка вечер връщайки се от градина се започваше една истерия "Искам на гърне! Госпожата се кара! Дай ми гърне, не искам да ходя на тоалетна, тя се кара!" При което отидох да разговарям с госпожата, попитах я директно и тя се засмя и каза "Той си измисля, лъже ви."
Чашата преля, когато от градината изразиха мнение, че синът ми има нужда от психолог и настояха да подпиша заявление до директорката за насочване към Специални образователни потребности (СОП), с довода, че детето не се развива добре.
Заведох детето си на Скрининг Тест в Карин Дом. Детето ми беше по това време на 3 години. От Карин Дом проведоха обстоен преглед, задаваха му въпроси, подлагаха го на различни тестове. Заключението беше, че детето е напълно здраво и психическото му развитие отговаря точно на възраста му. Ние като родители никога не сме имали съмнение в детето си, но исках да направя този тест, за да покажа документ на двете госпожи, които настояваха, че детето ми трябва да бъде вписано със специални потребности.
Разговарях отново с госпожите, показах им резултите от скрининг теста и те отново бяха скептични и искаха да изкарат детето ми с психически проблеми и натсояваха да подпиша заявлението, което ми бяха дали.
В крайна сметка върнахме синът ни в частната градина, същата в която беше и на ясла. Детето ни веднага се адаптира, учителките го обожават и не сме имали никакви проблеми от ден едно! Никой от частната градина не е предложил нито психолог, нито логопед, макар и да имат такива програми! Детето е напълно здраво, посещава и частна занималня и всички казват, че е един от най-старателните ученици!
Останахме с много горчиво чувство от ДГ „Люляче“. В разговори с други майки от квартала и родители на по-големи деца установих, че нашият случай с вписването на деца в системата за СОП за съжаление не е прецедент. Смятам, че подобен подход и отношение могат сериозно да повлияят на самочувствието и развитието на едно здраво дете. Споделям това, за да посъветвам родителите да бъдат изключително бдителни, ако обмислят тази градина. Ние направихме най-добрия избор за нашето дете, като го преместихме навреме.
Виж целия пост
Детето ни беше записано първо в яслената група. Два месеца "адаптация" - стоене буквално по 30мин -1 час при което се обаждат, че плаче и да си го взема.. Често когато отивах да го взема, той не плачеше, а си играеше и все пак ми го връщаха...
Наложи се да го запишем на частна ясла - където "О чудо!" Веднага се адаптира и оставаше по цял ден!
И все пак на есен решихме отново да дадем шанс на тази детска градина Люляче и го записахме в първа група. Детето не спираше да боледува. Такова нещо не ни се беше случвало до сега.. 10 дни на антибиотик, 2 седмици отсъства - изпращаме го и след 4 дена е отново страшно болен! А и на първия месец хвана и варицела.. Кашлицата му беше станала вече "нещо нормално" - той буквално нямаше период когато да е на 100% здрав...
Боледуването е едно на ръка.
Битовите и организационните въпроси също ни изненадаха неприятно. Родителите сами трябваше да купуваме чаршафи. Занесох два нови непромукаеми чаршафа, но след две седмици ми беше казано, че все още не съм донесла такива. Въпреки че обясних кога съм ги предала, думите ми бяха подложени на съмнение и се наложи да купя и донеса нови, които този път надписахме, за да не изчезнат отново.
Следващия червен флаг беше когато зимата родителите бяхме допуснати да чакаме на горния етаж пред вратата и видях, че детето ми няма шкафче, а името му беше залепено на леген, в който бяха хвърлени нещата му! Обувките му бяха под една пейка и за да ги вземе, той лягаше целия на пода... и ме пита "Мамо защо само аз нямам шкафче?" Обърнах се към госпожата и тя каза, че понеже той е последен по азбучен ред, за него и още няколко дечица шкафчетата не са стигнали и това било съвсем нормално…
Детето ми беше спряло да ходи на гърне още на 2 годинки и половина и беше почнал да ходи до тоалетната. Гърнето отдавна го бяхме прибрали... Но след като тръгна на тази детска градина, към края на ноември, връщайки се от градината започна да ми каза "Тоалетната е за майки, дай ми гърнето" - питам го: "Как се присети за гърнето?.. Отивай в тоалетната, нали си вече голям." - "Не, госпожата каза само на гърне да ходя!" и до средата на декември всяка вечер връщайки се от градина се започваше една истерия "Искам на гърне! Госпожата се кара! Дай ми гърне, не искам да ходя на тоалетна, тя се кара!" При което отидох да разговарям с госпожата, попитах я директно и тя се засмя и каза "Той си измисля, лъже ви."
Чашата преля, когато от градината изразиха мнение, че синът ми има нужда от психолог и настояха да подпиша заявление до директорката за насочване към Специални образователни потребности (СОП), с довода, че детето не се развива добре.
Заведох детето си на Скрининг Тест в Карин Дом. Детето ми беше по това време на 3 години. От Карин Дом проведоха обстоен преглед, задаваха му въпроси, подлагаха го на различни тестове. Заключението беше, че детето е напълно здраво и психическото му развитие отговаря точно на възраста му. Ние като родители никога не сме имали съмнение в детето си, но исках да направя този тест, за да покажа документ на двете госпожи, които настояваха, че детето ми трябва да бъде вписано със специални потребности.
Разговарях отново с госпожите, показах им резултите от скрининг теста и те отново бяха скептични и искаха да изкарат детето ми с психически проблеми и натсояваха да подпиша заявлението, което ми бяха дали.
В крайна сметка върнахме синът ни в частната градина, същата в която беше и на ясла. Детето ни веднага се адаптира, учителките го обожават и не сме имали никакви проблеми от ден едно! Никой от частната градина не е предложил нито психолог, нито логопед, макар и да имат такива програми! Детето е напълно здраво, посещава и частна занималня и всички казват, че е един от най-старателните ученици!
Останахме с много горчиво чувство от ДГ „Люляче“. В разговори с други майки от квартала и родители на по-големи деца установих, че нашият случай с вписването на деца в системата за СОП за съжаление не е прецедент. Смятам, че подобен подход и отношение могат сериозно да повлияят на самочувствието и развитието на едно здраво дете. Споделям това, за да посъветвам родителите да бъдат изключително бдителни, ако обмислят тази градина. Ние направихме най-добрия избор за нашето дете, като го преместихме навреме.