Ония от Родопите са пощурели с ремонти и строене покрай отпуските.
Не са само тези от Родопите – това важи за цялата страна.
Мъчно ми е за тези хора. От една страна, традиция. Ходиш на гурбет, връщаш се, строиш за себе си, пак ходиш, връщаш се, строиш за децата, ако имаш късмет – и за внуци... Да, ама децата вече нямат никакво бъдеще в родното си място. Ако строиш за себе си, да се върнеш някой ден да си караш старините на спокойствие и чист въздух – добре. Даже много добре. Но за деца и внуци... Определено не.
Животът вече е много различен и динамичен и точно тази традиция не само е загубила смисъл, но и определено е вредна. Многоетажна къща прогимназия, която пустее празна...
Все едно да закопаеш гърне с жълтици на толкова непристъпно място, че никой никога да не може да го изрови.
Или да хвърлиш пари на вятъра – все тая.
