Спомням си сцената, в която Елени отиде в църквата, а Оруч в джамията да се помолят.
Според мен Адил не просто разбра,че Елени е ходила в църква, а разбра, че когато е била сама, уплашена и изгубена, тя е говорила с Богородица. Тоест вярата е била нейното убежище, нещо много интимно и дълбоко лично.
И точно затова според мен би било голяма грешка сериалът да представи евентуална промяна на религията като нещо лесно или „естествено“. Защото това би означавало да се пренебрегне част от човека, който Елени вече е станала.
А и най-интересното е, че Адил сякаш не реагира с отхвърляне. Напротив- според мен той изпита още по-голяма обич и уважение към нея. Защото видя, че въпреки всичко, което е преживяла, тя е останала чист и добър човек.
Може би тук има нещо много символично- Елени е дете на два свята.
Гръцки и турски, християнски и мюсюлмански, на Кочари и на Фуртуна.
Но вместо това да я „разделя“, именно то я прави най-човечния герой в сериала. Тя не носи омразата на нито един от тези светове докрай.
Затова, лично аз, се надявам сериалът да не тръгне в посока „Елени трябва да стане мюсюлманка, за да ни принадлежи“. По-силното послание би било Адил да я приеме такава, каквато е, с вярата, която я е спасила и оформила.






