Честно казано аз не го възприех така тогава. Да, болеше ужасно, изтощително беше, обезкуражаващо като гледах как се нижат часовете, а разкритието не мърда. Но в секундата, в която ме вкараха в операционната и пуснаха ударна доза епидурална за операцията, болката спря и бях най-щастливият човек на света. Даже ми беше трудно да повярвам, че след броени минути ще срещнем детето си. На момента забравих всичко. Даже не ме беше страх от самата операция, защото си беше избавление от мъките 
Сега като имам план за действие и краен срок съм доста по-нервна.
Та аз пък не знам как на тези с планово секцио седмици по-рано им издържат нервичките
Сега като имам план за действие и краен срок съм доста по-нервна.
Та аз пък не знам как на тези с планово секцио седмици по-рано им издържат нервичките
Какво да ви кажа, малко странно е когато знаеш кога точно ще се случи, но пък от друга гледна точка имам спокойствието да организирам всичко около него, че и отпуската на мъжа ми… Но явно природата така е нагласила нещата, че накрая вече да нямаш търпение да излезе независимо по кой начин. Така, че чакам с нетърпение. Не изпитвам страх от самата операция, по-скоро от всичко ново, с което трябва да свикнем след това с първо дете… Нека всичко да мине по-леко за всички независимо по кой начин! : )
Ама това дете явно си е мързеливо и няма намерение да излезе само. 
