Не издържам вече...искам да РАБОТЯ и ИСКАМ ДЕТЕ - нормалните неща в живота

Прочетох отново заглавието. По-важно е да изпълниш второто си желание преди първото. И аз искам тези две неща, но няма как да имам в момента дете, защото няма с кого, а работа винаги се намира. Дори и да остана без постоянен трудов договор, ще си намеря работа от вкъщи и пак ще работя, ако трябва ще мина и в сивия сектор. Но детето би трябвало да ти е приоритет, защото то е до време. Докато си навреме, имай дете. А за майчинството, регваш се като свободна професия и си плащаш сама осигуровките за да взимаш майчинство. Друг вариант е да се запишеш висше да учиш някъде и да вземеш стипендия докато си бременна.

Всичките ми преки мениджъри са над 30, а тези над тях над 40, пък най-отгоре надхвърлят и 50. Изобилие от жени имаме. Нито са топ модели, нито са вечно щастливи и усмихнати, но пък са точни, кадърни и знаят как да общуват с хората на всички нива. Екипа ни продажби, които пък работят директно с клиенти на живо, всички са около 40 и мъже и жени, докато носят пари никой не го интересува ако ще и три глави да имат.

Точно така. И ако в обкръжението на своя шеф няма "парашутисти", позаинтересувайте се и ще откриете
[/quote]

Даже се сещам за един пример за това последното. Значи, в екип, в който бях, накрая след настояването ни и очертаващото ми се майчинство от една страна и пенсиониране на друга колежка от друга страна, назначават нов човек - мъж. Уж, с идеята, че повече щял да може да пътува, да не е зависим от майчнства, деца и пр, достатъчно млад, за да има време бол до пенсия. Човекът е леко дразнещ, но аз намирам общ език с него. Работата ни се припокрива абсолютно. Даже всъщност аз имам и задачи в допълнение, в които той не е замесен. Само че, какво се оказва - момчето е баща на близнаци и отсъствията му са почти перманентни. На всичкото отгоре, децата ни бяха в една и съща яслена група и наистина много често боледуваха.  Та, мен ако ме нямаше една седмица, него го нямаше по 2 - нищо, че децата си имат и майка. За командировки пък да не говорим. Нито веднъж не го пратиха, докато работех още там. Като излязох аз в майчинство, идеята беше да ме замества и да върши и онези допълнителни задачи. Само че, връщайки се аз осъзнавам, че той не ги е бутнал. Всъщност лееко ги беше бутнал, колкото да сътвори едни каши и ги беше зарязал. Наложи се аз да оправям мазалото и да наваксвам за 2 години пропуските. И наред със всичките му отсъствия някаква полза от това, че има още един човек в екипа не се видя. В един момент, аз реших, че не издържам там и си намерих нова работа. Като стана въпрос със колегата при какви условия ще почвам, той направо изплю камъчето. Човек на еди коя си бивша колежка, имаща връзки с най-висшето ръководство, парашутистче. През по-голямата част от времето беше работил на двойно по-висока заплата от мен.