Не издържам вече...искам да РАБОТЯ и ИСКАМ ДЕТЕ - нормалните неща в живота

  • 8 942
  • 288
# 285
Прочетох отново заглавието. По-важно е да изпълниш второто си желание преди първото. И аз искам тези две неща, но няма как да имам в момента дете, защото няма с кого, а работа винаги се намира. Дори и да остана без постоянен трудов договор, ще си намеря работа от вкъщи и пак ще работя, ако трябва ще мина и в сивия сектор. Но детето би трябвало да ти е приоритет, защото то е до време. Докато си навреме, имай дете. А за майчинството, регваш се като свободна професия и си плащаш сама осигуровките за да взимаш майчинство. Друг вариант е да се запишеш висше да учиш някъде и да вземеш стипендия докато си бременна.
Виж целия пост
# 286
Всичките ми преки мениджъри са над 30, а тези над тях над 40, пък най-отгоре надхвърлят и 50. Изобилие от жени имаме. Нито са топ модели, нито са вечно щастливи и усмихнати, но пък са точни, кадърни и знаят как да общуват с хората на всички нива. Екипа ни продажби, които пък работят директно с клиенти на живо, всички са около 40 и мъже и жени, докато носят пари никой не го интересува ако ще и три глави да имат.
Виж целия пост
# 287

Точно така. И ако в обкръжението на своя шеф няма "парашутисти", позаинтересувайте се и ще откриете Expressionless
[/quote]

Даже се сещам за един пример за това последното. Значи, в екип, в който бях, накрая след настояването ни и очертаващото ми се майчинство от една страна и пенсиониране на друга колежка от друга страна, назначават нов човек - мъж. Уж, с идеята, че повече щял да може да пътува, да не е зависим от майчнства, деца и пр, достатъчно млад, за да има време бол до пенсия. Човекът е леко дразнещ, но аз намирам общ език с него. Работата ни се припокрива абсолютно. Даже всъщност аз имам и задачи в допълнение, в които той не е замесен. Само че, какво се оказва - момчето е баща на близнаци и отсъствията му са почти перманентни. На всичкото отгоре, децата ни бяха в една и съща яслена група и наистина много често боледуваха.  Та, мен ако ме нямаше една седмица, него го нямаше по 2 - нищо, че децата си имат и майка. За командировки пък да не говорим. Нито веднъж не го пратиха, докато работех още там. Като излязох аз в майчинство, идеята беше да ме замества и да върши и онези допълнителни задачи. Само че, връщайки се аз осъзнавам, че той не ги е бутнал. Всъщност лееко ги беше бутнал, колкото да сътвори едни каши и ги беше зарязал. Наложи се аз да оправям мазалото и да наваксвам за 2 години пропуските. И наред със всичките му отсъствия някаква полза от това, че има още един човек в екипа не се видя. В един момент, аз реших, че не издържам там и си намерих нова работа. Като стана въпрос със колегата при какви условия ще почвам, той направо изплю камъчето. Човек на еди коя си бивша колежка, имаща връзки с най-висшето ръководство, парашутистче. През по-голямата част от времето беше работил на двойно по-висока заплата от мен.
Виж целия пост
# 288

Не е това случая. Не искам да ме ценят защото се усмихвам, а с качества. И т.к. превъзхождам мнозина, това отключва завистта.
Което връща към това, което обясних - качествата не са определящи за много позиции, особено при работа с хора, т.е. пряк контакт, и загубата на красота у жените приключва техните предимства пред всички останали след 30 и няколко годишна възраст.

animsaj, нямам за цел нито да споря, нито да те засегна, а да ти помогна. Виждам, че искаш да станеш мениджър и мисля, че 5-6 мин за мен са нищо, а за теб може да е полезно и да ти даде възможност да го постигнеш. Ако смяташ, че не съм права - ОК, просто подмини.
Синьото: Хората, които не те ценят не ти завиждат, а вероятно смятат, че самочувствието ти е в повече. Разбира се, аз не те познавам и напълно ти вярвам, че превъзхождаш колегите си. Ако искаш да си мениджър, ти трябва да се научиш да имаш подход към екипа, да печелиш доверието им, да виждат подкрепата ти. Когато имаш идея - да са готови да те следват, а ти да си готова безвъзмедно да им помагаш.
Зеленото: не, не е вярно! Качествата са абсолютно определящи, но кои точно качества не ревшаваш ти, а този над теб. Този над теб определя какво му е важно, защото, за да си мениджър, не е нужно да си най-подготвения човек за оперативната работа. Не е даже нужно да си експерт, там се искат съвсем други качества: да можеш да увличаш и да мотивираш хора, да си добър организатор, да можеш да управляваш рискове, да можеш да управляваш бюджети, да можеш адекватно да планираш, да можеш да разрешаваш конфликти, да можеш да влияеш на тези над теб, за да постигаш целите си и даа защитаваш екипа си, като в същото време го водиш и в слънчево време и в гръмотевична буря. Това не е никак проста работа и както виждаш, трябва само да си наясно какво прави екипа, каква е производителността му, коя задача колко време отнема. Лидерът не е казвач - ти това, ти онова, хората не възприемат добре шефстването и описаното е доста трудно.

Виж какво ти липсва, направи си план и действай. Пак да кажа - не съм красива, дебела съм и не се усихвам току тъй.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия