Забременяване – съвети и мнения.

След 9 месеца опити не е зле да посетите специализирана клиника.
Там можете да направите специализирани изследвания.
Могат да ви предпишат медикаменти за подпомагане на естественото забременяване.
И ние във форума можем да ви кажем кои са, но не би било коректно.
Един личен съвет.
Не губете време. След 35-тата година нещата започват да стават трудни.
Много съжалявам, че на времето нямаше кой да ми го каже на мен.
Можеше да ни спести 9 инвитро процедури, свързани с много стрес.

Със сигурност няма да чакам още 5 години за да стана на 35,ще отидем ако трябва и ще се допитаме,аз имам една бременност станала от 1 вия път но с друг партньор преди години която завърши с аборт по мое желание и явно си мислех че и сега ще стане така,за момента ще пробвам с тестовете за овулация 1-2 месеца и ако не стане колкото и да не искам ще отидем на по задълбочени изследвания макар че от това най много се страхувам защото аз искам всичко да си е естествено ноо Божа Работа ..

Три месеца опити са наистина много малък период, особено при положение че сте млади и нямате установени здравословни проблеми. Разбирам нетърпението, но реално дори при напълно здрави двойки шансът за забременяване в един конкретен цикъл не е 100%.

От написаното ми прави впечатление, че вероятно влагате много напрежение в процеса. Не е необходимо да стоите с вдигнат таз и крака след полов акт или да не ставате до сутринта. Сперматозоидите достигат до шийката на матката много бързо и тези практики не увеличават значително шанса за бременност.

Единственият съвет, който бих дала, е да продължите с фолиевата киселина и ако е възможно да намалите или спрете цигарите и двамата, защото те влияят неблагоприятно както на фертилността, така и на бъдещата бременност.

При вас бих се въоръжила с търпение. Три месеца неуспешни опити са напълно в рамките на нормалното. Познавам много двойки, при които е станало след 6, 8 или 12 месеца, въпреки че всички изследвания са били отлични.

Пожелавам ви съвсем скоро да видите двете чертички, но не бъдете толкова строги към себе си – на този етап не звучи сякаш правите нещо грешно.

Момичета, вие си знаете най-добре. Но моят опит е, че годините минават неусетно, но с времето се натрупват притеснение и стрес. Да не говорим как при мен все нещо се появяваше - нещо здравословно или друго, което забавяше или стопираше процеса.

Дори на добър лекар, за да отидеш, чакаш с месеци. Говорите за процедура, той излиза в отпуска. Говорите за друга процедура, анестезиологът е в отпуска. После сте в командировка. После някаква настинка. После няма часове. И да не навлизам в подробности колко и как съм чакала.

Не искам да ви стресирам, но каквото зависи от вас го направете - а то е здравословен начин на живот и консултация с читав лекар.

Какво неестествено има в задълбочените изследвания и защо толкова се страхувате от тях?

Нищо неестествено няма,просто ми се искаше да си стане всичко по естествен път а не да се стига до нещо по сериозно това е

Човек предварително няма как да знае. Аз съм обратния случай, цял живот диагнози слушам и ме плашиха. Накрая в живота два пъти секс без предпазване и два пъти бременност. Едната я прекъснах по желание, втората беше просто 1 опит и стана. Така че не се настройвайте, аз бях приела, че едва ли не даже няма смисъл да опитваме, защото няма да стане… а то..

Написала си, че най-много се страхуваш от задълбочени изследвания, защото искаш всичко да стане естествено. Задълбочените изследвания и посещенията при лекари не са равни на асистирана репродукция. Могат да помогнат да се открие проблема, ако има такъв и/или да дадат съвети и пак да станат по естествен път нещата. Когато си болна и имаш нужда от лекарска помощ, пак ли чакаш да се развият естествено нещата?

Не ,естествено ако трябва ще го направим дори вече сме започнали от някъде просто притеснението и филмирането за най-лошото може би ми идва в повече ,а и като преди 3 г стана от 1 път си мислех че и сега ще е така.Ще опитам да следя овулация с тестове и след това ще видим

По-долу е моята история. Споделям я, за да покажа важността от консултациите направени на правилното място в правилното време, не искам никого да стресирам. Вашата история си е съвсем различна.

2016, на 32, си казах време е. Пуснах една микробиология, отидох на прегред с ехограф, лекарката каза всичко е точно - действайте. Действахме година и нещо. Нищо не стана. Тръгнах към лекар репродуктивен специалист, защото си казах, ако има нужда от АР, да ме знае от началото.

Беше лятото на 2018. Пътувахме към лекаря и си мислех, че ще ми каже, ама вие не сте за тук, тръгвайте си, всичко е точно.

Лекарят започна прегледа и точно за 10 секунди каза, че имам полип и трябва хистероскопия. Също препоръча цветна снимка. Ревах доста, защото дотогава не ми бяха правили нищо. Стегнах се обаче и нетърпелива зачаках процедурите. И донякъде ми олекна, защото вече днаех причината. Хоп. Беше в отпуска следв месец. По-следващия месец - нямало часове. Нямах личен контакт с лекаря, само с регистратурата. По живо по здраво направихме процедурите зимата. Още веднага - пол тест, но на ехеграф - нищо. Биохимична...

И после се завъртя една въртележка, за която не ми се разказва. Но не бяха гинекологични неща, но все пак ми стояха на пътя към опитите.

Отидох 2023 лятото при същия лекар, при който не бях ходила пак, но ми дадоха бързо час, защото съм негова пациентка отпреди. Отидхме с неизяснен стерилитет. И докрай си останахме без видима причина. Явно вече и възрастта оказваше влияние. Лекарят каза трябва да вървите на някъде - направихме 2 неуспешни инсеминации и едно успешно инвитро.

Честно да ви кажа, на фона на първата година чакане и на следващите години чакане и лутане, инвитро процедурата беше най-лесното нещо. За съжаление, не при всички е така, но както каза лекарят, все нанякъде трябва да се върви.