Липсват ми социални контакти

Да, какво си го замислила този бал, събирате се семейството на един обяд или вечеря и това е
Наистина това със запознанствата не става насила, ако не си общителен и приказлив, а с годините става още по-тегаво
На мен отвътре не ми идва да се сприятелявам, не ме влече да разтягам локуми с общи приказки, става ми досадно, за да прекарвам време с някого, трябва да ми е приятно и да има какво да си споделим

Сигурна ли си, че си щастлива със съпруга си? Да не би да ти е трудна комуникацията с него? Защото, ако човекът до теб не ти е приятел наистина е трудно. Аз съм сама с дъщеря ми, която ще стане на 17г. Отдавна я научих да не се съобразява с мен, тази години и за морето ме отсвири и ще си ходя сама. Ама това въобще не ме притеснява. Нужна ми е само хубава книга или интересен филм и си прекарвам чудесно. Имам приятели, разбира се, но с годините и ангажиментите всеки си е по своя път, което е нормално. Ама аз съм си темерут и съм си самодостатъчна. Ходила съм на разни такива спортове и прочее - аз там не мога да завържа приятелства. Но и аз ходя рядко, защото физически не мога много. По-скоро си намери нещо, което ти е приятно и го прави, заради себе си. Тогава вече излъчването ще ти е другоо и ако се получи комуникация няма да е насилващо.
Какви са ти интересите?  

Ако драмата е само и единствено за бала на детето, може да си ангажирате една маса в някое голямо  заведение, да си поканите сестра си и нейното семейство с гаджетата на децата и,свекърите, майка ви и гаджето на бъдещия абитуриент, плюс няколко нейни/негови приятелки и това е достатъчно.
В големите заведения обикновено празнуват по няколко бала едновременно и има шумотевица и един общ ди-джей, който ще си разделите с другите празнуващи. Хем ще ви е по-евтино, хем ще ви е достатъчно шумно.
Заради един бал не си струва да си търсите приятели и да си променяте живота. Имането на много приятели е свързано и с огромна ангажираност към тях, те постоянно имат проблеми и вие трябва да им помагате, не го казвам като оплакване, а че монетата има две страни и след като до сега не сте се сприятелили с никой е по-вероятно да се разочаровате от хората. Не го казвам с лошо, в никакъв случай, но не е толкова идилично, колкото ви се струва.

На абитуриента , каквато и компания , възрастни да се съберете , няма да сте му интересни ).
Той ще си празнува истински  с връстници / приятели .
Мина ми мисълта , че може да ви иска повече подаръци например за момчето , ако случайно е така , събирайте по от рано пари .

Ако ви се иска да почерпите повече хора , почерпете с нещо съседната на вашата маса компания ).

Не ви знам мотивите , не ги и разбирам , разсъждавам хипотетично .

Наистина , не е нужно да променяте целият ритъм на живота си , заряди една вечер .

Понеже това за бала ми звучи като някаква фикс идея, само ще кажа, че онзи ден бях на италиански ресторант в централната част на София и на съседната маса празнуваха един бал. На обяд, в много тесен семеен кръг, бабите и дядовците, някакви лели и чичовци, не повече от 10-12 човека. И абитуриентката. Непринудено и спокойно.
Това празнуване тип “селска сватба” с 200 човека, DJ и какви ли не тъпотии ми е прекалено. И изобщо - всякакви такива събирания по 100 човека по някакъв измислен повод. Ни сватба съм искала, ни други такива. Още не съм кръстила детето, вече е на 10 и е осъзнато, имам план да го направя и ще поканя точно 10 човека, бабите и дядовците и кръстницата с мъжа ѝ и детето.
Излишни пари за банкети нямам, но дори и да имам, не бих ги дала.
А това наистина едва ли не насила да се сдобиваш с приятели заради единия бал е много неоснователна причина. Даже не разбирам защо искаш да се хванеш с народни танци, при положение, че не е твоето.
Но иначе - имам една приятелка, с мъжа ѝ са в много лоши отношения от години, живееха доскоро заедно уж заради децата, ама всеки си правеше каквото си иска. Тя се записа на народни танци и си ходят на някакви събирания вечер, уикенда на някакви събития и т.н. Отделно се записа в някакъв планинарски клуб, почти всички почивни дни е с тях някъде. Напълно нови приятелства. Но тя винаги е била много социална и лесно се разчупва в нови компании.
Аз лично си намерих нови приятелства в съседското обкръжение, но основно през интернет. Най-близките ми приятелки са съфорумки , запознахме си се тук, почнахме с ЛС, Вайбър, виждания на живо и така. Тa нищо чудно да срещнеш приятелка и тук.

Едно запознанство не означава приятелство. Приятелство в зряла възраст трудно се създава. Ще поканя някоя непозната, ще ме натовари с проблемите си, защо ми е това? Затова подобно желание ми е неразбираемо. Съпруг, близки роднини, дете, не са ли достатъчни? Да ходя да пия вино по женски, хич не е моето.

Странни мисли имате за един интроверт. Освен това на мен ми се струва, че имате достатъчно хора около себе си, които да поканите на този бал. Майка, баща от двете страни, сестра ви, нейното семейство, на мен като един виден интроверт даже ми се струват много.

Иначе приятелствата за да останат в годините трябва да се поддържат и култивират. Това за мен е много задължаващо и натоварващо и затова нямам много приятелки. Не мога да отделя времето и енергията които са необходими за да поддържам голям социален кръг, но аз и не искам такъв. Както казах, аз съм интроверт, обичам да прекарвам време сама или с 1-2 близки хора. Всичко останало би ме подлудило.

Чудно ми е как така досега мъжа ви и останалите от близкото ви обкръжение са ви били достатъчни и сега изведнъж след 18 години се сещате, че ви липсват приятелки. Нещо трябва да се е случило, това няма как да дойде от въздуха.

Не е от въздуха, а от свободното време, и при мен стана така, цял живот не ми е пречело, защото от работа, домакински задължения, гледаме на дете без чужда помощ и тн. не ми е оставало време да се чудя какво да правя, миналата година обаче детето се изнесе, съответно нямам вече домакински задължения, чистене, готвене, пазаруване намаляха драстично и изведнъж се оказах с много свободно време, да, обичам както преди да чета книги, гледам филми, разхождам се, ама  почивните дни ми става депресивно от нямане какво смислено да правя, даже и да намеря някоя позната да пием кафе, убивам с нея час-два, които даже понякога са досадни, и после пак съм сама вкъщи, повечето хора на години си имат някакъв тесен семеен, работен и приятелски кръг и не си търсят нови познанства, а и мен през годините винаги са ме разочаровали приятелки, имала съм някакви по-близки дружки за известно време, после я си намерят половинка, я някаква нова среда и почват да нямат време да се виждаме и свършва близкото приятелство
Общо взето на по-стари години приятелствата са на база на интереси, аз се бях сприятелила с една съседка, ама тя само компания по чашка търсеше, омръзна ми да се събирам с нея, да се наливаме с вино и да слушам едно и също, почнах да отказвам покани за гостувания и се разсъхнала нещата
По принцип по-интровертните хора нямат нужда от много социални контакти и понякога даже и сред хора, в копаниии, се чувстват не на място и не могат да се впишат
И наистина всяко приятелство си иска да отделяш време и енергия, да се виждате често, да правите неща заедно, да имате еднакви интереси, сходна възраст, сходен лайфстайл, сходни проблеми, които да споделяте, да се съгласяваш с чуждото мнение, да се нагаждаш, често да лицемерничиш и да се правиш на мил и заинтересован, направо все едно гадже ухажваш

Жената не търси бройка, която да напълни масата на бала, а споделя, че няма близки приятели, които НАПРИМЕР да покани на бала, или на Нова година, или на Рождения си ден, или да отидат заедно за уикенд на море в близката Гърция. Тя яко търси просто присъстващи на бала, ще оформи темата по друг начин и ще ни помоли който може, да отиде. Не балът е акцента.

Истината е, че колкото и приятели да имаме, с годините, 19-20-25 по-късно те естествено са се стопили, бройката се е свила, качеството също. Нормално е, защото хората имат проблеми, грижи, навици, отговорности, различни от нашите. Започват да се разминават и финансово. Няма как по едно и също време всички да се съберат за ваканция до Бали или Тайланд. Да, със зор и големи компромиси с работа и семейство, може нещо в Гърция, за малко до Италия и т.н., но забавните студентски пътувания без път, време и посока, вече изобщо не са факт.
Завързването на нови контакти на по-късен етап в живота ни не е невъзможно, но си е тегаво, с условия. При семейните трябва и съпрузите, а често и децата да си допаднат.
Различията, които имаме между нас, с времето стават по-чувствителни, а ние сме по-малко търпеливи към чуждите лиготии.
Това са просто нови, и дано приятни и ползотворни запознанства, но не са доказани във времето, устойчиви приятелства, преминали през много истории, които ги сплотяват и обединяват (както е примерът за войниците от казармата или ветераните от войната).

За групови занимания във фитнеса, да, стават такива запознанства, но не очаквай много. Веднъж в месеца ще се събирате на пицария, след което всеки ще бърза и ще се връща в ежедневието си, където ти не фигурираш.
Да не говорим, че мъжът ти няма да има място по тези сбирки. Даже е дразнещо, когато групата от 15 човека се събира, а двама-трима водят и мъжете, пък даже и децата си. Твоето е голямо и няма да иска да идва, но едно 10-11 годишно отива и всички трябва да му обръщат внимание колко е хубаво, колко е пораснало, как прилича на тяхното, когато е било на неговата възраст. Ама е досадно това и съсипва общите разговори.

И аз съм имала подобни усещания на твоите, че ми липсва голяма, шумна компания. Но истината е, че нито енергия бих имала за такова нещо, нито искреното желание - освен че се подвеждам да съм "като другите". Представи си колко ще е трудно да се съобразяваш с всевъзможни навици, за да прекарате една седмица на море например.
 Хората, които описваш в твоя живот вече не са малко, докато се видиш или чуеш с всеки, обърнеш му внимание и седмицата минала. Може би ще ти е достатъчно едно ново занимание, на което да разменяш по някой лаф с нови хора. Примерно разни туристически групи и планински разходки ми се струват подходящи, ако ти допадат - хем достатъчно време заедно, хем не е шумно и може да си обърнете внимание за разговори. Другото са доброволческите инициативи.

Няма нужда да търсиш неща, които не са ти присъщи.
Има хора, които имат енергията, характера и излъчването да са навън, да са в компании, да се забавляват. Има такива които са тихи, спокойни, сдържани.
Не можеш да бъдеш душата на компанията.
Дори да се стараеш ще изглежда комично и изкуствено.
Не си сама, излизайте с мъжа ти, с роднини, с тази твоя приятелка, намери си хобита.
Повечето хора рядко излзизат и реално още по-рядко са в големи компании.
 Просто ти виждаш в социалните мрежи само това.
Никой няма да постне в социалните мрежи как е сам, как работи, как си стои вкъщи.

Благодаря за отговорите,може би наистина трябва да се успокоя и да престана да мисля,че трябва да съм човек,какъвто всъщност не съм.Ще се съсредоточа да потърся нещо ,което да ми запълва свободното време,пък ако междувременно се случи и някое запознанство-добре дошло.Факт е,че хората в днешно време са и доста различни и трудно се напасват като ангажименти,свободно време,отпуски,представа за нещата и не на последно място-във финансов аспект.

Оставете това как хората днес са различни. Същите са - едни са по-социални, други са по-изолирани. Тези, които имат какво да предложат на околните - ведър характер, лекота в общуването, способност да изслушват, интересни преживявания и т.н., - винаги са били търсени. Тежките характери, наборсучените, трагичните персонажи и преди, и сега който може ги избягва. Повечето хора са по средата.
Помислете какво искате и какво може да предложите на околните, след това преценете къде е пресечната точка.
Назад писах, но да повторя - с малки крачки, с повече реализъм и малко по малко ще ви се задвижат нещата.

И аз съм така - с 2 вече отдавна "отлетели" деца. 3-4 пъти годишно се виждаме на живо с тях и внуците. През лятото се събираме за около месец в провинциалната ни къща - приятно, но натоварващо  . За щастие - все още сме двама!

 Имаме точно 2 семейства, с които се виждаме отвреме навреме.  Пътуваме заедно - рядко и за кратко. Изисква се компромис с интересите и разпределението на времето. Имам приятелки - съученички, състудентки, бивши колежки, с които когато се чуем или видим се усещаме близки и си прекарваме добре, но се случва рядко. Явно нямаме нужда от чести контакти. С една съседка си имаме приказка, когато се засечем, но не се каним на гости.

От години ходя на разни колективни занимания - добре ми е, но по-близки контакти не завързвам. Причината определено е в мен - някои от другите успяват. Понякога ми се иска да имам по-богат социален живот, но осъзнавам, че не се получава. При това съм приказлива, и нямам проблем да се разговоря с непознати, но- дотук.

За баловете - вкъщи, само с най-най-близките. За сватбите - близката родА, плюс въпросните 2 приятелски семейства. Като се прибавиха гостите на другото семейство и, най-вече, приятелите на младежите, се получиха весели, запомнящи се и ненатоварващи събития.

Така че, успокой се и се радвай на  живота такъв какъвто е. Единственото, което ме плаши е какво ще стане, ако ми се наложи да се прибирам в празна къща. Гледам да не го мисля.

Проблемът ти е, че детето пораства, а не, че нямаш приятели. Имаше и друга тема за синдрома на празното гнездо. При теб още не е празно, ти ти вече го изживяваш.
На този бал, като толкова искаш присъствие, освен най-близките роднини, покани и тези две приятелски семейства. Ако решат да дойдат, може пък да се окаже, че и при тях нещата са се променили и имат по-голям интерес да поддържат приятелство с вашето семейство.
Едно такова възобновяване на отношенията със сигурност ще ти подейства добре.

Но и да не се получи с тях, не е болка за умиране. Ако вече си отворена за повече контакти, нещата ще се наредят от самосебе си, ти сама ще привлечеш нови познанства. Стига наистина да го искаш, а да не е просто равносметка на живота ти,  породена всъщност от това, че детето ти е порастнало и ти си търсиш ново място в света, вече не като заета майка.

Дали няма да е добре с мъжа ти да започнете да излизате, да пътувате? Може да ви хареса.