Здравейте!
Отдавна не съм писала, но ето че пак съм тука с изповед и молба за съвети.
От връзка съм от около две години, засега сме само гаджета : ) ..
Приятелят ми работи като само-осигуряващо се лице и няма постоянен трудов договор, аз от скоро съм на нова работа, няма и месец. Проблемът е, че той не желае да продължаваме да живеем под наем (логично), сега сме в София. Иска да си купим къща около Варна, но не и в града. Къщите, които той харесва предимно са по 200 000 + евро. Та, от няколко дни му обяснявам, че докато съм на изпитателен не искам да тегля такъв огромен кредит. Сега всъщност има къща фаворит, около 210 000 е тя. Казва, че офертата била много добра, после, ако не ни харесва сме можели лесно да я продадем (аз се съмнявам, търсенето там все пак не е като в София, може и да съм в грешка). Непрекъснато се опитва да ме убеди, че там ще ми е по-добре, че ако не направим тази стъпка ще сме в застой, че нещата трябвало да се случват. ДА, факт и аз искам нещата да се случват, но как да се оттърся от това, че ще имам такъв огромен кредит, на мое име само, та ние се познаваме от две години, още повече сме имали и проблеми във връзката и комуникацията .. Ясно, че няма перфектно, ама изобщо не се чувствам сигурна в такава стъпка, има ли дами, минали по моя път?
Как да разкарам мисълта, че ще ми е много по-спокойно мъжът да осигури тези неща, още повече това е неговият роден край, аз съм на 500 км от това място. Както и да го мисля, каквото и да му казвам, не спира да ми обяснява как всичко ще е наред, как ще се справим, как ще може даже къща за гости да я направим. Честно казано съм минала възрастта, в която да вярвам в еднорози, но може и да не съм права.В последния месец се държи направо перфектно, през цялата връзка така не е било, а е имало неща, които съм го молила да променим, то чак сега се мени. Също според вас имотите, далеко от София продават ли се лесно?
Виж целия пост
Отдавна не съм писала, но ето че пак съм тука с изповед и молба за съвети.
От връзка съм от около две години, засега сме само гаджета : ) ..
Приятелят ми работи като само-осигуряващо се лице и няма постоянен трудов договор, аз от скоро съм на нова работа, няма и месец. Проблемът е, че той не желае да продължаваме да живеем под наем (логично), сега сме в София. Иска да си купим къща около Варна, но не и в града. Къщите, които той харесва предимно са по 200 000 + евро. Та, от няколко дни му обяснявам, че докато съм на изпитателен не искам да тегля такъв огромен кредит. Сега всъщност има къща фаворит, около 210 000 е тя. Казва, че офертата била много добра, после, ако не ни харесва сме можели лесно да я продадем (аз се съмнявам, търсенето там все пак не е като в София, може и да съм в грешка). Непрекъснато се опитва да ме убеди, че там ще ми е по-добре, че ако не направим тази стъпка ще сме в застой, че нещата трябвало да се случват. ДА, факт и аз искам нещата да се случват, но как да се оттърся от това, че ще имам такъв огромен кредит, на мое име само, та ние се познаваме от две години, още повече сме имали и проблеми във връзката и комуникацията .. Ясно, че няма перфектно, ама изобщо не се чувствам сигурна в такава стъпка, има ли дами, минали по моя път?
Как да разкарам мисълта, че ще ми е много по-спокойно мъжът да осигури тези неща, още повече това е неговият роден край, аз съм на 500 км от това място. Както и да го мисля, каквото и да му казвам, не спира да ми обяснява как всичко ще е наред, как ще се справим, как ще може даже къща за гости да я направим. Честно казано съм минала възрастта, в която да вярвам в еднорози, но може и да не съм права.В последния месец се държи направо перфектно, през цялата връзка така не е било, а е имало неща, които съм го молила да променим, то чак сега се мени. Също според вас имотите, далеко от София продават ли се лесно?
