Какво за вас е "обсебващ човек" и защо са такива??

Значи с това момиче отдавна вече съм “право  куме у очи” и тя не ми се е разсърдила още, въпреки , че аз напоследък съм без филтър. Работата е ,че след всичкото говорене тя си продължава както си знае. Никаква поправка на поведението. Не би ли трябвало да отчетеш как е човека срещу теб и да се коригираш. Толкова откровено хокане като от Бай Ганьо с никого не съм предприемала.

Ако думите не помагат изобщо и няма промяна, следва вторият етап - неотговаряне на обаждания/смс, редуциране до минимум на времето, прекарано заедно, редуциране на колко често се виждате - веднъж на 2 дни, на 2 седмици, на 2 месеца... С тенденция да стават все по-редки.
Обикновено действа.

За тежките и непоправими случаи знаеш какво следва - игнор и всеки по пътя си.

Може да е и едното, и другото, а може и да няма нищо общо с attachment стиловете. Някои хора просто трудно понасят самотата и постоянно търсят компания, без да усещат кога започват да навлизат в личното пространство на другия.

Според мен по-важният въпрос е не защо го прави, а дали уважава границите ти. Ако ѝ кажеш, че имаш нужда от време за себе си и тя го приема нормално, вероятно просто е по-социален и зависим от компанията човек. Ако обаче се сърди, чувства се отхвърлена или продължава да настоява въпреки отказите, тогава вече говорим за проблем с границите.

Лично аз не бих бързала да поставям психологически диагнози.

Най обичам да ми се разсърдят и да ме оставят на мира.

Ох, имах такава колежка, която много искаше да ми е приятелка. Чувствах се постоянно под обсада, измъквах се, криех се, защото всъщност не исках да я нараня. Знаех й историята и колко нещастна се чувства, просто не исках да поема отговорност за нея. Тя реално си търсеше да я осиновя - да я карам с колата, да сме заедно всяка минута в почивките, да не общувам с други колеги и така нататък.
За мое щастие се отказа от мен и си намери друга колежка. Сега с нея общувам нормално - да кажем веднъж седмично като се засечем в офиса. Горе-долу като с бивше гадже здравей-здрасти, как са децата, как е работата, времето е хубаво, чао и приятен ден.

Не си вдигам телефона в 90% от случаите - какво е толкова важно, че да не можеш да ме питаш по месинджър...
Съответно нямам обсебващи хора в полезрението

Имах такъв случай преди няколко години, когато детето ми беше малко.
Случайно запознанство покрай децата и други майки от площадките.
Покани ме тази жена на един РД на детето й и оттам се тръгна.
В началото се събирахме, беше ми приятно, имахме си приказка, бях самотна, имах нужда от нови контакти след раждането и бях отворена за такива нови приятелства, защото минах и през труден период и някак бях решила, че за да се измъкна трябва да общувам повече с хората. Голяма грешка и много, много си изпатих.
Започнахме да излизаме и да си гостуваме.
И се започна постоянното звънене от 7 сутринта писане в чатове, дори след излизане по центъра ми звънеше на Вайбър вечер, слетобед по всяко време да си говорим. Излизахме по кафета, по площадки, постоянно искаше да сме заедно.
В един момент мъжът ми започна да се дразни, започнахме много бързо да виждаме, че нещата стават леко плашещи и навреме се усетихме, че такова поведение не е нормално. На мен ми ставаше вече супер напрегнато и досадно, то беше буквално обсебване.
Сутрин с отварянето на очите се почваше в месинджър. Не ме оставяше намира. Правеше подаръци на детето. Канеше ме у тях. Поръчвахме си заедно разни неща за децата и козметики за нас.
Идваше си у нас все едно си е у дома.
Тотално ме беше обсебила. Такова нещо за първи път ми се случваше, бях се видяла в чудо. И хем вече в зряла възраст 30+ такъв опит досега не бях имала. Но ето, човек се учи докато е жив.
Водих разговори и с други жени от компанията, с които е била по същия начин и които са се отдръпнали от нея.
След известно време разбрах от друга позната, че с нея е било същото.
Казваха ми същите неща и как се е държала с тях, какво е правила. Един и същи модел на поведение с няколко жени.
Много бързо ми светна лампичката. Отдръпнах се, спрях да се виждам с нея, но много трудно се отървах от нея.
Казах й да не ме търси повече. Последва звънене през час, писане във всички социални мрежи, търсене от други номера, от фалшиви профили ми пращаше покани, от на сестра й профила. Представяше се за клиент, който иска да купува от мен продукти и такива неща, тотално сбъркани.  
Пращаше ми съобщения в ИГ от непознати номера, нон стоп ми звънеше и ми пишеше.
Не вдигах, не пишех, игнорирах я, след като няколко пъти й казах, че не искам да общуваме и прекратявам всякакви контакти с нея.
Бяхме стигнали до момент, в който се замисляхме дали да не вземем мерки по-сериозни (мъжът ми е полицай).
След като разговарях с други общи познати и разбрах, че им е стояла пред къщите с колата си вечер по късни доби и натискала клаксона се притесних сериозно.
Искам да ви кажа, че цялото това нещо продължи месеци наред, дори близо година и тя не спираше да ми пише от анонимни профили периодично.
Блокирах всичко наред разбира се.
По едно време си мислех, че няма да се отърва и вече се бях изнервила сериозно и обмислях полиция.
Мъжът ми също се намеси. Говори с нея и й каза повече да не ме търси.
И постепенно се приключи и се отървах. Но отне близо година. Примири се и ако се видим сега ме подминава. Никъде не я срещам, вече не съм в това населено място, чат пат много рядко се случва да я видя.
Към днешна дата вече не общува с никой, до такава степен е изпаднала, че движи с ромки и няма никакви приятелки.
А наглед съвсем нормална, общителна, усмихната жена изглеждаше., Мила, услужлива, помагаща.
И направо в началото не можех да повярвам, че това ми се случва.
Даже сега се сещам, че тогава споделих много трудно и с най-близките си приятелки за ситуацията. Те бяха в шок. Близките ми също, аз такива нещо не бях виждала.
Та те това е момичета обсебваща личност. Прилепчива, досадница, наглед с мило поведение. Добре, че навреме се бях усетила преди да започна да споделям повече с нея.
Оттогава си имам едно наум и съм много недоверчива. И както виждам, за добро е.

Това вече не е лепка, а са психически проблеми.

Две в едно ако питаш мен. Но наглед нормална, после се видя, че е някаква откачалка.
Защо са такива не знам и аз. Нещо в психиката е сбъркано изначално, а мъжът й супер добричък наглед изглеждаше.

Тя е било психично болна. Трябвало й помощ. Изтръпнах от тази история. Като филм на ужасите ми изглеждаше тази история. Гледаш някого, че е красив и нормален, но в по-късен етап разбираш, че този човек е някакъв социопат или психопат.

на заглавието защо са такива?? ами защото имат интерес.

За съжаление освен в партньорствата, обсебващото поведение се среща при родител-дете. Искам да споделя мое лично наблюдение, което никога не съм разбирала. Братът на мой познат е на 30+, ако не отива и към 40. Моят познат е по-малкият брат самостоятелен, има си приятелка, живеят сами. Обаче майка му буквално дели синовете си и “припада” по по-големия син, което за мен е абсурдно. Той живее сам, няма приятелка, свикнал е мама да му мие, чисти, пере му, хвърля боклука, сменя му крушки, оправя му леглото, слугува с една дума. Той има котка у тях и знам, че майка му и котешка тоалетна сменя. Също така веднъж го беше  одраскала по ръката и тя изтрещя, веднага стана паника и му даде дезинфектант да се маже, ще кажеш се връща от ВСВ. Нагледала съм се на такива абсурди, че дори е тъжно за обяснение. Моят познат е казвал на майка си да спре да слугува на брат му и да го остави да бъде самостоятелен, защото никога няма да има жена и деца като майка му се държи все едно не й е дете, а мъж. Но тя изобщо не приема съвети и за нея това е майчина любов и винаги отговоря “един ден ще имаш дете”. Хора, споделете според вас това не е ли психическо заболяване от страна на майката? За всичко дребно, което се опитва да върши сам, тя не му дава и е казвала “остави на мен”. Сервирала му храната в чиния и е горда с това. Елементарни неща не го оставя да прави и всичко тя върши.

Ужас...но на самият него явно му е добре, иначе щеше да направи нещо.

Както малкият брат се е отделил и за живял свой живот, така и големият би могъл, ако иска. Каквато и да е майката, един човек на 30+ е в състояние да си изгради самостоятелност. Факти като "сипва в чиния, оправя легло, сменя тоалетната на котката" говорят, че живеят заедно. Ако той работи, а тя не, вероятно иска да е полезна с нещо. Ако има някакъв "дефект" в отношенията, то братът го налага този дефект, а не майката.

Много често майките обслужват и се грижат за проблемното дете в семейството и биват обвинявани, че те са го направили такова, а може и да е обратното – нещо му има, не се справя и го гледат. Не всички хора си казват всичко. Психични проблеми, зависимости, недъзи, много често се крият от другите и нещата без тази информация изглеждат по съвсем друг начин.