Трябва ли децата да са ни "благодарни" и защо?

  • 1 980
  • 32
# 15 7 май 2007, 12:22 ч.
Ами за това сме ние родителите за да им обясним разликата.
Колкото до жестовете, като престана да ги правя и веднага ги оценяват  Wink.
Не казвам, че е лесно, а че се опитвам да ги науча  Simple Smile.
Виж целия пост
# 16 7 май 2007, 12:35 ч.
Цитат на: BirdsFlu в пн, 07 май 2007, 12:17
...

3-4 годишните не могат, а 6-7 годишните понякога не искат да направят тези разлики. Точно  затова родителите трябва да бъдат коректив на детските представи и поведение.
Виж целия пост
# 17 7 май 2007, 13:40 ч.
Имам приятелка на 35, която откакто се помни е постоянно тормозена от майка си, постоянно и се натяква, че толкова много е дадено за нея, че е отгледана, че е изучена, че е направена човек, че е родена...Толкова ужасни неща съм чувала от майка и към нея, че понякога съм се разплаквала, не знам как тя още не се е самоубила с такава майка.Един ден чакайки я, за да излезем чух крясък от нейна страна : "Писна ми!Ти си си правила кефа с баща ми, не си ме питала дали искам да се раждам!Ти си ме правила, по свое собствено желание да имаш дете, и без никъква намеса от моя страна, защо не спреш,а ?До кога трябва да търпя отношението ти към мен, като към натрапница в живота ти, а?".За първи път откакто познавам приятелката си, майка и не отговори.Може би този път нямаше какво да каже...
Мисля, че това описва, отношението ми за благодарността на децата.Мисля, че решавайки да ги създадем, трябва напълно ясно да съзнаваме, какво правим, а не след това да натякваме на тях, че ги има и са неблагодарници!Децата са плод на желанията на родителите си да ги има!Естественно е според мен детето да казва благодаря, да изпитва благодарност в много случай в живота си, но не трябва да му се изисква благодарност едва ли не за глътките въздух!
Виж целия пост
# 18 7 май 2007, 13:42 ч.
не, не трябва децата да са ни благодарни

ние трябва да сме благодарни за шанса да ги имаме в живота си
Виж целия пост
# 19 7 май 2007, 14:16 ч.
Цитат на: BirdsFlu в пн, 07 май 2007, 12:17
А мислите ли, че децата на 3-4, та дори до 6-7 години могат да правят разлика между каприз и жизненоважно желание?
А между жест (екстра) и обикновено задоволяване на нужда?



Наистина много тънък момент си напипала.
Трябва ние да им показваме кое е жизненоважно желание и кое е каприз. Понякога дори ние възрастните обявяваме каприз за жизненоважно желание.

Когато обяснявам на моите деца кое над жизненоважния минимум правя за тях наблягам, че всичко над това е "екстра". Благодарност не искам, защото и те понякога ме глезят. Случвало се е да легна на възглавницата на сина ми, той да дойде до моето легло за да си я вземе, но и да носи и моята възглавница да я сложи под главата ми....
Децата се учат чрез примери, детето вижда как се грижим за него и то на свой ред се опитва да се грижи за нас. Детето вижда, че на едикое си друго дете му купило кола с дистанционно и то иска, а ако купят на всички деца наоколо ще настоява да му купим и ние. За него това става жизненоважно, и социалното доказателство затова е самото притежание на колата от останалите деца. Рекламите използват този принцип - едно средностатистическо дете е нормално да притежава кола с дистанционно и ако няма такава значи е ощетено.

Знам че родителите ми очакват от мен благодарност че са ме отгледали, но за мен по-важно е да отгледам моите деца. Дано като остарея и изперкам да не е дотолкова че да почна да правя фасони за да търся благодарност.
Виж целия пост
# 20 7 май 2007, 14:56 ч.
Защо си мисля, че говорим на различни езици?
Има разлика между това да търсиш благодарност за всичко и на всяка цена и това да искаш подобаващо отношение в конкретна ситуация.
Ако говорим чисто теоретично -  НЕ, децата не трябва да са благодарни априори. Но твърдя (пък и поводът за питането е конкретен), че доза благодарност понякога е задължителна. Ако сте прекарали уикенда например в обикаляне на всевъзможни атракции, за да зарадвате детето си, а в края му откажете някоя прищявка и чуете реплика от сорта на “Е, даааа. Вие никога нищо не давате! ”  Shocked или пък сте купили на детето си Х неща за деня, отивате да купувате подарък за рожден ден, на който детето ви е канено и при отказа да купите същото и за своето дете получавате фасон Mr. Green, дали не заслужавате в този случай малко благодарност?
А вие не сте ли благодарни на шефа си, примерно, ако ви даде 13 заплата или ви пусне по-рано от работа, при положение, че той не е длъжен да го прави?

Аз лично мисля, че и благодарността като чувство е нещо, което се възпитава.
Виж целия пост
# 21 7 май 2007, 15:10 ч.
Solaris, говорим за различните аспекти, но на една и съща тема. Права си в това, което казваш, но пък е много грозно да натякваш постоянно на детето си, че трябва да ти е благодарно за разни неща. Казвам го от личен 27 годишен опит.  Peace
Виж целия пост
# 22 7 май 2007, 15:22 ч.
Solaris, и аз съм съгласна с теб, но като че ли по - скоро това, за което говориш е липса на алчност, чувство за мярка и пр., отколкото благодарност.Има голяма разлика между това да си признателен за нещо, и да си благодарен някому. Последното неминуемо има конкретен адресат и поражда преди всичко чувство за дълг, отколкото някакви други добродетели.
Виж целия пост
# 23 7 май 2007, 16:04 ч.
Цитат на: BirdsFlu в пн, 07 май 2007, 09:46
Преди това обаче да кажа какво е моето виждане. Според мен всичко, свързано с децата ни, е резултат на НАШИЯ СОБСТВЕН избор. Ние решаваме дали да имаме дете, как да го родим, как да го отглеждаме, с какво да го храним и обличаме, как да го възпитаваме... Дори ако решим да направим някакъв компромис или някаква жертва в името на детето, това пак е наше решение. Аз самата не искам никаква благодарност за МОИТЕ решения, защото така съм решила, така съм постъпила. Никой не ме е молил или карал насила, още по-малко пък детето. То трябва да е облечено, дали с китайско костюмче от 5 лв или маркова дреха от 500 - това го решавам АЗ. Къде е повода за благодарност?

За да има благодарност, според мен, трябва човек А да поиска нещо от човек Б, човек Б да положи някакви усилия и да осигури на човек А въпросното нещо. Тоест, да има УСЛУГА.
Родителството обаче не е услуга.

Родителството не е услуга! Не мисля, че е нормално от детето да се иска благодарност за това, което правим! Обич като резулат от нашата обич - да! Но тъй като детето не ни е насилило да "го правим" ,значи не ни е и длъжно за това!
Виж целия пост
# 24 7 май 2007, 16:09 ч.


Цитат на: solaris в пн, 07 май 2007, 14:56
Но твърдя (пък и поводът за питането е конкретен), че доза благодарност понякога е задължителна. Ако сте прекарали уикенда например в обикаляне на всевъзможни атракции, за да зарадвате детето си, а в края му откажете някоя прищявка и чуете реплика от сорта на “Е, даааа. Вие никога нищо не давате! ”  Shocked или пък сте купили на детето си Х неща за деня, отивате да купувате подарък за рожден ден, на който детето ви е канено и при отказа да купите същото и за своето дете получавате фасон Mr. Green, дали не заслужавате в този случай малко благодарност?
А вие не сте ли благодарни на шефа си, примерно, ако ви даде 13 заплата или ви пусне по-рано от работа, при положение, че той не е длъжен да го прави?


Соларис, детето ти е благодарно за това, че си била цял ден по люлките с него или че нещо си му купила, но децата не винаги изразяват своята признателност така, както на нас ни се иска. Това не ги прави неблагодарни. Идва момент, когато осъзнават всеки наш жест, но не е необходимо да им се натяква непрекъснато и да се чувстват виновни.
А за шефа ми - да казвам благодаря, но нито аз, нито той, сигурна съм, смята, че е направил кой знае колко голям жест за мен.
Виж целия пост
# 25 7 май 2007, 16:34 ч.
jj okocha, gergi ,  кой говори за постоянно натякване (освен в поста на bloodywhite)?
Когато обясниш няколко пъти, независимо дали на 3, 4, 5 или повече години, че не си длъжен да правиш дадени неща и че те са плод на доброто ти желание и любовта ти, то тогава детето само започва да се ориентира в обстановката и отчита докъде стига “задължителното” и откъде започва “доброволното”. Всичко, което е отвъд границите на задължителното би следвало да предизвиква съзнателна или подсъзнателна благодарност или признателност, както искате го наречете.  Не казвам, че тази благодарност трябва да има някакъв конкретен материален израз – просто добрата постъпка следва да бъде отчетена, нищо повече.
Виж целия пост
# 26 7 май 2007, 16:35 ч.
не  !! ужас ... никога не бих казала така на детето си  .  
за какво да ми е благодарно ???? аз трябва да съм благодарна ,4е го има ,4е мога да гледам как расте ,как прави бели ,4е е най-милото не6то в живота ми . аз съм длъжна да се грижа за него след като съм го родила и без да търса не6то от него камо ли ,благодарност  . това е кето мисля аз !  bouquet Hug
Виж целия пост
# 27 7 май 2007, 16:37 ч.
Цитат на: eleksir в пн, 07 май 2007, 10:03
Не.
Не.
И пак не.
По-скоро обратното.
Не виждам нужда да обяснявам защо така мисля. Да си родител е призвание. Да си дете на родител като описания по-горе е лош късмет.

Най-точно казано!  Peace
Виж целия пост
# 28 7 май 2007, 16:46 ч.
Соларис, явно не съм се изразила правилно. Опитах се да кажа, че да, права си в което казваш, но улових, че темата върви и в друга посока и за това добавих, че е кофти да ти натякват за нещо родителите с повод и без (в което се изразява и личният ми опит).
Виж целия пост
# 29 7 май 2007, 17:13 ч.
Случката оставям без коментар.
Думите "трябва" и "благодарни" не ми се връзват в едно изречение. Благодарността трябва да идва от сърцето. Не бих обременявала детето си с това да го карам да се чувства благодарно към мен за каквото и да е било. Но бих искала да ме уважава, не само защото съм неговата майка.
Виж целия пост

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Facebook login функцията е временно ограничена.

Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

Молим да ни извините за неудобството!

Забравена парола? Вход

Общи условия

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


Затвори

Здравейте,

Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
Благодарим ви предварително!

Към анкетата

Здравейте,
Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

Към анкетата