Преди няколко години в диабетологията ми правиха тест със 72 часа пълен глад. Можеше само вода да пия. Денонощно на всеки 3 часа ми мереха кръвната захар. Няколко пъти периферната падна и веднага ми вземаха венозна кръв, за да проверят там как е захарта. Вторият ден беше направо ад, но на третия някак спрях да усещам глада и можех още да продължа.
Започнахме теста заедно с друга жена. Тя беше по-добре от мен втория ден. Но на третия се отказа да продължи. Опитах да ѝ дам кураж, но беше непреклонна. Явно на всеки човек гладуването се отразява различно.
След като теста приключи, питах лекарката дали мога и в къщи да си правя такива дни. Но тя ми каза в никакъв случай да не го правя извън болница, без наблюдение и контрол, защото много лесно се колабира. Действително, ако ме видеха в коридора, веднага долиташе една сестра да ме държи под ръка. Казах, че няма нужда, че съм добре, а тя ми отговори, че нямам представа как изведнъж хората припадат.