За хората, които нямат срам

  • 8 444
  • 123
# 120
В какъв смисъл "границата на АРТ е паднала"? АРТ изначално работи най-напред с хора с репродуктивни проблеми, несвързани непременно с възраст. Майката на първото инвитро бебе е била на 30 години при раждането му (1978, Великобритания) и с история на репродуктивен проблем, очевидно. Помня от детството си статия от "Жената днес" за първите такива бебета у нас десетина години по-късно - пишеше за майките и кандидат-майките нещо от сорта на "някои са съвсем млади, други са около 30-те".

Възрастта често задълбочава проблемите (т.е. не е вярно и че нямат връзка с нея, напротив), но преди, за разлика от днес, правенето на деца от млади хора е смекчавало масовоста на проблема.
Донорските яйцеклетки и другите начини за помощ за жени без особени проблеми в началото, но на 40+, са следствие вече.
Виж целия пост
# 121
Магдена, изобщо не визирам инвитро.
Изпадам в такива размисли и за много други начинания, включително и за мои си неща.
Ако нещо много не става и не се получава, може би има причина защо.

А първият пример, който ми хрумна, е, че майка ми е четвърто и единствено дете. Баба ми е починала много млада. В това няма нищо свръхестествено, но по пътя към някаква цел даваш жертви с нервите и тялото си, които после плащаш.

Писала съм си мнението и за тежки болести. Качеството на живот е по- важно от количеството за мен. Моите разбирания са, че ако се влачиш сума време в тегоба, по- добре да не се влачиш.

Като цяло смятам, че нищо не бива да е на всяка цена.
Виж целия пост
# 122
Магдена, изобщо не визирам инвитро.
Изпадам в такива размисли и за много други начинания, включително и за мои си неща.
Ако нещо много не става и не се получава, може би има причина защо.

А първият пример, който ми хрумна, е, че майка ми е четвърто и единствено дете. Баба ми е починала много млада. В това няма нищо свръхестествено, но по пътя към някаква цел даваш жертви с нервите и тялото си, които после плащаш.

Писала съм си мнението и за тежки болести. Качеството на живот е по- важно от количеството за мен. Моите разбирания са, че ако се влачиш сума време в тегоба, по- добре да не се влачиш.

Като цяло смятам, че нищо не бива да е на всяка цена.

Ами, всеки сам, или родителите му, може да вземе решение качество или количество живот иска. Майка ми е с животоспасяваща операция като дете. Извършена е доста късно, спасили са ѝ живота, но тогава е имало само един специалист в България, който извършва такива операции. Вероятно и родителите ѝ са закъснели да потърсят помощ, неосъзнавайки колко е сериозно и докато извикат специалиста някъде от чужбина, спасяват я, но вече е била изгубила почти изцяло зрението си. Така че не е живяла и не живее много качествен живот, но  ако я питаш нея или нас, близките ѝ, в никакъв случай не съжалява, че е жива. Ако е била родена 5-10 години по-рано, вероятно нямаше да е жива, поради липса на специалисти в България. Щом живееш във време, в което има инвитро, пейсмейкъри, кръвопреливане, стентове, тестове за бременност, хапчета за след секс, що-годе безопасни аборти.... Значи отгоре ти е дадено, че е в реда на нещата да се възползваш от това, ако се налага. А и бъдещето рядко е толкова предсказуемо, че да знаеш, че ще ти трябват 20 неуспешни опити за нещо. Ти (се) инвестираш и като си вложил наистина много, е трудно да се откажеш, да махнеш с ръка, когато я има малката надежда, че следващият опит ще е успешен и всичко, което си преживял, няма да е било напразно.
Виж целия пост
# 123
Абсолютно разбирам гледната ти точка.
Просто всеки си пречупва нещата през своята призма и изживявания.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия