За хората, които нямат срам

В какъв смисъл "границата на АРТ е паднала"? АРТ изначално работи най-напред с хора с репродуктивни проблеми, несвързани непременно с възраст. Майката на първото инвитро бебе е била на 30 години при раждането му (1978, Великобритания) и с история на репродуктивен проблем, очевидно. Помня от детството си статия от "Жената днес" за първите такива бебета у нас десетина години по-късно - пишеше за майките и кандидат-майките нещо от сорта на "някои са съвсем млади, други са около 30-те".

Възрастта често задълбочава проблемите (т.е. не е вярно и че нямат връзка с нея, напротив), но преди, за разлика от днес, правенето на деца от млади хора е смекчавало масовоста на проблема.
Донорските яйцеклетки и другите начини за помощ за жени без особени проблеми в началото, но на 40+, са следствие вече.

Магдена, изобщо не визирам инвитро.
Изпадам в такива размисли и за много други начинания, включително и за мои си неща.
Ако нещо много не става и не се получава, може би има причина защо.

А първият пример, който ми хрумна, е, че майка ми е четвърто и единствено дете. Баба ми е починала много млада. В това няма нищо свръхестествено, но по пътя към някаква цел даваш жертви с нервите и тялото си, които после плащаш.

Писала съм си мнението и за тежки болести. Качеството на живот е по- важно от количеството за мен. Моите разбирания са, че ако се влачиш сума време в тегоба, по- добре да не се влачиш.

Като цяло смятам, че нищо не бива да е на всяка цена.

Ами, всеки сам, или родителите му, може да вземе решение качество или количество живот иска. Майка ми е с животоспасяваща операция като дете. Извършена е доста късно, спасили са ѝ живота, но тогава е имало само един специалист в България, който извършва такива операции. Вероятно и родителите ѝ са закъснели да потърсят помощ, неосъзнавайки колко е сериозно и докато извикат специалиста някъде от чужбина, спасяват я, но вече е била изгубила почти изцяло зрението си. Така че не е живяла и не живее много качествен живот, но  ако я питаш нея или нас, близките ѝ, в никакъв случай не съжалява, че е жива. Ако е била родена 5-10 години по-рано, вероятно нямаше да е жива, поради липса на специалисти в България. Щом живееш във време, в което има инвитро, пейсмейкъри, кръвопреливане, стентове, тестове за бременност, хапчета за след секс, що-годе безопасни аборти.... Значи отгоре ти е дадено, че е в реда на нещата да се възползваш от това, ако се налага. А и бъдещето рядко е толкова предсказуемо, че да знаеш, че ще ти трябват 20 неуспешни опити за нещо. Ти (се) инвестираш и като си вложил наистина много, е трудно да се откажеш, да махнеш с ръка, когато я има малката надежда, че следващият опит ще е успешен и всичко, което си преживял, няма да е било напразно.

Абсолютно разбирам гледната ти точка.
Просто всеки си пречупва нещата през своята призма и изживявания.

Намордникът е абсолютно задължителен за кучета, които са проявили агресивно поведение или са регистрирани като такива. Глобата за разхождане на агресивно куче без намордник е 1000 лева.
Фактът, че не може да се поставите на мястото на другия показва, че и на Вас ви липсва емпатия. Жената, тази без агресивното куче, може да има травма, може да е била хапана, а може и определеното от Вас като лаене да и е било чисто спускане да я яде. И коментара, че нямало как да те ухапе куче на каишка, държано от човек на патерици, е смехотворен.

Това е в основата на шуробаджанащината - хора формират кръг от приятели, като заздравяват връзката си чрез подкрепа. Усещането е страхотно, чувство за безнаказаност, принадлежност към група, глутница и прочие. Подкрепата е безусловна, не са нужни никакви аргументи. Като цяло не може да очаквате хора без възпитание да Ви пазят правата. Казвам без възпитание, защото хората без морал са психопати и това е много рядка болест. Тези, без възпитание, търсят утехата точно на глутницата от други невъзпитани хора, с които взаимно да утешават съвестта си. Защото те имат съвест и ако се събуди тя ги измъчва.

Като цяло има позабравени неща, примерно доблестта и честта специално. Смисълът, който се влага в тях, не е този, който притежават думите. Не може хора, които укриват данъци, лъжат и прочие да претендират, че имат чест и достойнство. Тези неща не са избирателни. Като се издъниш ги губиш. В Азия, където знаят смисъла на тези думи, се режат пръсти, ръце или се самоубиваш, защото петното е до гроб, че и срама се лепва на фамилията. В България е свободия, заради високия жизнен стандарт и чалга халтурата. Ще ми се обясни, че няма такова нещо, но от хората, които изповядват същата тази деградация. Хората без възпитание, също като хората без интелект, не могат да забележат отсъствието му.

Нищо не се връща, това не е приказка.

Връща се. Въпрос на търпение...
„Ако чакаш достатъчно дълго на брега на реката, ще видиш труповете на враговете си да се носят по течението покрай теб.“


И това го има понякога. За индивида може да е трагедия, но за човечеството като цяло може да е щастие, че нечия мечта не се е сбъднала.
Има и поговорка такава: „На бодлива крава Господ рога не дава“.

Моите впечатления също са, че ако нещо не става и не става, значи не е твоето. Далече съм от мисълта да се пуснем по течението, но ако пред постигането на определена цел непрекъснато изникват неочаквани пречки, най-вероятно постигането й няма са донесе нищо добро.

Или просто не си дозрял в някакъв аспект, за да имаш тази мечта сбъдната.

За мене е същото. Дали не си дозрял, дали вървиш против това, което е най-добре за теб в момента... Както се казва - вървиш против хубавите планове на дядо Господ за теб

Нищо не се връща. На всеки човек му се случват лоши и хубави неща. Ако иска да вярва, че някой невидим го дебне, записва си, чака 15 години и три дена и след това му пъха пръчка в колелото, нека вярва. Но и да не вярва пак е въпрос на време да падне от колелото.

Това ми е любима поговорка, но има коренно различен смисъл. Тя показва, че ако не вземеш живота си в ръце ще видиш дори мечтите си сбъднати от други хора.

Нищо на никого не е негово. Взема си го. Но има една закономерност, че с 20% от енергията и времето може да овладееш 80% от цел/умение, а останалите 20% отнемат 80% от енергията и времето, нужни за постигане на крайната цел. С думи прости, набързо може да научиш нещо криво ляво, но за професионализъм трябва да работиш 5 пъти повече. Полирането на диамант може да отнеме години.
Като цяло се убедих, че човек може да научи всичко и е въпрос на желание. Ако някой работи по нещо и няма прогрес, значи няма желание и лъже, че работи.

И трите становища горе не съм съгласна. Връща се. Връща се в качеството на живот, в соц . контакти , в амбицирането в темата на спречкване , в загубата а време за други неща, в енергията да релативираш погрешни постъпки и да обръщаш истината и реалността с хастара нагоре като ползваш изсмукани от пръстите арги=ументи, в загубата на ресурси.
Това с реката и труповете е много интересно, защото обикн. всеки човек има и приятели и опоненти и ... ами какво става в същност – В чия река плува той самия с лицето надолу?

[/quote] това е и моето мнение. Беше на моята баба концепта. Остави нещата , те сами най-добре се подреждат. И "Каквото човек сам на себе си направи, никой друг не може да му го направи"

И аз не съм съгласна, но и нямам намерение да отговарям на някакво арогантно мнение, което се отнася за частично цитирано мое мнение и загубване на смисъла

"Ако някой те е оскърбил, не търси отмъщение - седни на речния бряг и скоро ще видиш как трупът му се носи по водата." Лао Дзъ. Няма нищо общо с мечти и вземане на живота в ръце, това са си ваши тълкувания.

Животът в оцеляване - без значение икономическо или политическо и т.н., прави хората да се държат безсрамно. Според мен понякога и без да го осъзнават.

Това за "връщането" звучи като карма. В този или в следващите животи, не знам.

По принцип отмъщението е много силен мотиватор, но създава безкрайна верига на отмъщение след отмъщение. Може би за това има толкова много конфликти.

Това с поговорката за реката го разбирам така:

Да оставиш нещата да се случват. Хората, дето уж са врагове рано или късно ще потънат в тинята си. Защото всеки си понася отговорността от действията или безействията си рано или късно.
Може да се каже и карма.
Идеята е да не правиш никому лошо. Ти не си правораздаващ. Има си невидими закони. Дадено ти е толкова енергия за твоите си дела. Светът няма как да го оправиш.
Второто важно нещо е , като видиш труповете да не злозардстваш. Защото ще те светне и теб после.

Поправете ме ако греша.

Стоя на ръба на реката вече доста време. Търпение имам. И виждам труповете. Не очаквах, че работи. Оттогава вярвам в това.