Детето е на 2г2м и онзи ден за първи път се наложи да остане 2 дни при баба му на село. Никога до сега не сме били разделени и е гледано само от нас с баща му. Аз много си изстрадах този момент, но детето дори не му направи впечатление, че нас ни няма. Нито е плакало, нито нищо. Дори когато отидохме да си го вземем сякаш не ни забеляза. Играеше си в двора и при пристигането ни не се зарадва, не извика "мама", "тати", абсолютно никаква интеракция с нас нямаше. Сякаш погледна през нас. Бабата ни посочи, каза че сме пристигнали, но на детето му беше все едно. Аз не очаквах да се затича към нас, но поне да ни отчете... да се усмихне... нещичко поне да покаже, че сме там. Много се притесних, защото вкъщи е гледано с много любов и постоянно обръщане на внимание. Повечето деца не могат без родителите си, особено ако са гледани само от тях, докато нашето сякаш няма никаква привързаност. Нормално ли е, период ли е? Някоя мама минавала ли е през подобно нещо? Сигурно и аз полудявам вече да питам подобни неща по групите, ноо....
