Какво НЕ ви е харесало на нечия сватба?

Ето моите 5 лева към темата:
1. Сватба през юли,  дневна. 40 градуса е. Събрали сме се в градината на ресторант, като гостите са под навес, но дансинга не. Ние едвам дишаме,  естествено никой не иска да отиде да танцува нещо на слънцето при 40 градуса на сянка. Диджей и булка приканват много пъти гостите да играят, но всички се натискат под навеса..много неудобно се получи.
2. Пак лятна сватба,  пак в Пловдив,  през юни,  но е вечерна все пак, но пак 40 градуса. Огромно време между подписване, ритуал, ресторант, почващо от ранния следобед. Ние се чудим какво да правим, пием кафе и тн. Пристигаме пред ресторанта (беше в хотел), висяхме с все булка и младоженец пред входа поне половин час, че не били готови от ресторанта. След влизането климатиците бяха спрени, а прозорците отворени "да става течение", като всичкия мор отвън нахлу вътре.  Излишно е да казвам че повечето гостите прекараха сватбата на терасата.
3. В поканите е написано ресторант еди кой си, пристигаме в ресторанта, и там има друга сватба ! Щураме се отпред и се чудим какво става.. случайно срещаме майката на булката, която ни упътва към някаква зала, в някакво подземие, през 3 блока,  без никакъв надпис отпред.
4. Малка сватба (36 човека), от които 20 пушат, а в ресторанта не се пуши. 20те човека прекараха повече от времето си навън да пушат, един мохабет се заформи,  цигарите вървят една след друга, а вътре баш сватбарите се чудят какво да правят около празните маси.

Е, това с пушенето е гаф на гостите. Като сте в камерен състав, трябва да се съобразиш малко и да правиш по-кратки пуш паузи, особено ако главните действащи лица са непушачи.

Е, толкова ли не могат да се съобразят пушачите с празника.Сакън, ако не пушат през 5 минути.В крайна сметка, това са и законовоустановени норми, не се пуши на закрито и толкова!

Наскоро имах събитие от друг характер. На терасата оформих кътове за пушачи, но вкл цветя, покривчици и пепелници в тон(дори имам снимки в раздел "Аранжиране на маса") . Не мога да преценя съотношение пушачи/непушачи, но не се получи конфузна ситуация, през по-голямата част гостите бяха вътре в помещението.

Аз съм малко от по-старото поколение, не баш от каменната ера де, но все пак..
подаръци за гостите, ще ме извините, но е мега тъпня и сериозен излишен разход. И без подаръци пак ще дойдат гости, пак ще имат спомени, пак може да е най-хубавата сватба на която са били.
Залягането на младоженеца във фустите на булката не намирам за забавно, а за пошло.
Ансамблите друсащи хора пред отегчени гости също не ми харесват, защото отместват фокуса от основното - ЛЮБОВТА на двама човека, които са пожелали да я заявят пред семействата и приятелите си.

На сватбите, на които съм била, народни състави е имало заради многото гости чужденци. На тях им е интересно. И на една чужбинска сватба, на която присъствах, имаше техни си народни танци и, да, беше горе-долу интересно, но нищо уау. Но нас, българите, трудно ще впечатлиш с фолклор. Ние си имаме предостатъчно и доста качествен.

Но ако гостите са основно или изцяло българи, ми е малко излишно. При добро желание, самите гости могат да тропнат едно-две-три хорца и ще си е автентично, става много яко, когато им идва отвътре на хората. Ако не могат или не искат да танцуват, ако не са такива хора, един самодеен състав само ще им досади. Това не е жива традиция, а някакъв хербарий, музеен експонат, тъжна работа. А и, честно казано, нивото на такива сватбарски състави не е точно "Филип Кутев" и са малко криндж. Освен ако сватбата не е в някое възрожденско градче и изцяло в такава естетика.

Имало и е куриози. На една сватба първо имаше струнен квартет като в американски филм (супер) и после народен състав с калпаците, павурчетата и иху-аху. Еми, малко се блъскат. Става една криворазбрана цивилизация.

О, при нас, беше дори още по-.... Свекърва ми ни пита да направи ли съставът ритуала бръснене на кума? Викам не. В деня на сватбата пита кума иска ли да го направят. Той е добро скромно момче, вика добре. Какво да й каже. И тя после се хвали, че тя го питала, той искал.... После беше коментирала, че  по-добре друг приятел да ни бил кум, щот бил висок и танцувал... Защото ние затова сме избрали кум да танцува.... Беше се засилила да му поръчва кокошка, да му играе съставът с нея, а той е убеден ВЕГАН. Бая ми скъса нервите тая жена за тая сватба. Добре че организацията беше кратка, около 2-3 месеца, че иначе щях да полудея.

На сватбата никой не трябва да сърди булката. Най-лошо е кисела булка или прегоряла от организацията булка или сърдита булка.

Кой прави хартиени покани в днешно време и защо?
После пак ще те питат да пратиш локация

Ох, това с кума и кокошката много ме развесели 😂😂😂

Ние правихме хартиени покани. Не беше никакъв проблем да ги раздадем на 50 човека и много се харесаха. На въпросът 'защо' - така го чувствахме и така ни харесва. Защо някои все още купуваме книги, а не четем през таблет?

Разбира се, че и аз съм за хартиени покани, определено е по тържествено, индивидуално, част от празника. Това с дигиталните покани малко ми звучи като тъпите картички които си разменяме на Коледа, Нова година и никой не ги чете (на ти, дай ми), и отбиване на номер. Не мога да и представя да пльосна една покана за сватба на вайбър или месинджър просто така, вместо да звънна, отида на място и предам поканата лично.

Вероятно, ако гостите са от различни градове и държави е по-сложно с хартиената покана. Но ако е възможно предаването, има личен елемент, изразява отношение.

А винаги има и бюджетни варианти и пак да е красиво и не толкова скъпо за младоженците. По-добре хартиена покана, която гостите ако решат да запазят, ако решат-да изхвърлят, хартия лесно се рециклира, отколкото фигурки и джунджуриите за подарък.

За събитие, различно от сватба, купих съвсем обикновени, но много красиви покани от книжарница за 0,50 Е с тематична рисунка(много се колебаех между две, защото абсолютно и двете бяха много съответни) Надписах ги, а на обратната страна разпечатах и закачих карта с локацията(нова къща, в място,  което не всички познаваха). Много се харесаха. След събитието по вайбър (без да правя група) със снимка от градината благодарих на всички и получих много мили отговори, с много лични послания.

Но вероятно зависи от това, да се познава нагласата на поканените.
По-горе стана въпрос за дигиталните картички за празници, ужасна досада са ми, но и аз изпращам. А на по-близки изпращам тематични за празника снимки, които аз съм направила.

Аз лично си пазя покани, които сме получавали на хартия - за сватби, за кръщенета. Не обичам да трупам, периодично изхвърлям разни неща, но покани пазя.

И ние така. Едно че е сантимент,  друго  все едно някак си хвърляш "отношението към тези хора " в коша.
Отделно някои са произведения на изкуството,  как да ги хвърлиш

Освен жегите през лятото, много ме нервират мухи които почват да ти кацат и вместо да си гледаш кефа трябва постоянно да ги гониш. Най-добре в междинен сезон - пролет или есен.  

Диджей който започна да вика - айде на дансинга, едва що бяхме хапнали първата хапка.

Прекалено силна музика, не може да си говориш не само с отсрещните на масата но дори с хората седнали до теб.

Изгъзицата дето младоженеца дърпа със зъби нещо от крака на булката.  Или дето булката прекарва орех тръгвайки от единия крачол на младоженеца, минавайки през чатала и излизайки през другия крачол.

Добри идеи:
----------------------
- прожектиране детски снимки на младоженците.
- маса с картички. Всеки който желае може да напише нещо на картичка и да я сложи в една специална кутия. Накрая кутията се запечатва с идея младоженците да си я отворят за 10-годишнината и да прочетат кой какво им е написал.
- Телефон, който изглежда като изваден от музея. Като вземеш слушалката и говориш всичко  се записва. КОйто иска  може да отиде и да се запише, нямаше опашка, аз отидох и казах разни неща, кога ще ги слушат не знам, дали веднага дали подобно на кутията с картички след време.
- Автобус специално за гостите извозва между отделните дестинации.
- Извън ресторанта да има красива природна гледка - планина, море, езеро, цветя. Перфектно за групови снимки във всякакви комбинации.
- По масите да има табелки кой къде да сяда.
- Ако има някакво двусмислие къде се влиза, един роднина доброволец на улицата упътва гостите.


Допълвам още:
- Задължително добър видео оператор. Не просто някой който каже - аз ще снимам с телефона! Трябва да е отдаден на идеята и практически през цялото време да се занимава само с това.  Дали ще е платен професионалист или роднина "разбирач" който се е "пожертвал" да се занимава само с това не е толкова важно стига да са изпълнени  следните условия:
1. Да сте видели негови филми предварително и да сте ги харесали.
2. Да знае кои са важните хора за снимане освен младоженците - кумовете и родителите, а не да се зазяпа да снима пиян гост, или тоя който скача най-много или приятелката с най-голямо деколте.
3. Да снима много!  Накрая (ако желае или му е платено) може да ви направи 1 час с най-доброто но също така:
4. Да ви даде ЦЕЛИЯ материал, примерно 4 часа. Все някога ще го гледате и то с голям интерес, гарантирано.

Знам сватби без видео и сватби с видео. Наличието на видео го оценяваш след години. Много е хубаво.

Всички сватби, на които присъствах последните 3 години имаха хартиена покана.
И не, никой не ми е изпращал локация, намерих си нужните адреси сама в гугъл.

Друго нещо, което не ми допадна на моята сватба, беше как се бяха издокарали длъжноството лице и едната певица. Ми не беше естетично и подходящо... Айде дл. лице участва кратко, гледам, че не е влизала твърде в кадър. Ама певицата, направо лошо ми стана - една къса рокля по нея, косата вързана на една страна, един грим... Ама познайте кой ми я уреди и на кого е роднина - бинго, на свекървата.... Добре че другата певица, с която работят, беше и водеща. Ами просто много по-различна - осанка, излъчване.

Друго, което не е случвало на сватби, на които съм била, но което не понасям, е неуместен хумор в неуместно време. Примерно младоженецът да се лигави, преди да каже "да". Или да омаже булката с торта или някой да хвърли някого в басейна. Хуморът и закачките са хубаво нещо, ако иронизираш себе си, а не да накараш половинката се да се чувства зле.

Примерно дл лице било един вид инструктирало мм да си подаде крака след подписването, да го настъпя. Аз се изненадах, настъпих го лекичко, гостите се засмяха на физиономиите му.

На играта с обувките (аз бях изрязала големи сърца, защото не ми харесва с обувки) на снимките после видях, че също се е маймунил и е забавлявал гостите. Ами хубаво, важното е, че не се държал тъпо на подписването, на тортата. Много тъпо щеше да ми стане.

Ако се очакват хумористични включвания от младоженеца или някой гост, добре е да се поговори с него предварително.