Какво НЕ ви е харесало на нечия сватба?

Разбира се, че никой няма да им казва как да си организират сватбата. Но подаръците не са част от организацията на сватбата.

Хора, подаръците са поДАРъци, те се даряват по желание на даряващите, а не по задължение.

Да, въпрос на култура и уважение е да подготвиш подарък за сватба, но това не означава да се отнема правото на даряващия сам да прецени под каква форма и в какъв размер да бъде подаръкът. Младоженците нямат никакво право да поставят каквито и да било изисквания как и какви подаръци да им поднасят гостите. Като им е толкова в тежест да обменят пари или да ги внесат в банка, ами да ги дарят на някой бездомник и ето - тая тежест вече им отпада.

Като искат дестинейшън уединг (или в страната на единия от младоженците, ако не са сънародници) да приемат, че това върви, както с удоволствието от мечтаната дестинация, така и с различни неудобства от същата тази далечна дестинация. И неудобствата са и за двете страни, а не само за булката страдалка.

Ние бяхме на сватба в Азербайджан. Булката нито ме е питала удобно ли ни е на двамата с мъжа ми да пропътуваме 4000 км с две деца и с четири куфара, да сменим общо четири полета, да прекараме над 20 часа по летища и самолети, да отделим безумни пари за нощувки и пътни. Поканиха ни, казаха ни къде ще е сватбата, ние приехме с огромна радост, защото с нея заедно сме израснали и нито сме се оплаквали, нито сме критикували. Напротив, имахме време за организация и на пътуването, и на бюджета, отидохме и се насладихме и на сватбата, и на екскурзията. Сега да ни поканят, пак ще отидем.

И така, както мен никой не ме е питал как ще си мъкна децата (на 4 и на 6 години) по летищата и как ще ги забавлявам в чужда страна 6 дни и колко ще ми струва, как с мъжа ми вместо да отидем на море лятото, ще си вземем отпуските, за да отидем на сватбата, така и мен не ме интересува какво ще си прави булката подаръците. То голяма тежест стана, че най-близките ти ще ти дадат пари в брой, а няма да ти ги преведат по сметката. Ми хвърли ги в реката, като ти пречат толкова. Хвърли и подаръците, като е такава тегоба, че приятелка от детството ти е подарила мил спомен и не ти се разправя с куриери.

Какъв подарък ще дам, как ще го дам и дали изобщо ще дам, си е моя работа.

Дали булка страдалка или гост страдалка не е много ясно Тук май се борим с вятърни мелници - първо бяха виновни булките, които не искат физически подаръци, после булките които не искат никакви подаръци, и накрая булките, които не искат парични подаръци. Положението е няма угодия и не всеки "иска" сватба-дестинация ей така за кеф. При някои от нас това е просто реалността на житейския ни път и където и да се оженим, все ще бъде дестинация за нас/семействата ни.

Не съм сигурна каква е целта на разказа за Азербейджан и от какво точно се оплаквате, но ако сте съгласна да се върнем към по-градивен разговор, бих се радвала да науча как сте си прекарали на сватбата с децата и дали е имало някаква организация за тях. Например, с вас ли ги взехте до късно или ги оставихте в хотела с бавачка (съответно вие ли намерихте или ви предложиха)? Или един от вас трябваше да се върне по-рано, за да ги приспи и да остане с тях?

Ама, то и за гостите е по-лесно и удобно да преведат парите по сметка, вместо да ходиш да теглиш от банкомати, да купуваш и надписваш картички и пликове и т.н. Или пък да се чудиш какъв подарък да купиш. Занимавка си е.

А как изглежда естетически, е въпрос на гледна точка. На мен, например, пачките в плик и въобще пари в брой по всякакъв повод винаги са ми изглеждали вулгарно. В цивилизована среда пари не трябва да се виждат или коментират. Нещо като бельото са.

Също ми е по-удобно младоженците да посочат предпочитанията си в сватбения сайт или поканата, вместо да се чудя и мая, да ги издирвам, да ги питам (аз и още сто други гости). Особено ако съм плюс едно и не сме много близки. Това важи и за неща като дрескод и всякакви уточнения по организацията и логистиката. За мен подаръците са си част от организацията, и то част, която аз трябва да организирам, така че ме интересува горещо и искам максимална яснота. Искам подаръкът ми да е желан и да се хареса, не аз да налагам своите виждания.

Caphira, разбирам, че имате неизчерпаемо вдъхновение и дарба да правите сантиментални подаръци. Също възможности и желание да си купувате всичко, което искате, и достатъчно място да съхранявате и пазите всички сантиментални подаръци и подарени вещи от всичките си близки и за всички поводи.

Но някои от нас нямат мястото и желанието да пазят красиви вещи от всеки рожден ден, Коледа, Осми март и т.н. Някои от нас сме по-практични и си питаме/казваме какви подаръци искаме. Иначе трябва непрекъснато да съм в една въртележка да преподарявам и дарявам неща. Това не е толкова лесно колкото звучи...

Много гадно се изврати темата. Изключително грозно е да се принизи вложеното старание и организация на един от най-специалните дни от живота от младоженците до метод за печалба, както и желанието на близките да споделят момента и да дадат нещо от сърце, което да помогне на младите в началото на семейния им живот.
Дайте да няма сватби, и деца да не се кръщават, за да не си помислят нещо поканените и да не се охарчат. Искрено се надявам такива хора да намират повод да отказват поканите и да не тровят празника. Че за близък човек и без да те кани на каквото и да било като разбереш, че му се е родило дете, подаряваш нещо да помогнеш и от радост.

Аз за пореден път казвам, че щом на някого му е в такава изключителна тежест да се съобрази с младоженците, чийто ден все пак е това и могат да имат каквито желаят изискания за него, и/или ги считат за меркантилни използвачи, е напълно свободен да отклони поканата и да спести на всички страни излишните усилия.

Нали темата е какво не ни е харесало, споделят се примери,които са направили негативно впечатление.Отделно има тема за най-хубавата сватба.

Друг в въпросът,че в различни среди(а вероятно-и ширини) различни неща правят различни впечатление.

Никога не съм напускала градивния разговор, най-малкото всичките ми коментари са доста дълги и аргументирани.

През цялото време обаче се опитвам да обясня, че не приемам за нормално да се поставят условия какви подаръци и под каква форма да се подаряват. За всичко друго - да, но някой да се разпорежда с моите пари и с емоциите, които влагам в подаръците - не.

Казахте, че пристигате със самолет и няма да можете да ги вземете с Вас - дадох пример със сестра ми и нейната доставка до Нидерландия.
Не става, защото някои дестинации били много далечни (може би и Вашата), митници, документи - дадох пример как аз бих ги оставила при родителите или някъде другаде вместо изобщо да ги взимам. Обясних, че на мен са ми много по-важни хората и честта, която ми оказват присъствайки на мое събитие, не ме интересуват парите и подаръците - била съм се перчела.
Казахте, че не Ви се разправя с куриери, митници и институции - разказах за Азербайджан, за да видите, че и гостите имат трудности, разходи, организация, липса на време и бюрокрация, но щом са приели да отидат на сватба на милион километри, стягат се, организират се и се наслаждават.

Някой каза, че трябвало в Револют, че младоженците нямали време да обменят пари, друг път - какво щели да ги правят тия пачки в брой..... Просто в един момент започна да ми се струва, че каквото и да става, гостите са все в грешка и все няма угодия.

Нито за момент не съм се оплаквала. Вие попитахте какво не ни е харесало на нечия сватба и аз отговорих и се аргументирах. Приемам за неуважение някой да ми казва какви подаръци иска и в каква форма, аз не бих го направила, много би ме било срам, противоречи с моите ценности и разбирания, звучи ми като просене, ако щете, даже и да звучи крайно.

Организирайте сватбата си, както намерите за добре. Това ще бъде Вашата сватба с Вашите хора. Но приемете, че има и хора на различно мнение, чието мнение всъщност Вие първоначално поискахте.

Относно как се справихме с малки деца на делечна дестинация - ами отпуснахме му края, режимът им отиде по дяволите, но не съжалявам изобщо. Такъв незабравим спомен им остана от това пътуване, че си заслужаваше.
На самата сватба имаше аниматори, които забавляваха децата цяла вечер, а и на нашите няма шанс да им се доспи в такава обстановка. Прецених, че ще ги оставя да се забавляват, докато им се приспи и издържаха до след полунощ. Но голяма роля за доброто им изкарване изигра това, че бяха ангажирани цяла вечер с игри и имаше аниматори, които не само че ги забавляваха, а и много внимаваха да не търчат между сервитьорите и да не правят своеволни включвания в артистичната програма.


Нямам и по-горе съм написала, че само на двама души в живота си съм правила предметни подаръци – на сестра ми и на най-добрата ми приятелка, а на всички останали – пари. Също споменах, че така или иначе и без да им се натяква 99,9% от хората дават пари, нека тогава да оставим останалите 0,1% да имат избор и да подарят нещо сантиментално.

Никога не съм казвала, че имам възможности да си купувам всичко. Просто се съобразявам с възможностите си. Ако имам пари за сватба с 200 човека, ще направя сватба с 200 човека, ако искам; но ако имам само за 20, няма да правя за 120 и да чакам да си избия парите от гостите. Това беше в контекста на историята, с която се включих в темата за моите приятели, които се хвалеха след това какви трикове са приложили, за да са на плюс за сметка на гостите.

Много полезни неща и интресни истории бяха споделени в тази тема. Но сякаш някои от хората пряко се засягат, ако срещнат човек с различно мнение. И честно казано, част от думите на участващите в дискусията доста се преиначават, което не е в услуга на градивния разговор, особено пък ако включва и ехидни нападки.

И последно - наистина съм романтичка по отношение на подаръците и наистина аз лично много повече бих се зарадвала на сантиментален подарък, отколкото на пари. И не, нямам милиони, просто съм такъв човек.

500-700 евро ми се струват страшно много пари,за.гост на сватба и то на човек! Освен ако някой не е решил да се изхвърля с супер скъпи подаръци!

Дамата уточни, че това не е подаръкът, а общите им разходи, т.е. включва самолетни билети, тоалет, прическа и подарък

На една сватба, помня, булката като се развихри в танците, в един момент пот се лееше от лицето ѝ.   От една страна, никой няма право да ѝ казва колко да скача и колко да се весели на собствената си сватба, все пак тя е най-важният човек там, но си го мислех - не ми се струва уместно булката да е най-скачащият и най-потният човек на дансинга.

Не разбирам откога булката има задължението да изглежда като декоративен елемент на собствената си сватба. 😄
Много по-странно би ми било на собствената си сватба да се веселя с норматив.
Следващия път направо ѝ занесете влагомер вместо плик. Поне да знае по време на хорото кога вече става неуместна.

Какви задължения ви гонят не знам, откъде ви влезе тази дума въобще????

Не разбрах кое му е неуместното булката да се весели от сърце в един от най-щастливите дни от живота си?

О, извинете, наистина лош избор на дума. Не са задължения. Просто булката трябва да се весели в границите на вашето лично усещане за уместност — достатъчно, че да личи, че е щастлива, но не чак толкова, че да се изпоти и да разстрои естетически гостите.
Чудна работа са сватбите — канят те да споделиш нечие щастие, а ти после плюеш колко се е потила булката, докато го е изживявала.