Привет. Зачетох се в темата и си припомних как голямата ни щерка бе супер емоционална и изискваща внимание, рев и неспане, постоянно на ръце в мен, не стоеше и пет минути сама, не се застояваше на 1 място, не се хранеше добре и бяхме постоянно в режим бойна готовност...Постепенно нещата се наместиха с промяна и в нашето поведение.
Детето ви явно е темпераментно и силно емоционално. Не е лошо и истерично, все още не говори и изразява емоциите си по друг начин.
Важното е да поставите граници на допустимо и недопустимо поведение и да не ги променяте.
Ако посегне да ви удря - покажете категорично, че това не е допустимо.
Кажете го с кратки и ясни думи, спокойно и твърдо.
Ако изпада в истерии, не отстъпвайте пред виковете. Иначе получава сигнал, че това е начинът да получи своето. Не да го оставите с часове да се дере, но да му кажете примерно: "Сега не можеш да се качиш тук."
При нас помагаше и да игнорираме и да не поглеждаме към нея, когато истерясва. Наблизо сме, но сякаш не чуваме и не виждаме истерията.
Също помагаше изведнъж да сменим темата и да насочим вниманието към нещо съвсем различно. Или примерно аз започвам да правя нещо интересно за нея, и тя млъква и идва да гледа...
Също съм казвала - "Когато спреш да плачеш, ела при мен да си играем" или нещо подобно...
Обяснявайте защо не позволявате нещо. Може би сега е малък още, но за в бъдеще, е полезно.
Така ще вижда защо нещо не се позволява, че не е просто забрана, просто така...А че има причина.
Ако се изнервя, защото по време на игра го прекъсвате - обяснявайте му предварително планираното- "Сега ще поиграеш още малко, и после ще отидем до магазина...."
Давайте му да избира между малки избори - "Примерно, какво ще облечеш - синьото или зеленото яке?" А не - "Какво ще облечеш?"
Или вместо "Искаш ли да се облечеш и да излезеш?", казвате кротко и ясно: "Сега ще се облечеш и излизаме навън" Щото щерката на всеки въпрос с "Искаш ли...?" - отговаряше "Не!"
И принципно за малка възраст да се дава на дете да се колебае между безкрайни възможности според мен не е ОК, почва да се чувства изгубено в един момент, а родителите губят време. Няма смисъл да се пита "Искаш ли да си измиеш зъбите", когато е ясно, че трябва да ги измие...
За безобидни избори може да му дадете да почувства, че контролът е негов.
Добре е да има изграден дневен режим, да е предвидим и да не се изнервя при неочаквана смяна или липса на нещо очаквано. Пак говорете с него и предупреждавайте за смяна на плана в движение...Обяснявайте спокойно.
Да има достатъчно време за игра и физическа активност.
И вие да бъдете спокойни, че това поведение може да се регулира. Не сравнявайте детето си с други деца. Вашето е просто по-емоционално в поведението си.
Виж целия пост
Детето ви явно е темпераментно и силно емоционално. Не е лошо и истерично, все още не говори и изразява емоциите си по друг начин.
Важното е да поставите граници на допустимо и недопустимо поведение и да не ги променяте.
Ако посегне да ви удря - покажете категорично, че това не е допустимо.
Кажете го с кратки и ясни думи, спокойно и твърдо.
Ако изпада в истерии, не отстъпвайте пред виковете. Иначе получава сигнал, че това е начинът да получи своето. Не да го оставите с часове да се дере, но да му кажете примерно: "Сега не можеш да се качиш тук."
При нас помагаше и да игнорираме и да не поглеждаме към нея, когато истерясва. Наблизо сме, но сякаш не чуваме и не виждаме истерията.
Също помагаше изведнъж да сменим темата и да насочим вниманието към нещо съвсем различно. Или примерно аз започвам да правя нещо интересно за нея, и тя млъква и идва да гледа...
Също съм казвала - "Когато спреш да плачеш, ела при мен да си играем" или нещо подобно...
Обяснявайте защо не позволявате нещо. Може би сега е малък още, но за в бъдеще, е полезно.
Така ще вижда защо нещо не се позволява, че не е просто забрана, просто така...А че има причина.
Ако се изнервя, защото по време на игра го прекъсвате - обяснявайте му предварително планираното- "Сега ще поиграеш още малко, и после ще отидем до магазина...."
Давайте му да избира между малки избори - "Примерно, какво ще облечеш - синьото или зеленото яке?" А не - "Какво ще облечеш?"
Или вместо "Искаш ли да се облечеш и да излезеш?", казвате кротко и ясно: "Сега ще се облечеш и излизаме навън" Щото щерката на всеки въпрос с "Искаш ли...?" - отговаряше "Не!"
И принципно за малка възраст да се дава на дете да се колебае между безкрайни възможности според мен не е ОК, почва да се чувства изгубено в един момент, а родителите губят време. Няма смисъл да се пита "Искаш ли да си измиеш зъбите", когато е ясно, че трябва да ги измие...
За безобидни избори може да му дадете да почувства, че контролът е негов.
Добре е да има изграден дневен режим, да е предвидим и да не се изнервя при неочаквана смяна или липса на нещо очаквано. Пак говорете с него и предупреждавайте за смяна на плана в движение...Обяснявайте спокойно.
Да има достатъчно време за игра и физическа активност.
И вие да бъдете спокойни, че това поведение може да се регулира. Не сравнявайте детето си с други деца. Вашето е просто по-емоционално в поведението си.