Ще се опитам кратко и изчерпателно да опиша ситуацията и проблема:
Със съпруга ми опитваме да си направим бебе вече осми месец и резултатът все е
В края на април ми беше последната менструация и след като кръвотечението спря, отидох на лекар - при прегледа се видя доминантно фоликулче от дясната ми страна и доки ме посъветва да ловим ову-то от 27.04 до 01.05 и каза, че всичко ми е наред. Така и направихме и както е видно от графиката ми, според БТ и тестовете, май не сме изпуснали момента (което, разбира се, все още нищо не означава, но поне има минимален шанс). Вече минава една седмица от овулацията и през последните три дни не мога да позная тялото си: ходи ми се по малка нужда три пъти по-често от друг път, невероятно силни (понякога остри, понякога притъпени, но буквално нетърпими) болки в кръста, преминаващи и по целия гръб, болки ниско в корема (едно гадно дърпане, всякаш някой иска да ми изтръгне пикочния мехур), заболява ме и главата като от удар с тъп предмет, от всичко това ми се вие свят и ми се гади. Не съм някоя глезла и прага на болка ми е сравнително висок, но тези болки направо ме съсипват, губя буквално звук и картина - туширам ги с Aulin 100mg. и 20-тина минути след едно прахче мога да заема седнало положение. Всичко това не е постоянно, а е на тласъци и търпя да не пия болкоуспокояващото, докато не настъпи сериозната криза (малко преди да припадна от болка). Болките са придружени от нещо като втрисане - висока Т на тялото и ледени ръце и крака. При усилване на болката запова да ми пари лицето, а пръстите ми посиняват от студ. Няма как да съм настинала - пазя се и не пускам дори климатика, точно, за да не настина.Някой има ли идея какво може да ми се случва? Случвало ли ви се е нещо подобно? Твърде е рано да има каквито и да е симптоми, нали? .... и, ако случайно е станало бебе, дали е допустимо да се пие Aulin?

, та си мисля, че моооже и това да е симптом. Казвам може, за да не те навивам прекалено!

пак Аулин, заедно с Oscillococcinum и витамин С, като при настинка, Т снощи беше 38.3. Хем съм гладна, а като видя храна дори не мога да я помириша, а и с любимото сутрешно кафе от два дена сме врагове ... Адски ми е зле - и не се подобрява, а се засилва... тази сутрин вместо кафе, направо аулинче, с огромно усилие си влязох в колата, болката от дясно не ми даваше да седна...охх не знам, дано не ми се случва някоя гадост