Пет месеца с еврото...

Съотношението между ресурсите на България и Полша в сравнение с територията им е приблизително едно и също.
Т.е. не е само въпрос на ресурси, а и на управлението им.
И пак си запазват злотата.
А, даже и майчинството им е с подобен срок на българското.

Те, затова го свалиха Орбан, защото много им е било хубаво по негово време. И протести, огромни имаше срещу него. Все от хубаво.

Възможно е да се окаже, че разликата между тяхното "лошо" и нашето "хубаво" е незабележима. В случай, че при нас е толкова хубаво, че ни стига една смяна на валутата, за да се наредим сред богатите страни.

Политиците ли??? Изобщо не ги защитавам, черни са ми. Защитавам приемането на еврото, защото за мен е нещо добро.
Това с бабите няма връзка с еврото, просто времената станаха такива. Впрочем не помня и моята баба някога да се е къпала в пари, хем беше пенсионирана лекарка, а не селскостопанска труженичка.
Иначе е вярно, че инфлацията рязко дръпна напред, ама не е заради еврото. Да спрат глупавите войни и ще се нормализират нещата.






И сега за Полша. Огромната разлика между нас и Полша е, че там народът масово мразеше и социализма, и СССР/руснаците. Респективно веднага си пренастроиха икономиката и задушиха бившите комунисти, за разлика от нас.
През деветдесетте работех в голям световен концерн и все ни набиваха канчетата как в Полша правели стотици милиони долари оборот, а ние сме се мъчели тук с десет-двадесет.  Ама в Полша веднага демонтираха всичко руско и го замениха със западни технологии, а у нас тази замяна ставаше бавно, мъчително и неохотно.  Ето затова са преди нас.

какви са прочутите полски ресурси?  сещам се за кюмюра.

Човешки, ама не тъмночовешки...

А у нас гледаха да окрадат каквото има, и да затворят, без да мислят в перспектива. Затова сме след всички. Това дори не мисля,  че има нещо общо със социализма.

Аз съм на 50. Имам 30 години трудов стаж. Трябват ми още доста до пенсия, а си признавам, че съм изморена (жените не сме галеници на съдбата и менопаузни промени се отразяват на качеството на живот, вкл. и на работоспособността, ако не сте чували що е то мозъчна мъгла например, не е от мързел и не е нарочно). Сложете несигурните времена и стреса в уравнението. Баба ми на 55 най-късно се е пенсионирала. Конкретно моята се пенсионира на близка до моята възраст, в онези години необходимия трудов стаж също е бил различен. Помня я жизнена и енергична, но баба. Съсредоточи се в различни други дейности, но стресът да зависиш от заплата (да те държат на работа като сега до 65 а не да останеш точно на финала без) не помня да е съществувал. Помня го вече при моите родители, които пък в зората на демокрацията, след като поскандираха по площадите, рязко останаха в нищото (баща ми е пример за липсващи години трудов стаж, не защото е мързелив или крадлив от осигуровки, фалира им предприятието и работеше където каквото намери във времена без договори). В момента и двамата с майка ми се оправят с наличните си пенсии прилично, черпят и внуците някое друго евро за шоколад (нищо, че и внуците вече работят, жеста е важен, желанието и възможността). Не са гладни.
С цялата тази тирада казвам само, че времената се менят, дори днешните пенсионери (моите родители) не са толкова онеправдани, колкото ги изкарват постоянно.

Изобщо не са онеправдани. И въобще дали човек ще зависи от друг човек си зависи от това дали той може да си прави сметката.
Нито моите баби и дядовци, родени преди век, нито майка ми, която е на достолепна възраст, са имали нужда от помощ от децата си.
Нито пък аз ще чакам дъщеря ми да ме издържа. Всякакви времена и кризи е имало.
Има хора, които умеят да се справят и други, които все са на червено.

Аз съм ЗА еврото. Но съм за еврото, въведено по правилния начин и в правилния икономически момент. При положение, че държавата ни в момента не може да се справи с овладяването на инфлацията и спекулата, еврото просто не е решение. То не е магическа пръчка.
​И тук изобщо не става въпрос дали някой е „онеправдан“, а за чиста проба социална уязвимост в настоящето:
​Пенсионерите: С пенсия от 400 евро трудно можеш да си позволиш да живееш „добре“. Под „добре“ нямам предвид просто физическо оцеляване на хляб и картофи в панелка, в която не е правен ремонт от 20 години. Имам предвид нормален живот – да можеш да отидеш на почивка, да си платиш ремонта, да си смениш остарелия електроуред, без това да взриви бюджета ти за три месеца напред.
​Младите хора: Тези, които сега започват професионалния си път. Факт е, че масово стартират със заплати от 700–800 евро (разбира се, с изключения). При положение, че наемите в София в момента започват от 450–500 евро, как точно се очаква един млад човек да се справя сам, да учи, да се развива и да има някаква финансова култура, различна от „предвидливост“ за следващия наем?
​За да сме в тази ситуация, самото евро не е в основата. Основата е начинът му на въвеждане в държава, която превърна превалутирането в допълнителен фактор за задълбочаване на вече съществуващата криза.
​В момента съм на морето – гъмжи от чужденци пенсионери. В Турция е абсолютно същото. Разговарях с някои от тях – не са дошли за по 5 дни, стоят по две-три седмици, хранят се по ресторанти, угаждат си и живеят достойно. Как пък веднъж за толкова години по курортите не видях български пенсионер да живее така? Май ще трябва да си купувам нови очила, въпреки че вече си имам...
​

Ами ние като започнахме работа заплатата беше по 3 щатски долара. И какво? Оцеляхме. Сега го изкарвате все едно сме на ръба на оцеляването, което е пълна лъжа.
Как да не сте виждали богати бабички в България? Туристичуските агенции 55+ са пълни, на опашки се редят възрастните да се докопат до места за почивка... бедни били. 90те щото бяха много богати. Поне 10тина познати имам, които никога досега не бяха ходили в чужбина, последните 2-3 години се скъсаха от екскурзии, хора на възраст и са зле с езиците.
Ай, стига с тия руски опорки, не било време. То за комунистите нищога няма да е време българинът да живее добре. И винаги ще е време да го крадат яко. И да ни спретнат още едно зануляване на спестяванията ни. Та и за хляб да нямаме пари. Живели тме го вече, мерси сме.
При всички положения за децата ни и бъдещето на България приемането на еврото е страхотен късмет, като печалба от лотарията. За руснаците е зле, че ни изпуснаха и се отдалечаваме от задушаващата им прегръдка. Заради която буквално гладувахме на няколко пъти през 90те.
И във форума ясно се вижда - най ревящите от бедност са най-богатите. Една чакала на многочасови опашки за промоции в немските вериги (което е пълна лъжа, такива опашки просто не съществуват), а после в друга тема се консултира къде до инвестирала - апартамент ли да си купи или златО. Смешен плач

Дева, не знам кога са родени бабите и дядовците ти, но моите са родени в началото на 20 век и са били ограбени от комунистите. И двамата ми дядовци умират, а бабите ми никога не са успяли да работят. Едната е била на 36 години през 45, другата на 52. И двете, макар и с образование, не са работили преди, а са били домакини.
И двете, преди да бъдат ограмени са имали имущество, пенсионни осигуровки, акции. Логично, се нуждаеха от помощ от родителите ми, които пък бяха в кофти възраст след 89та.
Ако излезеш от частната ти ситуация, ще видиш, че не е точно както си ги представяш нещата.

Естествено, че има хора, които се справят и хора, които не се справят. Има и по-нормални пенсии, е не чак 2000/3000евро, но достатъчно за хора със собствено жилище и изгледани деца. Но принципно, искам да кажа, че не ни е виновно еврото. Да, някои неща поскъпнаха, след въвеждането му, защото закръглиха нагоре и така. Имаше един лаф от 90-те: за Бога братя, не купувайте. Аз съм орязала някои глезотии, защото станаха брутално скъпи и като направя сметката само 200евро на месец за кафе, обяд с колегите и подобни. Услугите и тях поорязах, като интензитет: химическо, козметик, фризьор... То не че и бензина не поскъпна брутално, и тока. Но това не е ефект само от еврото, навсякъде всичко хвърчи нагоре. Войни, политическа обстановка, но най-вече нашите управляващи и техните решения.

Еврото е въведено. Точка.

Не говоря за оцеляване, а за добър, нормален живот.  Аз деца нямам,  на 30 съм, не съм комунист, нито проевропейско цвете..
Не рева, за себе си съм направила така да живея доста добре. Не ми пречат цените, имам и си плащам. Не ми дреме особено в лев или евро или дали плащам 100 лв или 100 евра за лекар например.
Но виждам по далеч от моята постеля. Обичам и хората около мен да живеят добре. Харесва ми да виждам имащи, а не броящи стотинки хора. Ако вие сте научена да оцелявате, то аз не искам да се уча. 🙃

П.С. и не се чудя в злато или апартамент, предпочитам и двете.