Пет месеца с еврото...

От първото не следва второто. Това за Русия...

Това мислене от типа „ако не сме в ЕС и НАТО, значи автоматично ще попаднем в лагера на Русия“ ми се струва твърде примитивно за един толкова сложен свят. Все едно няма нищо между две крайности и не съществуват други възможности, интереси, партньорства и начини да отстояваш собствените си позиции.
Светът е голям и сложен, а възможностите са много повече от това да се сгушим в познатото и да си повтаряме, че така ни е по-сигурно и по-удобно. Не е достатъчно да избираме само според страха, че ако започнем да критикуваме, да задаваме въпроси или да протестираме, някой ще ни изхвърли при „лошите“, ще ни отнеме сигурността и ще ни развали удобничкото.
Така сами се лишаваме от възможността да погледнем света с отворени очи, да мислим самостоятелно, да преценяваме трезво интересите си и да търсим собствен път. А това не означава непременно да отхвърляме съществуващите си съюзи или да се хвърляме в друга крайност. Означава да не свеждаме целия свят до две възможности и да не бъркаме принадлежността с отказа от самостоятелно мислене.
Понякога толкова силно се вкопчваме в удобния диван, че забравяме да погледнем какво се случва около нас. Успокояваме се, че щом сме се настанили удобно, значи сме защитени и всичко е наред. Само че удобството не е гаранция за сигурност, а познатото не е непременно вечно. Докато се страхуваме да не изгубим мястото си, може постепенно да изгубим самата основа, върху която то стои.
И най-ироничното е, че докато се опитваме на всяка цена да запазим удобното си местенце, може да пропуснем момента, в който условията около нас вече са се променили. А когато някой най-накрая издърпа диванчето изпод нас, ще разберем, че няма как вечно да живеем в матрицата, да се крием в нея и да отказваме да се събудим.
Истинската сигурност не е просто да се държиш за нещо познато от страх да не останеш без него. Тя е и в способността да разбираш света, да мислиш самостоятелно, да виждаш навреме промените и да имаш смелостта да търсиш възможности, вместо да се примиряваш с внушението, че друг избор няма.

Тоест отиваме към другата любима фраза на Копейкин и неговите фенове, "независима/самостоятелна България" (каквото и да означава това). Поправете ме, ако греша. Обективно погледнато, единствената малка (във всякакъв смисъл) държава, която може да си позволи неутралитет, е Швейцария. И отново, обективно погледнато, тя е по-малко държава и повече банка. А някъде между западните държави и Русия новият световен лидер, който се оформя напоследък, е Китай (заслужено, бих казала, да им отдадем дължимото). И все пак те също са комунисти, а моите лични убеждения са твърдо против. Така че, колкото и да е клет и западащ ЕС според доста българи, аз лично съм твърдо за него (както и моето близко обкръжение).

Но защо изобщо трябва да свеждаме разговора до „ЕС или Русия“ и да приемаме, че всяка идея за по-голяма самостоятелност автоматично означава отдалечаване от Европа и приближаване към Русия? Това е точно мисловният капан, за който говоря.
Самостоятелността не означава непременно неутралитет, изолация или отказ от съюзи. Означава способност да мислиш със собствената си глава, да познаваш интересите си, да преценяваш критично решенията на партньорите си и да търсиш възможности, вместо да приемаш, че изборът ти е предварително сведен до две опции.
И защо Швейцария да е единственият възможен пример за държава със самостоятелна политика? Нито неутралитетът, нито самостоятелността са едно и също. Една държава може да членува в ЕС и НАТО и същевременно да има собствен глас, да защитава интересите си и да не приема безкритично всяко решение. Тъкмо това би трябвало да е целта.
Можеш да си убеден привърженик на ЕС, без да го идеализираш. Можеш да виждаш предимствата на членството, без да смяташ, че всяка критика към него е заплаха. И можеш да отхвърляш руския авторитарен модел, без от това да следва, че всяка алтернатива на дадено западно решение е проруска.
За мен проблемът е именно в тази примитивна бинарност: ако не си с нас във всичко, значи си с тях. Тя не защитава нито демокрацията, нито свободното мислене. Напротив, обезсмисля ги.
Светът е много по-сложен от подобни схеми. И ако искаме България да има бъдеще, не е достатъчно просто да изберем към кой лагер да се придържаме. Трябва да можем да мислим какво искаме да постигнем, какви инструменти имаме и как да защитаваме интересите си в един променящ се свят.
Защото удобството да принадлежиш към правилния лагер не бива да се превръща в отказ да мислиш самостоятелно. А и съюзът, който е достатъчно уверен в собствените си ценности, не би трябвало да се страхува от критични въпроси.

Аз не мисля, че щом някой не приема моето мнение, значи задължително ми е враг. Просто се опитвам да бъда обективна. А обективно погледнато, колкото и да не ни харесва, България не е достатъчно влиятелна държава, за да може да си позволи самостоятелност/независимост. Ако все пак греша, моля да ме оборите с факти.

Съюзът не се страхува толкова, колкото България сякаш често се самоцензурира. Може би ние не сме достатъчно уверени в собствените си ценности, а и като че ли за толкова години още не сме успели единодушно да си определим приоритетите и интересите като държава, та да ги защитаваме.
Сега си личи особено добре и за пореден път с бюджета - Радев настоява за кохезия, Кънев иска  конкурентоспособност.

Война е. Какъв неутралитет? Или сме с ЕС или с рф. Няма средно положение към октомври 2026 година. И Швейцария не е неутрална в тази война!
А икономиката на България без ЕС е пълен фалит. Всичко е свързано с ЕС и запада.

Към всички, които говорят за самостоятелност и независимост на страната. Нима не беше така до 01.07.1997, когато подписахме споразумението с МВФ? Какво ни пречеше за близо 8 години да се появят поне наченки на тива, за което говорите?

Нужно ли е да припомняме и в какво положение се намираше държавата по това време - хиперинфлация, деноминация на лева, поголовна безработица, празни магазини, ежедневие, в което властваше правосъдието на мутрите. Нужно ли е да изборявам още?

Много по-добре да сме в тези толкова "лоши" и "недолюбващи" съюзи, като ЕС и НАТО, отколкото да залитаме в друга орбита.

Валутният борд България сама си го наложи... МВФ няма връзка с него...

Какво би приела за факт, след като кепенците са ударени? Обективно погледнато, споменатият от теб политик е  лаладжия и вакуум под налягане.
Дай да видим какво е обективизъм в сегашната ситуация, когато България е пълноправен член на ЕС, ЕЗ и НАТО. Примерно една Великобритания също е разделена между за/против ЕС и дори си имат един Фараж
Щото на гол лозунг е лесно

Напротив!

Валутния борд е резултат на финансова програма, договорена и изискана от МВФ.

Зададох ясен и кратък въпрос на ИИ "МВФ принудила ли е България да въведе Валутен борд". Отговора:

"НЕ. МВФ не принуждава България,но поставя въвеждането на Валутен борд като условие за отпускане на финансова помощ..."

П.П.

Никой не може да ме убеди,че България е имала нужда от заем... Нито тогава,нито преди 1989г.,нито след "10-ти",нито днес България има нужда от заем,колкото и Радев да тръби обратното...

Мисля, че тези две неща умишлено се смесват: реалната война между Русия и Украйна и начинът, по който ние възприемаме света и говорим за него. Така реалният военен конфликт се превръща в универсален аргумент, с който всяко несъгласие, всяка критика и всеки опит за самостоятелно мислене могат да бъдат представени като заплаха или нелоялност.
Когато постоянно повтаряме „или сте с нас, или сте с тях“, сами свеждаме света до два лагера и превръщаме всяка дискусия в продължение на конфликта. Въпросът е кому служи подобно мислене и защо трябва да приемаме, че да защитаваш собствена позиция означава да подкрепяш противника.
Реалната война не е измислица. Но представата, че всяко политическо несъгласие е част от нея, е нещо съвсем различно. И когато тези две неща съзнателно или несъзнателно се сливат, губим способността си да мислим отвъд страха, противопоставянето и готовите етикети.

stefi2005 запасвай пушкалата, стягай цървулите. Стига с агитацията да участваме всички в твоята лична каша в мозъка ти.

За съжаление има вероятност да г о проумеят по трудния начин.
Онова кречетало Манолова какво се е заела с веригите? Знаем, че отдавна са трън в очите на нашенската мафия. Целта е да ги изгонят от България ли? Тази проста патка, ако я беше наистина грижа за хората, щеше да знае, че именно веригите предлагат по-добри цени и хората  масово пазаруват оттам. Да не говорим за пенсионерите.

Искаш да кажеш, че Швейцария, Дания и други държави, които не са в ЕЗ са по СССР-ски модел? Това е интересно....