С първата бременност ме беше страх от раждането, но като дойдоха края на август и септември (каката също е септемврийче) - толкова много ми тежеше вече и толкова се бях подула от жегата, че исках да родя. 
Виж целия пост
Термин септември 2026 - 3
- Публикувана: 1 юни 2026, 08:12 ч.
- Последно мнение: 2 юли 2026, 22:38 ч.
# 375
1 юли 2026, 11:16 ч.
# 376
1 юли 2026, 12:22 ч.
nanisi и при мен така с умората. Апетит също почти нямам, но вече ежедневно си поспивам още от обяд. Предимно ми се лежи и напоследък трудно издържам късна разходка повече от час. Сигурно от жегите де, нооо е факт, че си се измарям повечко.
Виж целия пост
# 378
1 юли 2026, 13:29 ч.
За жалост с моето първо раждане от 17 часа, окситоцин, много контракции, малко разкритие и голямо бебе за моя ръст, накрая секцио, мога да кажа, че възстановяването ми беше много по-лекия вариант от нанесения стрес. Имаше проблеми за дъщеря ми, които и до ден днешен ѝ оказват влияние на здравословното състояние. В този ред на мисли мога да кажа само да се вслушате и във вашите усещания, не винаги всичко е на всяка цена. Не само естественото раждане е вариант. Важно е накрая вие и бебето да сте добре. Не агитирам никого за нито едното от двете раждания, всеки си има лекар, както и свои усещания. Сърдечно желая на всички момента да бъде запомнящ и красив, както и без усложнения ❤
Аз съм доволна от почивката ни, беше ужасна жега, но даже надминах своите очаквания и седях на плажа от 9 до 17-19 ч. Като се прибрах краката ми придобиха нормалните си размери и отоците спаднаха.
Финално ще правя късна фетална около 35 г.с. Надявам се всичко да мине добре и там, на финала сме 🙏🏻
Виж целия пост
Аз съм доволна от почивката ни, беше ужасна жега, но даже надминах своите очаквания и седях на плажа от 9 до 17-19 ч. Като се прибрах краката ми придобиха нормалните си размери и отоците спаднаха.
Финално ще правя късна фетална около 35 г.с. Надявам се всичко да мине добре и там, на финала сме 🙏🏻
# 379
1 юли 2026, 16:59 ч.
И аз се изморявам повече напоследък, но се старая да правя между 8000 и 10000 крачки на ден, по хладното разбира се. Като се движа се чувствам по-добре въпреки умората. Като се залежа повече и започват разни болежки тук там.
Виж целия пост
# 380
1 юли 2026, 17:16 ч.
Аз започнах да излизам на разходка сутрин (преди работа), за да се раздвижа.
Ноооо и на мен започва много да ми се пишка като вървя повече.
Тук последните 5 дни е 40+ градуса и не съм си подавала носа навън, то не може да се диша като излезеш.
Виж целия пост
Ноооо и на мен започва много да ми се пишка като вървя повече.
Тук последните 5 дни е 40+ градуса и не съм си подавала носа навън, то не може да се диша като излезеш.
# 381
1 юли 2026, 17:19 ч.
О, аз също гледам да правя 10000 крачки, но ме накуп. Правя няколко по-малки разходки, разпределени през деня.
Виж целия пост
# 382
1 юли 2026, 22:37 ч.
Аз правя едни подготвителни упражнения от ютуб - комбинация разтягания и леки силови. Дори и в крайна сметка да нямат ефект, поне се чувствам доста добре от тях. Мисля да пробвам и масаж на перинеума, не знам дали ще успея да съм достатъчно сериозна обаче.
И мен ме хванала умората, предполагам некачественият сън е донякъде виновен. Постоянно се будя, за да се завъртя - боли ме, на която и страна да спя. Снощи даже сънувах, че си лежа по корем, беше голям кеф. 😅
Мен от естественото раждане не е ме е страх (първа бременност е и при мен), подготвила съм се, че ще боли, но ще дойде и ще мине. Даже повече ме е страх да не се наложи секцио.
Виж целия пост
Моята 3та ФМ ще е в 32+2, а реално ме викаха в 34-та, но докторката май е отпуск тогава. Много късно ми се вижда.
Моят нов неприятен симптом е умората - не мога да изкарам целият ден без 30 мин. дрямка по средата. Аз все още ходя на работа и си се уносех онзи ден на бюрото, много ме хвана срам
и ми се гади докато ям, нямам апетит, направо си е първи триместър, но с корем. Поне ми остават едни 2 седмици работа и без да ми е гузно ще си спинкам на обяд докато мога.
shishar4e, благодаря за посланието, мен не ме е страх от раждането, единственото ми притеснение е бебка дали ще е добре, всичко друго ще мине.
Малко смяна на темата - някой от вас пробвал ли е/ще пробва ли различни методи за подготовка за раждане - мобилност/йога пози, чай от листата на малина, фурмите, масажи и т.н.? Дали си струват?
Моят нов неприятен симптом е умората - не мога да изкарам целият ден без 30 мин. дрямка по средата. Аз все още ходя на работа и си се уносех онзи ден на бюрото, много ме хвана срам
и ми се гади докато ям, нямам апетит, направо си е първи триместър, но с корем. Поне ми остават едни 2 седмици работа и без да ми е гузно ще си спинкам на обяд докато мога.shishar4e, благодаря за посланието, мен не ме е страх от раждането, единственото ми притеснение е бебка дали ще е добре, всичко друго ще мине.
Малко смяна на темата - някой от вас пробвал ли е/ще пробва ли различни методи за подготовка за раждане - мобилност/йога пози, чай от листата на малина, фурмите, масажи и т.н.? Дали си струват?
Аз правя едни подготвителни упражнения от ютуб - комбинация разтягания и леки силови. Дори и в крайна сметка да нямат ефект, поне се чувствам доста добре от тях. Мисля да пробвам и масаж на перинеума, не знам дали ще успея да съм достатъчно сериозна обаче.
И мен ме хванала умората, предполагам некачественият сън е донякъде виновен. Постоянно се будя, за да се завъртя - боли ме, на която и страна да спя. Снощи даже сънувах, че си лежа по корем, беше голям кеф. 😅
Мен от естественото раждане не е ме е страх (първа бременност е и при мен), подготвила съм се, че ще боли, но ще дойде и ще мине. Даже повече ме е страх да не се наложи секцио.
# 383
2 юли 2026, 14:49 ч.
Моята 3-та ФМ в крайна сметка ще е в 28+6 дни, д-р Марков няма да го има от края на юли и първите седмици на август, когато ще съм около 30-та седмица и ми я изместиха за тогава. Видях в ценоразписа, че имат и някаква късна ФМ, която е след 32 г.с и се надявам ако всичко е наред да не ме викат още веднъж. При мен също ще е първо бебче, на 35 години съм и за сега много искам да е естествено раждане, доста си ме е шубе от естественото раждане, но повече ме е страх от секциото. Бебето за сега е седалищно и се надявам да се завърти.
Голяма мъка е при мен ходенето до тоалетна … не знам дали заради допълнителното желязо, което ми добави Аг на последния преглед, но нищо не помага, започнах и Дуфалак, но от него нямам ефект освен болезнени спазми и потдуване.. Как е при вас положението
Виж целия пост
Голяма мъка е при мен ходенето до тоалетна … не знам дали заради допълнителното желязо, което ми добави Аг на последния преглед, но нищо не помага, започнах и Дуфалак, но от него нямам ефект освен болезнени спазми и потдуване.. Как е при вас положението
# 384
2 юли 2026, 15:45 ч.
Напълно те подкрепям. Цяла бременност ме плашеха, че секциото е ужас, ад, нямало ставане, нямало възстановяване и си бях казала, че отивам за нормално и каквото стане. Да, ама при мен трябваше секцио, а операционната заета с друго секцио, тоновете падаха и буквално трябваше да излезе някак… накрая детето ми беше като парцал. Отделно с травма, която ще си носи цял живот. Раждах без упойка, с окситоцин и за болките, поне моите бих казала, че не бяха нищо страшно, но възстановяването ми беше дълго заради многото (16!) шевове и в този ред на мисли не всяко естествено раждане е цветя и рози, за съжаление. Не искам да упреквам никого и най-добре всяка да действа така, както усеща най-добре вътрешно и разбира се с мнението на АГ. Аз съжалявам, че не послушах мнението за секцио и че се повлиях от това, че по-добро от естественото нямало… Дано всички имаме безпроблемни раждания и здрави бебчета, по какъв начин - няма никакво значение. 🍀🍀🍀
Виж целия пост
За жалост с моето първо раждане от 17 часа, окситоцин, много контракции, малко разкритие и голямо бебе за моя ръст, накрая секцио, мога да кажа, че възстановяването ми беше много по-лекия вариант от нанесения стрес. Имаше проблеми за дъщеря ми, които и до ден днешен ѝ оказват влияние на здравословното състояние. В този ред на мисли мога да кажа само да се вслушате и във вашите усещания, не винаги всичко е на всяка цена. Не само естественото раждане е вариант. Важно е накрая вие и бебето да сте добре. Не агитирам никого за нито едното от двете раждания, всеки си има лекар, както и свои усещания. Сърдечно желая на всички момента да бъде запомнящ и красив, както и без усложнения ❤
Аз съм доволна от почивката ни, беше ужасна жега, но даже надминах своите очаквания и седях на плажа от 9 до 17-19 ч. Като се прибрах краката ми придобиха нормалните си размери и отоците спаднаха.
Финално ще правя късна фетална около 35 г.с. Надявам се всичко да мине добре и там, на финала сме 🙏🏻
Аз съм доволна от почивката ни, беше ужасна жега, но даже надминах своите очаквания и седях на плажа от 9 до 17-19 ч. Като се прибрах краката ми придобиха нормалните си размери и отоците спаднаха.
Финално ще правя късна фетална около 35 г.с. Надявам се всичко да мине добре и там, на финала сме 🙏🏻
# 385
2 юли 2026, 16:10 ч.
То и до шевове пак има разлика. И аз бях и с вътрешни и външни шевове. На 3-тия ден падна първият, след като почна да ме опъва и дърпа и щипе и имах чувството, че ме зашиват отново, а се оказа, че това е симптом, че кожата зараства и шевът скоро ще падне и така и стана - като отидох (още бях в болницата) да ме прегледат и акушерката на смяна само го докосна и той остана в ръцете ѝ. Така всичките малко по малко ги усетих как им идва времето и до 20-тия ден вече бяха паднали. Мен ме заши специализант в Майчин дом, имах двойна епизиотомия. Бях толкова жадна, изморена (раждах през нощта) и гладна, че честно в момента не си го спомням шиенето какво беше. Но си спомням супата, която се помолих в 4 през нощта да ми дадат и намериха от предния ден останала, както и двете филии хляб хахах
Виж целия пост
# 386
2 юли 2026, 16:33 ч.
Мъжът ми много ми се смя като се прибрах вкъщи на 3тия ден и казах "Храната за обяд и вечеря беше супер вкусна" (раждах в държавна болница, та може да си представите какви буламачи са били).
Виж целия пост
Но си спомням супата, която се помолих в 4 през нощта да ми дадат и намериха от предния ден останала, както и двете филии хляб хахах
Мъжът ми много ми се смя като се прибрах вкъщи на 3тия ден и казах "Храната за обяд и вечеря беше супер вкусна" (раждах в държавна болница, та може да си представите какви буламачи са били).
# 387
2 юли 2026, 16:37 ч.
Да, аз също. Определено не беше хубава храната, но бях способна да ям каквото има. В представите ми просто е крайно цинично за закуска на родилка да се полагат 2 филии хляб и бучка масло и конфитюр (като от тези в хотелите при блок-масите). Добре, че разбрах за бистро на 1вия етаж на болницата, където започнах да ходя и да се храня качествено. Не говоря за лукс или изисквания, ама… на прасетата и кокошките на село едно време баба ми даваше повече храна. Една ябълка и чаша кисело мляко поне да имаше.
Виж целия пост
# 388
2 юли 2026, 16:46 ч.
Тук за закуска даваха филия с триъгълниче топено сирене и парче салам.
Виж целия пост
# 389
2 юли 2026, 17:39 ч.
При мен самото раждане беше сравнително леко, болката беше до разкритието и пукането на околоплодния мехур. Разминахме се с 2 външни шева, които след 1 седмица АГ поиска да махнем, да не се мъча, докато се разградят. За мен най-големият ужас бяха хемороидите, които получих след раждането. Заради тях 3 дни след това в болницата бях само на шоколад и диня. Боляха ме ужасно много, не можех да си седна на дупето. Честно казано това ме притеснява сега. Не самото раждане, не разкритието, защото този път ще чакам естествено да станат контракциите на 5 мин, не да ми слагат окситоцин. Страх ме е от пукането на мехура защото това най-много ме болеше и от скапаните хемороиди.
Виж целия пост
Препоръчани теми