Термин септември 2026 - 3

Момичета, решили ли сте как ще раждате, ако няма медицинска предпоставка за секцио?
От началото на бременността слушам как, като съм инвитро трябва да раждам секцио, единствено следящия не ми го казал, даже на първия преглед в 12 седмица каза, че подкрепя естественото.
Сега съм в голяма чуденка, дали да не пробвам, ако се обърне, защото от 3 месеца е седалищно разположен. Честно казано изпитвам ужас от спиналната упойка, която ще ме парализира за няколко часа....и си имам стари драми с паник атаки и не знам какво да правя.  То ясно, че трябва да излезе по някакъв начин, но въпроса е психически кой вариант е по-щадящ?

Ако мога, бих избегнала упойките. Колкото и да ми обясняват как бързо ставали и се раздвижвали, никой не може да ме убеди, че това е реално. 
Първото го родих естествено

Надавам се и второто така да излезе.

Аз пък още не съм решила къде и при кой лекар да раждам.

Най-щадящият вариант е този, който предизвиква в теб най-малко страх и тревога. Сама трябва да се настроиш за това, като разбира се си наясно, че и двата вида раждане носят своите рискове.
Аз лично си знам и усещам, че клоня към естественото раждане и се моля да няма предпоставки за секцио. Но моята драма пък е дали да има епидурална или не, иска ми се без, нооо.. да видим.

Успокоих се, че мислех, че само аз още имам колебания за лекаря, а времето си минава   На мен ми се иска да е естествено раждането, ако има възможност бих избрала да е с епидурална упойка, но бебето за сега си стои седалищно, надявам се да се завърти...


И мен ме мъчат хемороиди от няколко дни ... ужасни са. Също колкото повече наближава, чувствам една тревожност, че не знам дали ще се справя... първо бебче ще ми е и ме гонят едни мисли , на рев ме избива постоянно.

Ако държиш на естественото въпреки седалищната позицията мисля, че има някакъв метод, който се пробва от акушерка да завърти бебето отвън, май е малко успешен, но има случай на обръщане доколкото съм чела тук от форума ECV се казваше.
А и има време все още да се обърне с главата надолу, май след 36-та се брои за вече финализирана позата.

Надежда Стаменова в "Надежда" практикува външно верзио. С каката не успях да намеря някой да го практикува тогава.

Кашмир, за варивата е точно така, както каза Пагане. При мен проблемът е дълга гликемична опашка и например като ям грах на 1-ви час ми е 5.5, а на втори се вдига на 7 и си седи 7 и на трети час, 6.7 на четвърти час и чак на 5-6 час пада под 5. Ако ям ориз, ще ми се вдигне на 1-ви час към 10, на втори час ще ми е 7 и на трети ще ми е под 5. Съвсем различно поведение защото въглехидратите се разграждат по съвсем различен начин и защото моето тяло конкретно така реагира. Ако е по-скоро като гарнитура или към салата обаче, а не основния компонент, ориза пак ще ми вдигне много, но варивата - не. Защото тя по начало не ми вдига много високи стойности, а по-бавно се усвояват. В малки количества и по-рядко не натоварва организма. Така си го обяснявам аз според указанията на ендокринолога и личните ми проверки с глюкомера вкъщи.

Лаленце, и аз се усещам много по-лесно раздразнителна и напрегната. Най-лошото е, че си го изкарвам на ММ, а той ми е такава упора и подкрепа, толкова стоически издържа на всичко… все си повтарям, че всички мъже го имат това качество да не виждат така, както жените, да не планират така, както жените, да не са способни да организират задачи, багаж, планове и че е нещо, което трябва да приема, че съм по-добра и да го правя именно защото съм по-добра, но си изпускам нервите и все се ядосвам, като нося пет дини под една мишница и нещо излезне извън контрола ми и ми се иска някой да можеше да ми помогне без аз да трябва да давам подробни указания (защото накрая имам чувството, че давайки указанията съм се натоварила още повече отколкото ако го бях свършила сама).

Аз силно се надявам да раждам естествено, но при мен може и да се наложи секцио, та се подготвям психически и за този вариант (то като цяло всеки трябва да е подготвен, защото не винаги нещата минават, както ги планираме).   Моят АГ е много за естественото раждане, та поне знам, че няма да ме насилват за ненужно секцио.

Относно седалищното разположение на бебето - чувала съм за някакви упражнения, които могат да се правят, за да се завърти - не знам дали в действителност са ефективни, но не пречи да се пробва. При мен на последния преглед миналата седмица в 28ма беше с главата надолу, но е все още доста рано и може пак да се завърти.

Предната ми бременност беше инвитро в Надежда , но по никакъв начин никой не ме е убеждавал , че трябва да е секцио . Единственото поради което аз го избрах бяха 250 км , който ме делят от болницата  😂😂 и ако беше нормално едва ли щях са имам време след изтичане на води за 3-4 часа път с кола 😂😂 Колкото до упойката не я усетих като болка за секунди ти изтръпва всичко докато легнеш нямаш много време да се наместваш 🫣😆 Моето секцио беше от 10 часа и в 17 часа дойдоха да ни раздвижат и изправят . Определено първите дни е доста кофти ставане , лягане и клякане . Мисля ,че при мен след 1 седмица вече можех да си върша всичко , като се съобразявах и не вдигах нищо по тежко от бебето 😆😂

Шишарче, мерси за разясненията!😘 Тези дни експериментирах. След ориз бях 6.5 на 2ри час, след боб - 6, след картофи 5.4. То про мен не се доказа Г.Д. ,но понеже бебето върви голямо (съразмерно, не само коремче) , съм на диета.

Аз за жалост нямам избор и ще бъда секцио. Имам 5см миома до шийката,която я измества и няма как да стане за естествено раждане + с един бъбрек съм и не трябва да се напъвам...
На мен чуденката ми е за упойката... дали да е спинална или да се моля за пълна..
Не знам при усложнение (заради миомите) дали може да се премине към пълна упойка... (Но да не мисля за такива неща:grinning:)
Предстои ми сега на 23.07 разговор с доктора,който искам да ме изражда...дано ме успокои,че започвам да се паникьосвам

И аз нямам избор за секциото, от сега паник атаки получавам като си помисля, че няма да си усещам краката, но пък всички ми казват, че бързо забравяш за това като започне да плаче бебето. Но пък винаги съм си мислила, че повече ме е страх от естественото раждане - защо, не мога да си обясня 😁

Аз искам да ви се оплача! Побесняла съм! Бяхме за уикенда във Велинград, в скъп 5-звезден хотел, и първо си помислих, че комарите яко са ме наяли… обаче! днес вече установявам, че това не са ухапвания от комари, а дървеници! Имам ухапвания и по лицето дори… днес цял ден пера и суша на 60 градуса.. много се надявам да не сме пренесли нещо и у нас, от това най-много се притеснявам. Няма да коментирам, че сърбежът е отвратителен 😒

И при мен положението със секциото е ясно, а пък аз и друго не искам де. Гледам много да не го мисля, но от време на време ме удрят едни параноични мисли дали всичко ще е наред, кой ще ми гледа голямото дете ако нещо стане с мен, някакви страшни тъпотии. А и тя горката онзи ден разбра, че няма да ме има няколко дни и много се натъжи. Тези страхове мен ме притесняват, не ме е страх от болка или възстановяне.

Пагане, викай фирма докато е време, защото това е голяма напаст и няма изчистване. 60 градуса не съм сигурна дали биха ги избили.
Дано да не сте си докарали някоя у вас. За това мразя повечето хотели тук, за няколко скъпи знам, че има дървеници и не си помислям да ходим.
Един съвет колкото и параноично да ти звучи - ако имаш ютия с теб или от парните четки може да пробваш на матраците и ако има някоя гад излиза подведена от топлината

Ау ужас, от тия гадини много ме е страх! Дано не сте пренесли и вкъщи… В кой хотел бяхте? Ние бяхме 3 дни в Макси миналата седмица. Аз също съм нахапана по краката и дупето, но моите са по-скоро от комар, че и по принцип си ме обичат… Аз бях на 2 мнение при Ставрев в Пловдив. Честно казано не съм очарована, струва ми се, че много бързо мина този преглед. Каза, че няма нищо притеснителни и даже не виждал миома. Не знам как става този номер като следящата каза, че имам 5 см такава. Предполагам и той не я видя, защото е долепена за плацентата. Аз му обясних, но все пак той в лекар и си държи на собственото мнение, разбираемо… Та, бебе на тогавашния преглед, в 28 г.с. беше 1350 гр., каза “Уха”, но нищо повече не е коментирал. Ще видим какво ще каже моята АГ.

Знам, че пъпки могат да се появяват до 72 часа след ухапване, ако и утре имам нови пъпки, смятам да викнем направо фирма да напръска - независимо дали сме донесли нещо вкъщи или не. Тъкмо този уикенд ще пристигне кошарата и щяхме да я сглобяваме заедно със скрина… голям късмет.

Ay398, в Арте бяхме. Работили съм по хотелите доста години и знам какви ги вършат, независимо от звездите, и от професионално изкривяване всеки път проверявам чаршафи, матраци, бани… е тоя път ми беше толкова уморено и нищо не проверих. Направо ми развалиха настроението, а искахме да идем ей така за 2 дни някъде, че по-натам няма да можем.