Ами, всъщност и търсене на жена имам предвид, просто в конкретния случай ме провокира случка с жена, която съответно изглеждаше като да търси мъж.
Ами тези двама души как да са заедно, да се влюбят, ако не могат да се намерят преди това?
Вярно, че има жени и мъже, които не търсят. Майка ми и някои от разведените ѝ приятелки са пример за такива. Разведени с малки деца, не посмяха или нямаха желание да търсят друг мъж за семейство.
Ама то е някак срамно да кажеш, че търсиш, и то неуспешно. Веднага едва ли не ти се лепва етикет "лузър", почват да се съмняват във външния ти вид, в размера на заплатата или бюста, пък те, хубавите хора, нямат нужда да търсят. Боклука да излязат да хвърлят, по четирима ухажори ги пресрещат. В социалните мрежи нищо не търсят, но са поразително активни в намеците, че са свободни и в минутката за самореклама. И знсятз ей така, съвсем случайно, всички сайтове/апове за запознанства.
Има някои, които следят пазара и се саморекламират, дори и като са във уж много щастлива връзка, в която те идеални, партньорът идеален, скъсват се от секс, проблеми няма, ама ей така да проучат, да си направят самореклама, да пофлиртуват.Излязат ли от връзката, вече имат набелязани няколко обекта, и сигнализират.
Докато има други, 10-20 години семеен живот, не е идеален, ама то на кого ли му е идеален животът и работата. И като ги загубят, са като треснати с мокър парцал. Не са се отглеждали от години за друг мъж/жена/работа, последно им се е случвало някъде през 2008, и са изумени колко са различни нещата, как всичко е онлайн и как са изостанали.
Не съдя другите, само уточнявам, че твоите обяснения могат да са валидни за някои, но не са универсални. Има и друг поглед върху отношенията между хората.
