Прилича ли търсенето на мъж на търсенето на работа?

  • 10 390
  • 546
# 540
Кое е това, което научаваш за някого за шест месеца и което не можеш да научиш за две седмици?

Най-общо казано наслагването на дребни неща, които не правят впечатление за кратко време. Като нови обувки, които в магазина са супер удобни, но след седмица ходене се оказва, че не си избрала правилно. Или като се гушнете и те погали по ръката, кеф ти става. Ама ако се залиса и те гали на същото място без спиране няколко минути почва да те дразни. Накратко, не всичко се вижда веднага.
Виж целия пост
# 541
Е за две седмици може да се видим три пъти, което е прекалено недостатъчно. За две седмици почти всеки може да играе театър. И на работа, и в отношенията.

Става дума за съжителство под един покрив. Не спорадични срещи
Е как съжителство веднага?
Виж целия пост
# 542
Кое е това, което научаваш за някого за шест месеца и което не можеш да научиш за две седмици?

Най-общо казано наслагването на дребни неща, които не правят впечатление за кратко време. Като нови обувки, които в магазина са супер удобни, но след седмица ходене се оказва, че не си избрала правилно. Или като се гушнете и те погали по ръката, кеф ти става. Ама ако се залиса и те гали на същото място без спиране няколко минути почва да те дразни. Накратко, не всичко се вижда веднага.

Това обяснява защо на някои хора им отнема по двайсет години за да се разведат.

Rockstar, не е казано, че трябва да е веднага.
Виж целия пост
# 543
Ако си пасне двойката не им трябва срок
Винаги могат да измислят нещо в движение да "разпърдят гърнетата"

И женени ако нямат кураж заедно да преминават през трудности, всяка дреболия бута къщата

След три години съжителство се оженихме, не ни държи тестването преди това
Виж целия пост
# 544
Мене Как Сийке ми трябваха три месеца, той беше и първият мъж, с когото съм живяла на семейни начала преди да се бракуваме.

Бънди що да си кривим душата - любовта не вирее без пари, то си е факт, но и само с пари не става.

То няма точно срок - има хора дето викат американците - match made in heaven - веднага се надушват, че са сродни души, други - въртят, сучат да им излезе аритметиката ...

Виж целия пост
# 545
Какъв е според вас разумният изпитателен срок на една двойка? Събират се, съжителстват известно време, докато разберат дали ще мелят заедно, или не, ще продължават ли по-нататък, или ще се разделят.
Е, колко трябва да е максималният срок, че да няма после обвинения той/тя само ми изгуби времето?
При всяка двойка е различно и не забелязвам корелация между брой години, изживяни заедно преди брака и успех на брака, измерен в щастлив брой години след брака.

Познавам хора, които и ден не са живяли заедно преди да се оженят и сега, след 40г са още заедно и много щастливи. Познавам и живяли заедно 10г и подаващи молба за развод 3 месеца след сватбата.

На мене бабите и майка ми казваха да прекарвам време у мъжа, да ходя по екскурзии и почивки с него за да видя какъв е. После, след 1990г ми казваха да поживея с него, след 1997г - хич да се не женя и след 2000г да раждам най-накрая, ако ще от първия срещнат.

Живяхме 2-3 години преди да се оженим. Проблемите и триенето започнаха след появата на деца и нямаше как да ги предвидим.  Детето си е тесла и изпитание за всяка връзка. Като се добавят и тъщи и свекърви ииииио ....става една.

Добре е всичко да се изговори преди да се заживява заедно. Ако съм на 50г и с големи деца, хич няма да искам съжителство. Ако съм на 25г - бих живяла 3г с човека преси да получа брачно предложение. Ако съм на 38г и без деца, а искам дете, бих сложила границата на 6 месеца. Ситуации всякакви.
Виж целия пост
# 546
На нас ни трябваше около година да си очукаме острите ръбове и да се научим да мелим заедно. Като се има предвид, че заживяхме заедно 3-4 месеца преди сватбата, та този период включва доста месеци и след нея.
Не само различните семейни модели, но и личните навици се оказаха проблемни и се наложи всеки от нас да прибегне до някой и друг компромис.
Няма да забравя след едно сдобряване мъжът ми как се учуди: „Не мога да разбера защо все се караме за глупости, за битовизми, а никога за нещо важно?“. А аз му се изсмях: „Ами за какво друго да се караме? Ние важните неща ги уточнихме предварително.“. Laughing
Но да отбележа, че бяхме млади тогава, по-гъвкави и приспособими. След години, когато характерите са се втвърдили, да не кажа и закостенели, става доста по-трудно да се напаснеш с друг човек.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия