Бихте ли направили компромис във взаимоотношенията си заради щастието на детето ви

  • 4 505
  • 158
# 150
Разбира се.
А не с лузъра, с който сте избрали да си съсипвате живота. Респективно и този на детето/децата като вас за пример.
Виж целия пост
# 151
Лузъра да не би аз да съм ти го избрала за баща на децата ти?
Виж целия пост
# 152
Ма разбира се, че се учат на взаимотношения. Мама е с чичо Х, татко е с леля У и всички са едно голямо щастливо семейство..
Това е зле само, ако тези са любовници.
Виж целия пост
# 153
Защо? Любовниците не са хора ли, които търсят щастието си? Някаква дискриминация усещам....
Виж целия пост
# 154
Моите мъже не са били лузъри. Говоря за такива като теб дето се натискат с лузъри цял живот. Аз проблем с мъжете нямам.
Виж целия пост
# 155
Динчо, да не би да казваш да спрем с връзките след развода в името на децата?
Виж целия пост
# 156
Динчо, да не би да казваш да спрем с връзките след развода в името на децата?
Казва никой да не се развежда, ако не е бит или нещо такова в името на децата...
Виж целия пост
# 157
И аз не я разбрах съвсем тезата на Динчо.
Виж целия пост
# 158
Иска да каже, че децата трябва да бъдат пазени, зачитани и чувани, а не просто да съществуват покрай живота на възрастните.

В момента, в който създаваш едно дете, ти му даваш не просто живот, а вътрешен свят — глас, чувства, мисли, страхове, предпочитания. И от този момент му дължиш уважение.

Един ден това дете може да попадне в ситуация, в която стара травма се отключва отново — възрастните се делят, карат, обвиняват се, домът вече не е същият, играчките остават ту тук, ту там, общите спомени и хобита на мама и тати се трупат в прашни кашони. А детето стои насред тази катастрофа и чака да попадне отново в нечий фокус, след като разправиите приключат.

И проблемът е, че децата са естествено егоцентрични — не в лошия смисъл, а защото още не разбират напълно, че другите хора имат свой отделен вътрешен живот, свои конфликти, страхове и причини. Затова много често те преживяват случващото се като свързано със самите тях. Мислят, че са виновни, че не са били достатъчно добри, достатъчно послушни или достатъчно обичани, за да останат нещата цели.

А всъщност често просто са попаднали в свят на възрастни, които са толкова заети със собствената си болка, конфликт или его, че спират да виждат какво се случва в детето до тях.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия