Бихте ли направили компромис във взаимоотношенията си заради щастието на детето ви

Bеа_2022 тук вече от доста време пишем в съвсем друг аспект от това. Ти през цялото време влиташ и казваш - нямаше начин, трябваше да се разведа! Който не се е развеждал не ме разбира! Ами добре. Това вече го разбрахме. Има в темата вече 10 х ...  това същото изказване. Разбрах те.
С това не приключва дискусията и гледните точки , нали ?

Просто смятам, че който се е развел, не е имал друго решение. Твоите романтични истории как бащата след 30 години съжалил, че се скарал с тъща си, и евентуално бил могъл да си стои женен, са от някаква паралелна вселена.

Доста е лесно на стари години да искаш да се сдобриш с детето, което хич не си и гледал, като изтъкнеш някакви глупости

Също не разбирам призивите "да се жертваме заради детето". Някои майки се жертват наистина. Остават с насилника "заради детето", мъжът ги убива и какво? Жертвата им е била напразна.

Ако питате бившия, то всичко си е било наред, по мед и масло и един хубав ден аз съм полудяла, след като той ме е завел на почивка и съм си тръгнала и съм изоставила децата.
Ако питате мен, беше съвсем друго и той ме беше докарал до такова състояние, че ако не си бях тръгнала, я щях да полудея, я да се разболея.
Понякога отвън всичко изглежда наред, но отвътре в семейството нещата съвсем не са поносими дори.

Всеки има право на щастие, значи и на развод, но детето е факт и отговорност и влизането в нов брак с дете не е същото, като влизането в брак на свободен човек. Ако това ново щастие в семейството ще е за сметка на нещастно дете, аз не одобрявам.

Преживяното от Babri го виждам при хора в обкръжението ми. Дете на разведени родители, мама и тате с нови семейства и детето става "излишно". Някои не са ми толкова близки и не мога да коментирам причината за развода, но други са и все едно и също е - очевидно несъвместими хора са решили да си играят на семейство или прекалена страст в началото, но само това. Демек с други думи - няма достатъчна мисъл като се създава семейство и още по-лошо - когато се прави дете. И после циркове и панаири, от които децата страдат най-много.

Мда, време е да се извади алената буква и да им се пришие от една.

Почти няма успешни бракове вече. Хем съм самата аз в момента щастливо омъжена, хем виждам реалността.

Къде видя такива призиви?
Не разбирам защо, щом си толкова щастливо разведена, се засягаш и реагираш толкова остро. И то на съвсем обобщени твърдения, никой няма точно теб предвид.
Разбира се, че никой не кара никого да седи и да търпи насилие (под всичките му форми) или други недопустими неща – алкохолизъм, наркомании, хазарт... Става въпрос за случаите, когато хората просто са си поомръзнали, доскучало им е ежедневието и битовизмите и решили да се разнообразят индивидуално и да си вкарат нови емоции в живота. Обикновено по най-лесния и мързелив начин – като се заиграят с някой друг или друга.
То и тук няма лошо, стига да не правят нещастни и децата си, освен партньора. Особено ако има риск бащата да се разведе и с децата си, каквито случаи има прекалено много, за съжаление.

И как ще спреш някой мъж или жена да се заиграе извън семейството и да го развали? Отговора е - никак. Точно затова полезен ход в стил "вечно семейство" няма, разводите ще зачестяват при днешния свободен и интересен живот и всички ще свикнем и с тях, и с последствията им.

Че то това далеч не е безобидно. Една заигравка, достигнала до партньора, няма как да не го озлоби от предателството. Заигралият се пък често изпитва отвращение към този у дома. И дори без насилие или скандали, става непоносимо за всички, което пак рефлектира в децата. Те не са слепи и глухи, само получават кофти пример и решават, че са пречка за щастието на родителите си. Т.е. пак е по-добре да се разделят родителите, когато им стане скучно и после да си играят навън, а децата да виждат едни уверени и запазили сравнително добър тон родители, вместо да живеят на бойното поле между тях.

Исторически погледнато, дълги бракове има от около 100 години. Преди това все някой от двамата родители е умирал по разни причини.
Тъй че няма смисъл да крепим някаква илюзорна "традиция".
Който не може да издържи, е добре да си тръгне, още по-добре ще е, ако е без драми.

Е да, но на практика рядко се избягва бойното поле. И то точно този, който е най-виновен за съсипването на връзката (защото не говорим само за брак, много хора живеят заедно и без такъв), се озлобява най-много срещу партньора си. Просто така е устроена човешката психика – да хвърляме вината за собствените си грешки върху другите. И се започва с хвърлянето на кал върху другия, за да може да се представи за бял и невинен в очите на околните. И на децата.

Малко ли теми има и тук – почва се жалване от мъжа, той такъв и онакъв, прави или не прави това и онова, изсипва се едно ремарке кал върху него, за да се стигне накрая до „Отскоро има на хоризонта един колега, който...“.

И обратният вариант – намерил си сгодна женица, работи и върти домакинството и децата, но се появява на хоризонта една атрактивна колежка и женицата изведнъж става проста, скучна, скандалджийка и т.н., и т.н. Първо пред колежката, после, след като женицата разбере и го изрита, пред всички близки и познати. И понеже е такава гад неземна, я наказва, като спира да се грижи за общите им деца. Нека ѝ, да види тя какво съкровище е изпуснала.
Жената „съкровището“ бързо ще го прежали, но на децата баща им ще им липсва цял живот.

Сори, ще се изкажа и аз като неразвеждана.
Първо наистина на чужд гръб и 100 тояги са малко.
Това, което обаче виждаме е, че се стои и не се прави нищо с години. Виждаме, че се страда и се мълчи и се търпи, а през това време сигурно се раждат и още деца.
Знаем също, че лошите партньори или са лоши от самото начало или не стават от днес за утре такива. Дадените примери показват, че има едни широко затворени очи от страна на потърпевшата страна.
Освен това, както пак четем, не виждаме примери да е търсен терапевт за спасяване на брака нито пък е търсена консултация с психолог по отношение на децата. Имаме оправданието “на сила никого …”.
За това напълно подкрепям мнението за игране на семейство и създаване на деца.
Имам в обкръжението си разведени примери и никой от тях не е искал да си спаси брака - всички искаха да го прекратят, ама ако може другия да е виновен. И никой не потърси помощ за децата, а аз като родител виждам, че макар и да са минали много години те имат нужда или поне тогава са имали. Едното е на път да си провали бъдещето или поне да си изгуби много време и да си причини разочарования като иска да отиде да живее при баща си, защото смята, че там е неговото място и има нужда от него. Другото пък има проблем с общуването и връзките и създава винаги приятелства и връзки с обсебващи хора и партньори, които започват да контролират живота му и да го изолират социално.
Просто конкретно на Веа постовете ми звучат толкова убедено в собствената правота и непогрешимост, че няма как човек да не допусне защо някои хора са несъвместими.

Как Сийке - бракът преди всичко се създава като финансова крепост, а след това като всякаква останала. Така е и в исторически план - смисъла на брака е бил да се запзва и умножава имущество и богатство.
Това е една много важна част, която доста забравят. Съвсем нормално е било след дълги години брак, а понякога и от самото начало двамата да имат любовници. Това е реално брака - децата, които се създават и отглеждат да продължават родовете и да крепят богатството, така е било сред всички съсловия.
За това зестрата е била задължителна, както и това мъжа да е достатъчно напред със занаят, земи и добитък, за да има право да се задоми.
Това е фактор, който и днес си е актуален, но понеже е " срамно да се говори за пари и да се мисли за пари, а само от любов се живее" много хора влизат в едни отношения със счупени финансови понятия.
Парите крепят брака далеч по-дълго от любовта между партньорите - ето пак я внасям тая ерес, но това е факт, за които мнозина си затварят очите.
Тук са и кръшканията - когато сте и финансово дълбоко обвързани, трудно се събаря брак, ама много трудно.
Че и хората се позамислят преди да правят паралелни връзки.

Хич не се и замислят даже.

Ако хората не се разделят овреме, може съвсем да съсипят буквално всичко, което са градили. Разумния подход е раздяла и всеки вече да гради и умножава това, което му е останало. Поне са на чисто и няма дрязги и обвинения.

Bеа_2022 не ти е било лесно. Браво , че си се справила! Хубаво е също че говориш. Не знам дали само на мен ми прави впечатление, а може и погрешно , че ти все още държиш позициите отворени . В смисъл все още търсиш варианти и оценяваш възможности за минимизиране на щетите. Именно защото са били големи. Това нее някакво обвинение. Това е по-скоро чувство и признание. Ти сама трябва да ги затвориш и загърбиш когато можеш. И аз имам отворени позиции и знам какво е да се търси евентуален вариант и контрол пред свършен факт. Не става дума за развод, а за смърт на близък, но ми прави впечатление подобности.