Тренировки в домашни условия - 126

От 2021 година ходя при различни ендокринолози, никой не се задълбочава особено,  но всеки казва че имам ИР изписва препарат и инжекции. Аз на своя глава казвам "не", това е обратимо, ще го преборя с хранене и тренировки. Но не се получава, за година следене на калории с треньор смъкнах само 6 кг.
Преди няколко дни отидох пак на лекар, пак каза същото, но този път се задълбочи, чу всичко, пусна и андрогенни хормони, които предстои да направя. Попита ме дали вече съм склонна да опитам с инжекции, казах, че предпочитам друг път първо да опитаме. Изписа ми пизона комби. Говорихме за начина ми на хранене, живот, тренировки. Разбрахме се септември пак да ида и да видим до къде и как съм.

Притеснява ме едно нещо, аз й казах, че сигурно в мен е проблема и не правя нвщо както трябва, не броя както трябва калориите, защото като гладувам свалям. Имам предвид екстремни гладувания само на зеленчуци и ядки няколко дни. Отговорът беше, че не е в мен проблема и че високия инсулин, там песничката, която всички я знаем, блокира разграждането на мазнини, затруднява всичко и тн. Попитах я кое е първо ИР или килограмите, кое от кое е следствие. Каза, че са един омагьосан кръг, но най първата прочина са килограмите и че е възможно нещо да се е случило по време на бременността. Аз тогава бях в тежко състояние и сега си давам сметка, че наистина трябваше да търся повече отговори, аз качвах по 4 кг на седмица във втория триместър. Постави ми диагноза хипоталамична дисфункция, което до колкото разбирам е работна хипотеза докато види андрогенните хормони. И сега ми е много объркано, шеста година се боря и се опитвам и на никъде, още сум над 90 кг. В същото време психически се усещам провал. Сякаш това е нещо, което зависи само от мен и волята ми и аз съм твърде слаба психически. От друга страна наистина ми писна, теглото ми е болестно и вече не ми дреме особено как ще го сваля, стига да го сваля. Почвам да се настройвам и за мунджаро. Обаче тоя глас в мене "не ти е виновен инсулина, а волята" е прекалено силен.

Изследванията ми на холестерол и така нататък са перфектни. Всички показатели сочат здравословно хранене и хубави хранителни избори. И сега все ми е въпросът количествата ли са ми проблема или физиологията. Заинатила съм се до септември да следя стриктно калории, фа тренирам, да я пия тая гадост (вече ми се повръща от нея, а я почнах едва снощи) и да видим до къде ще стигна.
Благодаря че ме изчетохте.

Зетче, аз съм с проблеми от дете. Пребрих хранително разстройство, после преборих затлъстяване, от 106 кг достигнах 58 за 3 години.
Радвам се за твоята племенница, но тези неша на мен са ми факт от живота и сега. Ставам в 6:30 и тренирам, излизам в 8:30 карам големия на градина и от 9 до 12 съм на вън с количката, правя по 10 000 крачки дневно, понякога след вечеря семейно излизаме да разходим кучето. В смисъл не че се движа страшно много, но сд движа.

Пасти, хляб, тори, вафли, шоколадови десерти, алкохол и тестени изделия не консумирам, мазни млечни също, спрях и ядките. Ям месо, яйца, риба, пълнозърнеста паста понякога, рядко лаваш, масло, нискомаслено сирене рядко, намалих плодовете, увеличих зеленчуците, умерено ям бобови. Абсолютно убедена съм, че от към качество на хранителните избори съм топ. Имам съмнения за количествата, там вече не схм Абсолютно убедена че се справям добре. Но толкова мога. Правих кутии, правих заготовки, изчислявах аз още го правя де. Колкото мога правя.

Ира, какъв хормонален препарат? От миналия месец от както почнах да тренирам редовно силово почнах да качвам. Мислех че е вода от тежестите, но така и не падна. Предполагам, че съм вдигнала несъзнателно калориите, но аз и глюкоманан пия за контрол на апетита и честно казано не изпитвам някакви големи усещания за глад и вълчи апетит.

Едно време ме бяха диангостицирали със СПКЯ и андорогенните ми хормони бяха завишени. Сега чакам цикъл и да ги видя.

На 21 с воля и глад отслабнах. И всеки ден тренировки. Но най вече глад много. На 38 с две деца не мога. И от там ми идва усещането за провал на волята