Тренировки в домашни условия - 126

Понеделник 4+3km
Вторник Epic2 D7 shoulders & triceps, 30min yin yoga 20min HR hiit, 14km
Сряда Epic2 D8 legs, 14km
Четвъртък Epic2 D9 back & biceps, 60min yin yoga, 8+3km
Петък 3km
Събота Epic2 D10 full body trisets, 6km
Днес Epic2 D6 dumbell hiit, 13.5km

Но по общ пример за подобни неща са задържаните / неинтегрирани рефлекси. Специално супермен проверява постуралните  рефлекси дали са интегрирани.

Свикнали сме да мислим, че умът командва, а тялото изпълнява. Оказва се, че връзката върви и в обратната посока, и то много по-силно, отколкото предполагаме. Мозъкът на бебето буквално се изгражда чрез движение. Всяко обръщане, пълзене, люлеене, всяко падане и ставане „свързва“ части от нервната система, които по-късно отговарят за равновесието, вниманието, речта, дори за това колко спокойно се чувстваме. Ако някой етап от това развитие се прескочи или не се довърши, тялото страда, но и съзнанието също.

Бебетата се раждат с автоматични рефлекси, които с узряването на мозъка трябва да изгаснат. При големия Термит един от тях, свързан с равновесието и усещането за положението на тялото в пространството, явно не е изгаснал докрай. Затова не можа да задържи нито позата супермен, нито свиването на колене към главата. А когато тялото не стои стабилно само, мозъкът постоянно влага усилия, за да го крепи и има много по-малко енергия за фокусиране, търпение, учене. Отстрани изглежда като характер или поведение, а всъщност е тяло, което не е завършило една част от развитието си.

От всичко през което преминахме със семейството ми в последните години съм много по-склонна да смятам, че е обратното- здраво тяло, здрав дух. Разбира се, връзката е прекалено опростена, нещата са доста свързани по между си. Но много често проблеми, които хората мислят, като свързани с дисциплина, фокусиране, умения, могат да бъдат решени през работа с тялото. Това с рефлексите е само един малък пример от работата, която вършим с големия термит посредством тялото.

терапията е през тялото под формата на игра. От страни често децата изглежда, че имат конгнитивни затруднения, но в огромен процент от случаите това не е така. Макар че няколко човека се опитаха да ми кажат че има аутизъм, не е вярно. За това и се таргетитира нервната система през допир, натиск, движения. Много зависи от конкретните проблеми, нашите освен задържани рефлекси бяха и в областта на хипер и хипо сензитивна нервна система, но тогава не знаех тези неща и с хипо и хипер се борихме сами у дома, докато не забременях когато вече стана безумно тежко. Не искам да влизам в подробности, не защото ме е срам. Не ме е. Нито от мен, нито от детето ми, каквото съм знаела в онзи момент съм направила. Години наред казвах, че нещо не е както трябва и не е нормално всичко да е толкова сложно, толкова трудно. Просто не искам да натоварвам темата, а и не искам да давам повод на хора, които във времето са ме критикували като родител, да имат още "храна", защото зная, че четат темата.
Но примери само от живота ни бяха: повръща при миризма на храна, при вид на храна, избирателно хранене (хипер сензитивност). Истерия при рязане на нокти и къпане. Влизаше в банята само върху специална кърпа, защото не обичаше да го докосва водата (хипер). Изпадаше в тежки състояния при подстригване и рязане на ноктите (хипер). Докосваше, буташе, удряше, риташе деца и хора около себе си (хипо сензитивност, при която нервната система не получава достатъчно сетивност от "нормален" допир и му беше нужен по силен "вход", който да индикира, че докосва нещо или някого. Резултът бяха епитети, че е агресивен и насилник. Аз пък бях "абдикирал родител, който го оставя да прави каквото си иска".

Та да, терапията е през тялото. Работим с психолог и подпомагаме психомоторното развитие на тялото. Там има огромен напредък, макар че още трупа напрежение в тялото. В залата по психомоторика успява да подреди себе си в пространството, да намери себе си в света и да сложи "другия" на някакви места.
От май месец работим и с ерготерапевт, като сега го сменяме. И до него стигнах сама, видях че още някои неща са далече от нормалното, започнах да чета, да търся информация и така се срещнахме с няколко човека, направиха му обследване, дефинираха проблеми, но мина време докато намерим своя си човек.
Към днешна дата вече имаме огромен напредък в много отношения. Облича се сам, мие си зъбите сам, къпе се без проблем, владее себе си и емоциите си много по-добре и други такива. Вече може да се съсредоточи, да държи молив, да пише, да учи, да внимава. И всичко това е само благодарение на работа с тялото, сензорни упражнения, сензорни трасета. Отделно и у дома работим, купила съм сто неща. Но е трудно без някой да води процеса, защото неговото тяло се превъзбуждаше от много движение. Хем имаше нужда да се движи, за да намали напрежението, хем многото движение провокираше телесна възбуда и от там и превъзбуда на емоциите.

Да не ви казвам какви коментари чувах постоянно в няколкото години, когато бях дебела. Понеже мъжът ми е много фит и англичанин, хората предполагаха, че и аз съм и свободно си коментираха пред нас. Това на морето. От сорта: тая как го е жванала тоя бе, като е такава свиня! Или: тоя пък как се е прецакал с такава дебелана, типична англичанка!