Естествено проблемът не беше решен напълно и на около 35 г. започнах да правя подобни на тези кризи, които описвате със силен страх, сърцебиене и усещане, че не мога да контролирам нито тялото си, нито психиката си, в най-лошият период пулс 130 + през цялото време. Приницпно съм сдържан човек, но тогава помолих майка ми да поживее с мен, толкова бяха зле нещата. Оказа се щитовина жлеза, хиперфункция и то сериозна, която кой знае колко години ме беше тровила, докато стигна до силните паник атаки.
Десет години напред във времето, знаейки, че през перимено пауза менталното здраве се влошава, няма да лъжа че на моменти съм параноична, че тези адове могат да се повторят пак.
Ходила съм на психолог, психиатър не веднъж търсейки помощ, всички препоръчани. С много малки изключения помощта беше равна на нула. В България (а сигурно и не само) тези хора са доста незаинтересовани и арогантни дори. Парадокслано, но се успокоих като разбрах, че никой не може да ми помогне адекватно и че всичко е в мои ръце.
Относно добавки и хапчета, пия стандарните магнезий, Б12 и Д + още няколко по-екзотични. Имах приятелка психолог, която ми даде ривотрил и се бях закачила с най-ниската възможна доза, за около 3-4 години. Наскоро го спрях, withdrawal-a беше ужасен - не пийте бензодеазепини, това трябва да е последния начин за справяне...
В момента след години самоанализ, четене и наблюдения мога да кажа, че перимено паузата със сигурност прави нещата доста по-сложни, но когато човек знае какво се случва е някак си по-спокоен. Варирането на глюкоза, на кръвното налягане пулс и какво ли още са на чисто биологична основа и затова грижата за нас самите трябва да е на първо място.
Малко стана като лична драма този пост, но съм безработна и явно и досадна
...Добавки които приемам: магнезий бисглицинат, CoQ10, витамин Ц, Калций, фолиева киселина, B12, B5
Тренирам в нас с леки тежести и опитвам да поддържам поне 5-6Км движение на ден
Сънят ми е с ужасен режим цял живот (супер късно лягане дори и когато работех) и няма оправяне. Така съм от дете, щото четях книжки под юргана до 3 сутринта.
Това е от мен, сори за дългия пост