Какво се случва ПРЕДИ менопаузата? Да споделим и да обсъдим. Тема №38

Абсолютно! Пробвам аз - сутрин вода, закуска, десет клека ...вдишване на отворен прозорец. През деня често охлаждам китките. След работа забравям за нея. От 20 ч натам по лежерно...топъл душ, без соц.мрежи, книжка, чай...и магнезии! Гледам след 20 да не вдигам телефона по работа...освен ако не се е запалила службата.🤣 През уикенда плаж, море...разходка. Вече гледам да избягвам и много компания и контакти с други хора през уикенда...стремя се основно да се занимаваме с мъжа, къщно, плажно, горско, колело.

Момичета ,благодаря за подкрепата! 🤗
Наистина не мога да си представя да работя друго. Имам и болен родител за когото полагам грижи + стреса на работа става мазало.
Но наистина ми е трудно да се прибера след работа и да си легна просто за да си почивам. Иначе една от любимите функции на телефона е да го направя на тих режим и да забравя ,че съществува. Това е най-голямата ми почивка и отмора да знам ,че мога да изключа звукът на телефона си.
Лошото е ,че когато застъпя на разположение 10 дни никакво изключване на звукът ,а понякога имам крещящата нужда да го запратя нанякъде и да не чувам и виждам никой.
Днес се теглих ,скоро не бях се теглила - 56,500 кг. ,16486 крачки ,7ч. 29 мин съм спала ,сърдечният ритъм е бил от 54-127 у./мин.
Гледам сънят ми да не е под 7ч. и 15 мин ,защото когато съм недоспала съм много крива ,спи ми се ,много ми се яде и задължително прегрешавам с нещо вредно.

Искам да питам някоя от вас с проблемно храносмилане пробвала ли е алое и в каква форма? Дали има полза в нашата фаза?

Каква е тази работа, в която трябва да обядваш за една минута? Наистина не мога да си представя.
Иначе стрес на работното място е нещо лошо, но много обичайно.

А има ли работа без стрес?
Айде ядене, обедни почивки си зависи от професията. Според нея сме се нагодили.
Но работа без стрес ми е утопия.

Чела съм, че е добра идея, но още не съм пробвала. Чувала съм добри отзиви за бутилирано алое за пиене.

Да,има работа без стрес.Въпроса е доколко можеш да излезеш от зоната си и да си признаеш ,че ежедневието те изтощава.Всички тези истории с "любимата"работа и аз съм ги преживяла,но вече здравето ми е по-важно.Имам си друга любима работа и други любими дейности.Не желая да съм мазохист.Всеки сам си "преценя".

Да, изтощана ме, но и ме удовлетворява. Намирането на нова работа, която те удовлетворява не зависи само от желанието...особено ако живееш в България или провинциален град... и имаш специфична професия и образование. Всеки може да реди кашони в Кауфланд сигурно, няма психически стрес, но дали го удовлетворява...? Не визирам никой от темата конкретно!

Ами например медицинските сестри, лекари. Нямат регламентирана почивка, храниш се, когато имаш възможност, а тази възможност може да бъде прекъсната по всяко време....

О, след ужасен бърнаут,  паник атаки и други гадости преди 2 години намалим рязко работа и стрес.  Аз съм хоум офис в момента,  работя за себе си реално.  Бях започнала втора работа и аз не знам защо. В момента си правя гимнастика сутрин,  12 хиляди крачки дневно,  храня се здравословно и съм в добра форма. Всичко е въпрос на приоритет.  По малко пари, но поне не ги давам по лекари.

Не е и до пари...удовлетворението за мен е най важно. Носи ми радост, това също сваля стреса...! Има и призвание, отдаденост и пр. Иначе вероятно мога да работя какво да е с по малко стрес...то и магарето дърпа каручката, яде и спи. Ама то е животно, не човек с избор и потребности в професията и заниманията си.

Според мен това е доста глупава дискусия, ще ме прощавате. Да, всеки си дава сметка какво е нощен труд или стрес работен, но когато получаваш инфаркт или почваш да раждаш през нощта очакваш някой да ти помогне, нали - а не да чакаш лекаря да се е наспал, наял и здравословно да ти обърне внимание чак тогава.... Ако ти гори къщата ще стресираш пожарникарите най-вероятно... няма да им кажеш е, спокойно де, хапни си първо, че не може да пропускаш хранене... въобще толкова професии и хора има, от които сме зависими и ако всички кажат здравето ми е на първо място и няма да го работя това??? Затова има различни категории труд примерно, не знам медицинския персонал защо са 3та, не е правилно. Като цяло последните години аз поне забелязвам силен завой към по-удобната и по-леката работа. Ама тя другата кофти  работата си седи и някой трябва да я върши и нея нали така... в това число освен очевидно тежките професии  има и откровени търтеи, които дори си плащат, за да се настанят на работа без стрес и нищо правене...

Има и друго. Понякога е много полезно, ако успеем да променим отношението си към това, което се случва.
Съгласете се, че не всички, които упражняват дадена професия или са в една и съща работна среда реагират по еднакъв начин. Някои правят нервни кризи, не могат да спят, отключват заболявания..., а на други хич не им дреме. И двете крайности не са желателни, но е важно човек да съхрани себе си, освен да се раздава в работата. Малко егоизъм не е излишен.

Честно казано ако трябва да работя нещо приспивно, да се размотавам по пижама хоум офис цял ден, за да доживея до сто години не е моето...! Предпочитам истински, интензивен, удовлетворяващ ме живот...и колкото, толкова. Е, не да стоя на работа докато откача...😉, но като цяло доста се вдавам...за това и стресът ми е голям!

Аз не казвам напуснете си работата. Само констатирам, че е нездравословна. Ясно е, че не можем да сменяме ей така. Ясно е, че за един една работа е трудна, за друг - друга. Ядене за под минута, неядене до прилошаване, работа без сън няма как да мине за ок, но е работа и я работим. Кой защото е решил, че е работата на живота му и му носи удовлетворение, кой защото няма друга възможност, кой за пари (няма какво да се лъжем, ако няма кой да ти плати тока ще работиш и ще стискаш зъби). Всеки си знае хавата и защо го прави. Аз тговорих единбствено че положението е такова все пак-нездравословно, колкото и да се опитваме да минимизираме, телата ни освен хормонално в този период, са вече позахабени принципно и поостарели. И аз на 30 припках като сърничка и бях шесторъкия Шива, на 40 деянех, на 50 усещам, че колкото и да се пъна (а то нямам и желание да се пъна, аман от удовлетворяваща работа викам аз), капацитетът ми е понамалял.
На мен хоум офиса ми беше преломния момент и разбрах, че съм в пъти по-организирана и свършвам работата за половината от времето вкъщи. Докато младоците още спят, едва стават сутрин и до обяд са неработоспособни, аз съм свършила моето. И денят е пред мен освен всичко.
С цялото това лирично отклонение искам да кажа, че по принцип е почти невъзможно да се откачим от стреса. Такива са времената. Който е намазал с хоум офис-добре дошло за глътка въздух. Сега обаче ИИ чука на вратата и въобще новия световен ред. Та няма празно и няма спокойствие.
ПП. Лекари, пожарникари....моля ви, имам си ги у дома. Категорично недоспали няма да ви свършат работа, нито припаднали от глад. Не случайно има закони, не случайно има и ограничения и/или нормативи, които се покриват, за да си в определена професия. Дъщеря ми е с диабет, медик е, дава нощни смени (телкът и го забранява, но е на 20 и деяни), но хирург няма шанс да стане, защото с прилошаване над операционната маса няма как да стане тази работа. Който разчита на недохранен лекар, военен или спасител, не е сериозно. И да, затова има категории труд. Не е до това, че се търси лесното, а че и тези хора не са машини, успяват докато са по-млади (как се учи медицина и се работи едновременно мога роман да напиша не, ами трилогия), после и да искаш няма как.