Здравейте,
Не знам точно как да пусна съобщение тук, понеже съм нов потребител, но въпреки това искам да споделя за допълнителен съвет.
Ще започна с това, че съм тийнейъджър, който винаги се е целял към перфекционизма и отличните оценки(родителите ми никога не са го изисквали това от мен, но въпреки това винаги съм ги имала тези амбиции, не само в оценки, но и във всичко.). Винаги съм била така... проблемът идва, че имам само няколко верни приятеля, но те не могат да ми помогнат за ситуацията, в която съм.
Та какво стана? Бяхме с родителите ми на почивка един ден, още първият, когато пристигаме и още преди да сме яли усещам, че ми е горещо, затяга ме сърцето, спи ми се - страшна умора, майка ми си мислеше, че е от времето, ядохме, но аз и преядох, та и корема ме заболя. Тогава ме обхвана паниката, че ще умра в чужда държава, звъннях на близките ми от България и те не знаеха как да помогна, пих хапчета за корем, оправих се и си мислех, че това ще бъде. В следващите дни обаче продължаваше и то като на моменти, може нищо да ми няма, после пак става зле. Пикът беше, когато един път като вървяхме не издържах и седнах, краката ми трепереха, трябваше да се поливам с вода. Беше доста плашещо. Като бяхме на почивка, постоянно получавах тази тревожност от затворени места и ми ставаше задушно. Като се върнахме, си мислех, че ще ми отмине, но все едно се влоших. Гадеше ми се, още повече ми се спеше, появиха се и други симптоми като болки в корема и стягане на врата. Най-зле стана, когато си помислих, че трябва да отида на тренировка, но още преди да започна самата тренировка, при загряването ми стана зле и пак почнах да треперя, да се поливам с вода... Ходихме до спешното и те казаха, че е психосоматично...Понеже реших и да си търся симптомите, все си мислех, че е рак, тумори, правихме изследвания, но всичко беше окей. Сега ходим и по различните лекари, почнах и работа с психолог, но отказах да приемам антидепресанти, защото наистина искам да се оправя сама. Обаче сега не минава и все едно имам постоянна тревожност и страх какво ще се случи, станах страшно емоционална, не спирам да плача и имам страх да ходя на училище. Само вечер се чувствам по като себе си, обаче на следващия ден е пак отчаяност, че няма да се справя с деня и че нещо ще се случи. Вече излизам навън и си правя задачите, но трудно се съсредоточавам, любимите неща даже не помагат и постоянно преча на близките ми с моите проблеми. Всички казват, че трябва да се изправя срещу проблемите си, обаче аз вече изгубих амбиция за всичко, вече не мога да мисля нищо положително и каквото и да правя, аз все съм се фиксирала върху себе си. И преди съм изпитвала паник атаки, обаче те отминаха бързо, защото бях упорита, но сега съм зле и съм се отчаяла.
Ще съм ви благодарна за това как да се справя с тази ситуация, защото ме е страх, че ще умра или припадна и че всъщност има нещо, семейството ми е много подкрепящо, но много съм ги разтревожила и не знам какво става с мен.
Виж целия пост
Не знам точно как да пусна съобщение тук, понеже съм нов потребител, но въпреки това искам да споделя за допълнителен съвет.
Ще започна с това, че съм тийнейъджър, който винаги се е целял към перфекционизма и отличните оценки(родителите ми никога не са го изисквали това от мен, но въпреки това винаги съм ги имала тези амбиции, не само в оценки, но и във всичко.). Винаги съм била така... проблемът идва, че имам само няколко верни приятеля, но те не могат да ми помогнат за ситуацията, в която съм.
Та какво стана? Бяхме с родителите ми на почивка един ден, още първият, когато пристигаме и още преди да сме яли усещам, че ми е горещо, затяга ме сърцето, спи ми се - страшна умора, майка ми си мислеше, че е от времето, ядохме, но аз и преядох, та и корема ме заболя. Тогава ме обхвана паниката, че ще умра в чужда държава, звъннях на близките ми от България и те не знаеха как да помогна, пих хапчета за корем, оправих се и си мислех, че това ще бъде. В следващите дни обаче продължаваше и то като на моменти, може нищо да ми няма, после пак става зле. Пикът беше, когато един път като вървяхме не издържах и седнах, краката ми трепереха, трябваше да се поливам с вода. Беше доста плашещо. Като бяхме на почивка, постоянно получавах тази тревожност от затворени места и ми ставаше задушно. Като се върнахме, си мислех, че ще ми отмине, но все едно се влоших. Гадеше ми се, още повече ми се спеше, появиха се и други симптоми като болки в корема и стягане на врата. Най-зле стана, когато си помислих, че трябва да отида на тренировка, но още преди да започна самата тренировка, при загряването ми стана зле и пак почнах да треперя, да се поливам с вода... Ходихме до спешното и те казаха, че е психосоматично...Понеже реших и да си търся симптомите, все си мислех, че е рак, тумори, правихме изследвания, но всичко беше окей. Сега ходим и по различните лекари, почнах и работа с психолог, но отказах да приемам антидепресанти, защото наистина искам да се оправя сама. Обаче сега не минава и все едно имам постоянна тревожност и страх какво ще се случи, станах страшно емоционална, не спирам да плача и имам страх да ходя на училище. Само вечер се чувствам по като себе си, обаче на следващия ден е пак отчаяност, че няма да се справя с деня и че нещо ще се случи. Вече излизам навън и си правя задачите, но трудно се съсредоточавам, любимите неща даже не помагат и постоянно преча на близките ми с моите проблеми. Всички казват, че трябва да се изправя срещу проблемите си, обаче аз вече изгубих амбиция за всичко, вече не мога да мисля нищо положително и каквото и да правя, аз все съм се фиксирала върху себе си. И преди съм изпитвала паник атаки, обаче те отминаха бързо, защото бях упорита, но сега съм зле и съм се отчаяла.
Ще съм ви благодарна за това как да се справя с тази ситуация, защото ме е страх, че ще умра или припадна и че всъщност има нещо, семейството ми е много подкрепящо, но много съм ги разтревожила и не знам какво става с мен.
